По-голям кошмар за един спортист от това да го хванат в употреба на допинг е само да го уличат втори път. Повторение на издънката най-често означава край на спортната кариера.

Тезджан Наимова се „опари" втори път и отнеха състезателните й права до живот. Обжалването е равносилно на „кауза пердута". Спортист, спечелил дело при защитата си за допинг прегрешение, няма.

Тедата заложи силно начало на годината за българската атлетика. С първото си състезание на 60 м през 2013 г. тя изпревари всички и спечели европейска титла. Преминала през успехи, провали и малшанс, тя не успя да надбяга най-важният съперник - допинга.

Родената на 1 май в Първомай атлетка показа таланта си на света с две планетарни титли за девойки през 2006 г., стана пета в Европа на 60 м през 2007 г., след това успя да се изправи след наказание за допинг манипулация, пребори се и с малшансовете в спортната си кариера - хилядните, които я оставиха извън световен финал, болестите и травмите. Тази зима Наимова се върна ударно на пистата.

Но само за да получи най-големият шамар в живота й, свързан с атлетическата писта. Месеци след като пя със сълзи на очи „Мила, Родино" на 3 март в Гьотеборг, беше обявена и положителната й проба за дростанолон. Вече е факт и доживотното й наказание.

Общо трима български атлети имат доживотна забрана за състезания. Десетки имат еднократно прегрешение. Надлъгването с допинг-ченгетата е обречена. Ясно е кой ще бъде победител, ако един спортист бъде въвлечен в тази гонитба.

Но защо има забранени медикаменти?

Световната антидопингова агенция „работи" за световните лаборатории, които могат да лансират „нови" и по-скъпи незабранени вещества?

Това звучи логично.

Световните федерации имат лостове да редят сложния политически и икономически пъзел в спорта?

И това звучи логично.

Но изобщо не е логичен отговор, който обяснява вредата за здравето на спортистите или неравностойната борба.

Е, тогава да ги спрат от производство. Да забранят работата в мините и работата пред компютри. Или да наказват треньори и лекари, които дават медикаменти на децата, незнаещи какво преглъщат. Защото това е престъплението - когато не запознаеш състезателя си с играта, вредата и ползата от тези т. нар. забранени вещества и не го оставяш да направи съзнателен избор като пълнолетен човек при неизбежното изкушение пред малкото хапче.

Хапчето, което всъщност ти позволява да тренираш повече за изграждане на двигателните качества, а не прави елементарна магия с тялото ти. Хапчето, което в професионалния спорт е осъзнат избор. Хапчето, с което големите фармацевтични компании печелят милиони и се радват на играта на марионетките им по спортните терени, почернени с употребата на техните продукти.

И Тезджан допусна грешка в надбягването с допинг индустрията, спаси треньора си Стойко Цонов от наказание, поемайки цялата вина върху себе си и оправдавайки се със заразено месо. Тя обаче забрави, че с нея плакаха и тръпнаха стотици хора в България на не толкова далечния национален празник 3 март 2013 г. От тях със сигурност са останали десетки, които днес не задраскват личността й, а положителната й допинг проба е равносилна на огромното разочарование, че няма да я видят отново на пистата. Заради тези хора Тезджан беше длъжна да намери начин да се извини, оправдае или да сподели каквото чувства не само в писмен вид пред Управителния съвет на федерацията. Така както направиха Тайсън Гей, Асафа Пауъл - обърнаха се към феновете си.

Българската атлетическа година завърши с края на кариерата на Тедата. От тази кариера ще запомня сълзите от Гьотеборг, гордостта от световните й титли в Пекин. Ще остане и ядът, че тя не успя да надбяга най-опасният противник - допинга.