Да посетиш мач в Англия си е истинско приключение. Който пък го направи за домакинство на Арсенал, определено може да се нарече щастливец. Около срещите на Топчиите винаги има суматоха и типична енергия, която не може да се срещне на други места.

За местните снощната битка с Лудогорец в Шампионската лига започна още преди обяд. И ако някой англичанин ви каже, че тук не броят Шампионската лига, не му вярвайте, просто понякога гроздето е прекалено кисело, както се казва. За Арсенал не е така, а и Шампионската лига се котира наравно с Премиършип. Вчера от сутринта бащи водеха синовете си към фен шопа на Топчиите, за да са готови за сблъсъка. Мъж на средна възраст с двамата си синове плати 223 паунда за нови екипи на момчетата си, за да могат да ги носят в Шампионската лига. "Те си имат фланелки и за Висшата лига, но тези ще са с имената на Рамзи и Йозил, а освен това имат нашивките на Шампионската лига, още довечера ще ги пробваме", изфука се бащата пред продавачката в магазина.

Преди мач на Арсенал обаче парите валят буквално от небето. И ако някой не вярва, трябва наистина да се разходи в района Хайбъри по време на футболен ден, както казват тук, за да разбере за какво иде реч. От обяд се разпъват огромни ремаркета и всякакви бусове, които са пълни с каквото се сетите - флагове, шапки, фланелки, шалове, а от другата страна всякакви вкусотии. Освен традиционните фиш енд чипс, които се предлагат в пъбовете с бира като загрявка за мача, много вървят всякакви бургери. Скарите цвърчат, а хората се надпреварват да харчат. Българските фенове, разбира се, бяха сред най-активните, защото не им се случва толкова често да посещават подобни мачове. И затова искаха да опитат от всичко. А това идваше добре дошло за местните търговци. Както казват те: Трябва наистина да ти има нещо, за да не изкараш 100 паунда на ден. И са прави, защото наред с хората, които предлагаха сувенири и хапване, имаше и много спекуланти.

На път за стадиона пред нас изникна следната картинка - момче и момиче българи се пазаряха с местен за билет. До началото оставаше около час и половина. Билети на касите отдавна нямаше, затова и отсрещната страна диктуваше правилата. "Двата по 90 лири и влизате. Няма да намерите по-евтино, отколкото при мен", разпалено обясняваше англичанинът, надушил, че ще изкара лесни пари. И го направи, защото вместо по 40 паунда, колкото струваха билетите на редовна продажба, ги даде над два пъти отгоре.

На пълна пара работеха и пъбовете около "Емирейтс". Там празни места нямаше. Клиентите - предоволни. Колкото и проблеми да са имали на работа, преди срещата всеки успяваше да разпусне. А в тези традиционни английски кръчми ходят всякакви - от юпита, работещи в Ситито, до пазачи, шофьори или безработни. Всички са събрани от една идея - Арсенал.