Елена Исинбаева: Искам мъж и деца

Кралицата на висините Eлена Исинбаева разказва за успехите и бъдещите си планове пред в. "Комсомолска правда".

- Лена, вярвала ли си някога, че ще се окичиш с такива кралски отличия?

- Да. Още от детството мечтаех да бъда кралица. С първите стъпки в спортната гимнастика исках да стана олимпийска шампионка.

- Защо спортна гимнастика?

- Един ден във Волгоград мама и татко видяха обява във вестника, че набират момичета за спортна гимнастика. Възрастта беше подходяща, а мястото - удобно, и мама ни записа - мен и по-малката ми сестра. Бях на 10 г.

- Как сменихте спорта?

- За гимнастиката се оказах малко височка... Имаше два пътя - или в акробатиката, или в овчарския скок. Овчарският скок тъкмо беше започнал да се развива и Александър Иванович Лисовой, треньорът ми по спортна гимнастика, реши, че там е моето бъдеще.

- Какво означаваше първият скок като психология и възприятие?

- Не ми беше трудно. Чувствах се като риба във вода.

- Красиво момиче с прът в ръце не е често явление.

- Това е един много естетичен и женствен спорт. Не всеки има данни да скача с прът, а ако има, не всеки го прави красиво. Но стане ли високо и красиво, значи е върхът на съвършенството.

- Кога разбрахте, че ще покорите незнайни висоти?

- Когато спечелих Световните юношески игри в Москва през 1998 г. Тогава скочих 4 метра, а личният ми рекорд беше 4.10. Това беше първата значима победа. Напълно осъзнах потенциала си след игрите в Сидни, където се провалих.

- Чухме, че не сте имали треньор.

- Да, той нямаше акредитация и пътуваше по туристически маршрут. Бях на 18 г., нищо не разбирах и изгорях още на първата височина.

- Не ви ли мина през ума да захвърлите проклетия прът и повече да не скачате?

- Напротив, дори се зарадвах, че състезанието приключи. Чувствах се неуютно. Сред звездите около мен се чувствах като малка буболечка на тази гигантска арена. За финала народът се юрна на стадиона, а аз отидох в зоопарка. Не можех да гледам как ще спечели някоя по-силна и по-умна от мен. Защото си правех сметката най-малко за трето място, по това време имах личен резултат 4,45 м. А олимпийският шампион в Сидни скочи 4,60 м. Тогава реших да стана най-добрата.

- Значи Сидни беше повратният момент в спортната ви съдба?

- Да, там наблюдавах шампионите, гледах как се държат националите. Там открих и шведската маса. За първи път срещах такава система на хранене и всеки час бягах до ресторанта да си хапна. Другите бяха на режим - закуска, обяд и вечеря, а на мен ми беше толкова интересно!

- Големият спорт е не само победи, но и болки - травми, психически сривове. Замисляте ли се над това?

- Естествено. Имах травми, но бог е милостив. Винаги се вслушвам в тялото си. Ако почувствам болка или някакъв сигнал в ръцете, с треньора прекратяваме работа или превключваме на друга група мускули. Виталий Афанасиевич Петров (бившият треньор на Сергей Бубка) никога не прекалява.

- Ще пишете ли книги като гимнастичката Светлана Хоркина?

- Има такъв проект.

- Когато ви връчваха ордена "Спортна слава на Русия", на въпроса коя е голямата ви мечта вие сериозно отвърнахте, че искате да плувате с делфин.

- Това беше през 2004 г. Делфини гледах само по телевизията - откъде делфини във Волгоград? Един ден неочаквано в града пристигна театър с делфини. Отидох и се заразих. Влюбих се в тях! Такива милички, искрени животни. Иска ти се да ги галиш, да ги милваш. Оттогава два пъти съм плувала с тях, но не в Русия.

- Мечтата ви се сбъдна. Имате ли нова, актуална мечта?

- Мечтите останаха в детството. Аз си поставям цели - щом постигна едната, идва следващата.

- Как гледат родителите на успехите ви?

- Радват се, разбира се. Татко много се гордее. Желаят ми само здраве. "Спортът не е вечен, а ти трябва и деца да раждаш", казва мама.

- Всъщност, за децата...

- Не, не, засега нищо не чакайте.

- Но вече ви засякоха с един доста импозантен, макар и млад, мъж във Волгоград.

- Е, нали и аз съм човек. Така е, като всички нормални хора и аз мечтая за мъж и деца.

- Съдейки по всичко, това е доста сериозно?

- Да.

- Лена, считате ли се за късметлийка?

- Късметът спохожда всеки. Едни се възползват, други - не. Само човек, който лежи на дивана, не успява. На мързеливите никога не им върви. Онзи, който се стреми към нещо, пада, става и винаги получава всичко, което пожелае. Самата аз го доказвам. Мнозина ме познават от малка и споделят: "Да, Лена, ти спечели всичко с труд".

Визитка:

Елена Исинбаева е родена на 3 юли 1982 г. във Волгоград. Бащата Гаджи Гасанович е шлосер и санитарен техник. Майката Наталия Петровна е работила в котелното, а днес е домакиня. Елена е притежателка на 24 световни рекорда на овчарски скок. Последното й постижение е 5,05 м. Двукратна олимпийска шампионка от Атина (2004), Пекин (2008). След олимпиадата в Атина рязко променя живота си. Сменя треньора (след Евгений Трофимов идва Виктор Петров) и местожителството. В момента Лена живее и тренира във Формио (Италия). Два пъти е обявявана за спортистка на Европа.

Превод: "7 дни спорт"