Мирела Демирева: Възнамерявам да летя най-високо занапред!

Носителката на сребърен медал от Олимпийските игри в Рио - Мирела Демирева даде интересно интервю за Нов Български универитет. Атлетката ни е студент там в департамент "Политически науки". 

Ето какво сподели Мирела пред Аксения Янева:

Родена си в семейство на лекоатлети. Неизбежен избор ли се оказа твоят път?

- Може и така да се каже, тъй като израснах по стадионите, но обикнах атлетиката не поради липсата на друга среда, защото родителите ми се стараеха да не ме ограничават само с нея, а защото можех да я опозная и разбера. Когато за първи път опитах скок на височина, връщане назад нямаше. Тогава вече се появи и емоцията.

Наследствена черта ли е стремежът към постижения и развитие?

- Смятам, че всеки притежава в себе си този стремеж, проявен или не. Майка ми е била изключително трудолюбива и целеустремена, докато баща ми, голям талант, но и голям непукист. Сила на този стремеж при мен придава по-скоро любопитството, какво бих постигнала и как, какво чувство ще ми донесе.

Откъде черпиш вдъхновение и мотивация?

- Много обичам да скачам и това ми стига. Предполагам усещането е подобно на това, когато творбата провокира, носи смисъл и свобода на твореца. Мога да намеря вдъхновение във всяко едно нещо от всекидневието си.

Колко високо всъщност се намират 197 см?

- Зависи откъде е погледнато. Тази година за мен 197 бяха връх, личен рекорд подобрен след 4 години застой, сребърен медал на Европейско първенство и сребърен медал на Олимпийски игри. Догодина се надявам 197 см да е базисна височина.

Предполагам за обикновения човек, всекидневните лишения, усилени тренировки, физически болки и терзанията покрай неосъществените цели биха се сторили мъчение. Но на фона на емоциите, които скокът ми носи, цената е незначителна. Най-трудно се справям не с всекидневните режими, а с това, че близките ми хора са далеч.

Какво е усещането да си сред най-добрите в света?

- Трудно ми е да преценя, има известен сблъсък между вътрешната и външна среда. От една страна всички и всичко около теб се променят, от друга когато цяла година се събуждаш, тренираш и заспиваш с мисълта, че си олимпийски медалист, успехите се приемат някак естествено.

Какво е правилното съотношение между изкуство, сила, мъжество и красота при леката атлетика и как успяваш да постигнеш баланс между тях?

- Правилно съотношение няма. Атлетиката е индивидуален спорт, който до голяма степен гарантира безпристрастно съревнование. Може би разнообразието, което тя предлага я прави един от най-красивите и вълнуващи спортове. Малко са спортовете, в които може да видиш как спортист от малка държава побеждава представител на „великите сили“.

Много спортисти залагат само на някой от параметрите. Изкуството аз търся в емоцията, силата в непоколебимостта, мъжеството в уважението към противника и височината и красотата в чистотата на движенията. Предполагам тепърва ще търся  най-правилното за мен съотношение. Знам, че когато скокът се възприема като изключително лесен за аудиторията и носи чувство на лекота, тогава е перфектен.

Стана ясно, че ти си човек на обещанията. Пред кого ги правиш първо – пред себе си или пред някой друг?

- В годините се научих да говоря със себе си. Според мен, в дългосрочна перспектива грешка на много спортисти е, че очакват да бъдат обгрижвани отвън. Винаги аз съм тази, която очаква най-доброто от себе си. Когато взимаш категорично сам пред себе си решения,  външната среда трудно може да ти повлияе.

Какъв човек е Мирела извън пистата?

- Какъвто и на пистата. Винаги правя нещата така, както сметна за правилно. Действам според ситуацията, така че мога да бъда много различна. Субективно е разбира се, но опитвам да съм достойна, за себе си, за другите, за високия скок, така че когато си легна вечер да заспя спокойно.

Как политическите науки са си спечелили място в живота на един лекоатлет?

- Майка ми винаги е настоявала, че не трябва да съм само лекоатлет, задължително трябва да уча. На първо време завърших езикова гимназия. Малко руски, малко италиански, като паралелно ходех и на уроци по английски. Впечатление ми правеха особените за езиците изрази. Така започна задаването на въпроси. Впоследствие ме заинтригуваха начините на общуване и взаимодействие в различни групи. Организирането на тези групи в обществото. И така, как действат структурите на управление и как реагират на трусове. Политическите системи и инструментите на управление на цените и ползите. Политическото убеждаване. Източниците за демократизиране на политически процес...

Как успяваш да съчетаваш политика и спорт? Приличат ли си по нещо те?

- Политиката присъства навсякъде. Спортът едновременно се утвърждава и отрича сам себе си чрез нея, извиква я, но и я провокира. Както в политиката, така и в спорта, можеш да влезнеш по различни причини, идеалистични, или с цел концентрация и разпределение на ползи. Спортът също оперира с институции, създава нива и категории. Но за разлика от политиката умее да събаря граници и да обединява. И в двете, макар и в различно съотношение, присъстват конкуренция и морал. Спортистите, например, както политиците, трябва да вземат решение до каква степен целта оправдава средствата.

Мостът между двете за мен е любопитството. В Рио например, може би най- впечатляващи бяха доброволците и принципите на съжителство в олимпийското село. Да бъда част от тази социална утопия беше невероятно.

Усещаш ли подкрепа от страна на преподавателите си в НБУ?

- Избрах и ежедневно избирам университета заради свободата, която дава. Предлага условия, но ти решаваш дали и доколко да се възползваш от тях, сам носиш отговорност. По-голяма подкрепа от уважение към избора и личното време не ми е нужна. Изключително полезно ми е общуването „през границите“ с доц. д-р Кръстева.

А от страна на състудентите си?

- Определено да, имах късмет да попадна в група с много стойностни и интелигентни хора.

Само на 26 години си, а имаш значителни успехи зад гърба си. Мислиш ли, че в България младите хора имат шанс за развитие?

- Макар статистиката да е на друго мнение, аз съм положителна по темата. Все по-голямото отваряне на границите предоставя възможности за обучение, обмяна на идеи и опит. Мнозинството от българите обичат родината си и нямат желание окончателно да се установят другаде. Възможността за използване на мобилността не само изнася, но в дългосрочна перспектива внася блага и положителни практики в България. Така че смятам, че в бъдеще младите хора ще имат шанс за развитие в страната ни.

Виждаш ли се като бъдещ политик и би ли се реализирала в България в такава роля? А другаде по света?

- Не бих казала, нито в България, нито другаде.

Колко високи са целите, които си си поставила занапред?

- С треньора ми вярваме, че това е едва началото за нас, тъй като сравнително отскоро сме тандем. Винаги съм мечтала за скокове над 2 метра. Възнамерявам да летя най-високо в сектора.