Отскоро спринтьорката си е в родния Пловдив. Уговарях това интервю още от декември. В крайна сметка стана, срещам се с треньора Стойко Цонов и с Тезджан. Разговорът никак не е лесен. Тя е видимо отслабнала и объркана. На няколко пъти очите и се пълнят със сълзи.
- Тезджан, къде си?
- В Пловдив, естествено.
- Защо изчезна за около 3 месеца?
- Може да се каже, че бях на почивка в Африка. Изкарах в ЮАР близо 3 месеца. Заминах през декември, върнах се в края на февруари. Живях в Кейптаун при бившия футболист на Ботев Петър Къртев и семейството му. Той е възпитаник на спортното училище в Пловдив и е добър приятел с моя треньор. Отдавна е в ЮАР, работи като фитнес инструктор.
- И какво прави толкова дълго време в Южна Африка?
- Наистина си почивах. Отвреме-навреме правех леки тренировки. Плувах, пробвах да усъвършенствам английския си език. В ЮАР посетих специално място, където отглеждат гепарди. Това е най-бързото животно в света. Плащаш си, предупреждават те, че влизаш при него на своя отговорност. И едва след това те пускат и те снимат с гепарда.
- Какво всъщност се случи с теб миналата есен?
- Безсмислено е да обяснявам. Защото много хора просто не могат да си представят за какво става въпрос. Най-страшното е, че трябва да попълваш за 3 месеца напред формуляри на допинг комисията. Това продължава 365 дни в годината. Трябва да знаят непрекъснато къде ще си по часове. Ако не те намерят два пъти за тест, прощават ти. На третия път - гориш. Три години бях така, под напрежение. Това променя психически човека. Не от страх, а от постоянния натиск.
Сигурно в "Биг брадър" хората се чувстват по-свободни. Такива правила сега вкараха и в тениса. Чета, че Надал и Федерер мърморят срещу това постоянно следене.
- Ако беше американка или рускиня, щеше ли да е различно?
- Не. Проблемът не е откъде си. Случи се и на Марион Джоунс.
- Тежко ли е?
- Да. Уж не го мисля, но подсъзнателно нещата са различни. В главата ми е все наказанието. Преживявам го непрекъснато.
- Семейството и треньорът ти Стойко Цонов помагат ли ти?
- Нашите не ми се месят, аз съм самостоятелна отдавна. Но вкъщи никой не говори за атлетика и наказания, знаят, че ми е гадно и трудно сега. Треньорът ми постоянно е до мен, знае какво ми е.
- Твърдеше се, че си се скрила в Турция...
- Няма такова нещо. Бях в ЮАР.
- Заговори се, че имаш оферта да бягаш за Турция. Даже тяхната преса писа по въпроса. Така ли е?
- Все още нямам такова предложение.
- Ако се появи?
- Не знам каква трябва да е тази оферта, за да ме накара да се замисля. Никак не е просто да отговориш на такъв въпрос. Родината не е клуб, който можеш да сменяш всеки сезон.
- Как ще обясниш атаката на треньора Георги Димитров към теб и Стойко Цонов веднага щом стана ясно наказанието ти?
- Нямам идея и обяснение. Може би го прави от някаква ревност, не знам. Георги Димитров винаги е бил кумир на моя треньор Стойко Цонов. Никога не сме си позволявали със Стойко да говорим против него или против негови състезатели. Няма да го направим и сега.
- Тезджан, какво смяташ да правиш в идните година и половина до края на наказанието ти?
- Лека-полека почвам да тренирам. Три месеца почивка ми стигат. Каквото е станало, вече е зад гърба ми, минало е. Може да почна тренировки утре, може друг ден. Все още не съм решила кога да започна сериозни тренировки. Но ще вляза във форма.
- Само пари ли загуби заради тази неприятна история?
- Определено, не.Пари се изкарват, не ме е яд за тях. Страдам за друго. Осъзнах каква съм била, докъде съм била стигнала. Сега почнах да осъзнавам, че съм постигнала нещо великолепно. И го загубих. Загубих и себе си. Чувстваш се поставен на колене. В един момент виждаш как някои хора искат да те унищожат като човек, не като състезател.
- Ще успееш ли да се върнеш?
- Ще успея. Знам, че ще е много, много трудно, но Дуейн Чембърс се върна с титла и европейски рекорд в зала. Страшно е не самото наказание, а това, че си белязан.
Спирачките пред теб стават още повече. Другото е, че състезателите не могат да се защитават. Те само приемат решенията.
- Някой от българската федерация говорил ли е с теб през тези три месеца?
- Не, никой. Но имаме уверението, че ще помагат, ако река да се връщам на пистата. От федерацията разпитват треньора ми. Интересуват се как съм, но с мен не са говорили.
