Въпреки дългото си отсъствие от пистата Венелина Венева продължава да е сред атлетите, на които България възлага надежди за добро представяне на световното първенство в Берлин това лято. Състезателката на треньора Георги Димитров изтърпя двегодишно наказание за употреба на допинг и сега мечтае да се завърне успешно в големия спорт. Пред "7 дни спорт" Венелина разказа за амбициите си, за тежкия период извън пистата и за допинг истерията в леката атлетика.

Как вървят тренировките?
- Благодаря, добре. Нещата са наред, колкото и да ни е трудно. За съжаление не мога да се отдам пълноценно на тренировките, защото върша и странични неща. Все пак трябва да храня семейство, а само с атлетика в момента не става.

Сама ли финансирате подготовката си?
- Да, с треньора ми и с другите момичета се справяме сами. Никой не ни помага. Единствено мениджърът Георги Павлов ни подаде ръка. Всички институции са ни загърбили изцяло. И това не е отсега.

Така ли беше през тези две години?
- Абсолютно. Нищо не се е променило. В един момент ти обещават средства, подкрепа, внимание, а в следващия - всичко рухва. Не спират да ни лъжат
А нашият спорт не е евтин и трябва да вадим средства от джоба си. Обещаваха ни какво ли не, но ето, дори сега след изтичането на наказанието ми продължавам да живея в лъжи. Не ми остава нищо друго освен да разчитам на себе си и на треньора ми.

Какво е здравословното ви състояние?
- Много болежки се обаждат, аз все пак имам няколко операции. Когато тренирам обаче, гледам да не мисля за това. Крепи ме желанието да скачам, имам още какво да покажа.

Какви са амбициите ви сега?
- Всеки един спортист иска да побеждава. Това желание е водещо и при мен. Няма обаче да насилвам нещата. Нека се завърна на пистата, да минат едно-две състезания. Тогава ще преценя как се чувствам и докъде мога да стигна. Но аз още мога да побеждавам и не съм забравила как да печеля.

Усещате ли предстартова треска?
- Е, аз съм вече толкова години в спорта, че просто няма какво да ме изненада. И все пак, когато не си се състезавал две години, сигурно има притеснение при завръщането. Но каквото и да се случи, аз съм дала много на спорта, на България и няма да съжалявам. Жалкото е само, че по света ме уважават повече отколкото у нас.

На някакво лично отношение ли го отдавате?
- Нямам представа. Аз нямам лично отношение към никого. Смея да твърдя, че винаги съм била коректна. Виж, ако някой има отношение към мен, по-добре ще е да дойде и да ми каже. Мразя лицемерни истории. Сигурно системата е такава. През тежките две години не се видя никаква положителна нагласа към моето завръщане. Но колкото и да се опитват да ме изгонят от България, аз си оставам българка и се гордея с това.

Вече сте с нов мениджьр. Каква роля изигра той за вашето завръщане?
- Жоро Павлов май е единственият, на когото истински му пука за спорта и се опитва да прави нещо. Той уреди опрощаването на някои суми, които дължах. Имам му пълно доверие като мениджър и съм го оставила изцяло да движи нещата ми. Все пак е българин и се надявам да имаме по-добра комуникация.

Какво е положението с допинг проверките?
- Тези хора вече откачиха! Съсипаха ми семейството. Нищо не ги интересува - подложена съм на денонощен тормоз. Уж трябваше да проверяват топ 20 вьв всяка дисциплина, а какво стана? Аз нямам резултат от толкова време, а ме гонят постоянно. От 11 години не съм излизала от списъка за контрол. Нямам обяснение защо с нас се отнасят така - нашата малка страна има повече хора под контрол, отколкото някои големи сили в атлетиката.

На колко теста бяхте подложена от началото на годината?
- По груби сметки, някъде около десет.

Следите ли какво се случва в сектора за скок на височина?
- Разбира се. Няма как да не следя. Все пак това е животът ми и не може да ми е безразлично.

Бланка скочи 205 см?
- Да, разбрах. Браво на нея. Това е отличен резултат, но както знаем, тя започва силно, а после невинаги нещата се получават. Да не забравяме, че пилците се броят наесен.

Какво ви крепеше през тези две години и поддържаше желанието ви за завръщане?
- Най-любимите хора - моето семейство. Те бяха до мен и ме подкрепяха напълно. Да не забравяме, че спортът е до време. Важното е, когато се прибереш вкъщи, да имаш рамо, на което да се облегнеш. Моето семейство вярва, че мога, аз също. Знам, че съм номер 1 и живея с тази мисъл. Иначе не бих успяла.