Поредният дълъг и изтощителен сезон. Този път обаче е различно. В последните шест години очакванията към Арсенал винаги бяха големи. В крайна сметка какво излизаше - няколко изгубени финала и болка от това да си след Манчестър Юнайтед в класирането. Феновете обаче си казват: „Млад е отборът, догодина сме първи". Това обаче така и не се получаваше.

След поредния нулев сезон 2010/2011, загубата на финала за Карлинг къп от изпадналия Бирмингам, продажбата на двама от най-добрите футболисти, нещата рязко се промениха.

Преди началото на настоящия сезон, феновете вече бяха скептично настроени и очакваха поредното посредствено представяне. Така се и получи. Със слабите резултати и безличните игри, положението стана отчайващо. След седем кръга, отборът имаше едва 7 точки и голова разлика 10:16. Тогава дойде срещата на „Емирейтс" срещу Съндърланд. Мачът на прераждането. Оттук нататък всичко започна да идва на мястото си, както играта, така и резултатите. Новите се сработиха, а тарторите показаха защо са такива и дори надминаха очакванията към тях.  Футболистите отново започнаха да изпитват удоволствие от играта, а феновете са заредени с очаквания. Няма как да е иначе, след като в последните седем мача за първенството „топчиите" събраха 19 от възможни 21 точки. 1/8 финалът за Шампионската лига пък беше подсигурен още преди изиграването на последния кръг от груповата фаза.

Но преди това, тимът трябваше да преживее истински катарзис след резила на сезона срещу Манчестър Юнайтед. Едва ли и най-големите песимисти очакваха загуба с 2:8 от „червените дяволи". Първото полувреме на злощастната среща, по нищо не предвещаваше този развои. Ван Перси пропусна дузпа при резултат 0:1. Стигна се до 0:3, но Уолкът върна интригата с гол в самия край на полувремето. Руни и помпания обаче довършиха „артилеристите" с още 5 гола и само един ответен на Ван Перси.
Цялата тази агония беше продиктувана и от множеството пропуски на Арсенал, както и червеният картон на младия Дженкинсън. След този мач отзивите бяха само в една посока - „Жалък Арсенал".

Не след дълго обаче дойде ред и на срещата с Челси. След две поредни победи в къщи срещу Съндърланд и Стоук, всички очакваха резонна загуба за четата на Венгер. Това обаче не се случи. Дербито с Челси може да бъде характеризирано като „Възраждането на Арсенал". „Артилеристите" се справиха с градските си съперници с внушителното 5:3. Напук на очакванията, след няколко обрата и хеттрик на Ван Перси, Арсенал закономерно с оглед на развоя на срещата победи и с това върна надеждите на феновете. Последвалите коментари бяха на другия полюс след тези с Юнайтед - „Блестящ Арсенал".

Безспорно основна заслуга за успехите на тима има вездесъщият Робин ван Перси. Холандецът заби 14 гола и  направи 4 асистенции в последните 10 мача за първенството, 3 гола в 2 мача срещу Дортмунд за Шампионска Лига. Той е сърцето на отбора. Не случайно феновете шеговито отбелязват: „We don't need Batman, we have Robin" (б.а-нямаме нужда от Батман, имаме си Робин). Той е олицетворението на Арсенал. Просто Робин Ван Перси. Играчът, който вдигна тима на крака и е причината, „артилеристите" отново да са в челото на класирането в Англия.

Холандецът безспорно стана лидерът на отбора, след продажбата на Фабрегас и Насри. Мениджърът на тима Арсен Венгер направи неуспешен опит през лятото да закупи някоя звезда, заради което и очакванията към тима бяха рязко снижени. Привлечените обаче играчи Мертезакер, Артета, Жервиньо и Сантош с всеки изминал мач се отблагодаряват по най-добрия начин на Арсен Венгер за дадения им шанс. Новите се вписаха в основната схема, а завръщането на Томас Вермален и добрите изяви на вратаря Шчезни, носят все по-малко главоболия на привържениците.

В последните години сезоните на Арсенал започваха винаги с гръм и трясък и завършваха с голямо разочарование. Този сезон започна много трудно, но „топчиите" започнаха постепенно да набират желаната скорост. Дали този път краят ще е щастлив или „вечните таланти" отново няма да разочароват?