За големите футболисти по света, въпреки че всичко е казано, винаги има какво още да се добави. Легендите нямат край. Такъв е случаят и с нашия Христо Стоичков. Има един много интересен период в началото на неговата кариера, който си заслужава да попадне в рубриката "Архивите са живи".

Става въпрос защо Ицо не е могъл да заиграе в Ботев при условие, че майка му Пенка повече от всичко е искала да види сина си облечен с жълто-черната фланелка. Затова се връщаме назад във времето.

През 1992 година Христо Стоичков е вече в Барселона. От френското списание "Онз Мондиал" ми се обажда тогавашният репортер Жан Марк Естурнес, който иска да направи голям репортаж с родители, роднини, познати и първи треньори на Ицо в Пловдив и Харманли. Поводът е, че няколко дни след това от редакцията ще връчат на Камата "Златния Онз". Заедно с колежката Таня Василева посрещаме колегата и се отправяме към Пловдив. Много хора откликнаха на поканата и репортажът стана чудесен.

Тогава бяха разказани доста неща. Едно от тях бе, че преди да отиде в Харманли, Стоичков е заведен на стадион "Христо Ботев" и човекът, който го отпраща, се казва Виден Апостолов. Всичко това се оказва пълна измислица.

Но нека караме поред. Както е известно, първият треньор на Ицо в родния му клуб Марица е Огнян Атанасов. Там Камата започва да играе с номер 5 като либеро, но не пропуска да излиза напред и да бележи голове. В свободното си от учение време Камата заиграва в заводския отбор "Юрий Гагарин". В събота и неделя идват най-различни хора да гледат мачовете. Из Пловдив се разчува за таланта на Христо.

Майка му Пенка, стара ботевистка, мечтае момчето да заиграе с екипа на "канарчетата". Тук даваме думата на легендата на Ботев Виден Апостолов, който в момента е технически директор на Спартак(Пд):

"Започнах да следя Стоичков още докато беше в детския отбор на Марица. Има хора, които категорично могат да потвърдят, че преди да отиде в Харманли, въобще не е правил постъпки нито той, нито родителите му да идва в Ботев. В Хеброс при Сава Савов го заведе Наско Узунов заедно с Огнян Атанасов. Един ден отидох до Харманли и му подарих футболни обувки и предпазни кори. Тогава с Христо бяхме постигнали съгласие да дойде в Ботев. Доведох го на стадиона. Треньор беше Динко Дерменджиев. Отборът беше невероятен. Играеха страхотни футболисти като Зехтински, Пашев, Костадинов. Независимо от наличието на толкова много звезди, началникът на клуба полковник Янков прие момчето много добре."

Защо Христо отново се връща в Харманли допълва тогавашният му треньор и сегашен изпълнителен директор на Ботев Сава Савов:

"Абсолютна истина е, че Виден дойде на крака в Харманли да види самородния талант и да го иска в Ботев. Това за футболните обувки и корите специално за Ицо е вярно. Щеше да заиграе в Ботев, но нещата се развиха по друг начин. В един момент, след като Христо си тръгна, Хеброс загуби два-три мача и се озова в зоната на изпадащите.

Тогавашният партиен секретар на града бай Евтим, така си му викахме, ми каза:

"Сава, тръгвай за Пловдив да си доведеш момчето, защото иначе отборът изпада". И аз веднага запалих колата и директно на стадиона на "канарчетата". Междувременно се случиха и други неща. След като бях дал идеята да се направят турнирите на четирите "В" групи, от ЦСКА бяха вече дошли да го видят Манол Манолов, Гацо Стоянов и Иван Колев. Паро Никодимов беше треньор на Дунав и го дърпаше и за там. Но от делегацията на ЦСКА казаха само:"Ние каним по веднъж".

Така Христо се озова в деликатно положение за Ботев. Хем можеше да отиде там, хем вече бе подписал предварителен договор с "армейците" през 1984 година. Но по-добре стана, защото направо тръгна към висините. За последно момчето за благодарност ни класира в четворката за купата на Съветската армия заедно с Левски, Локо (Сф) и Спартак (Пл). За да се озовем в това каре, трябваше да играем два мача с Чавдар (Троян). Като гости ги бихме с 3:1 и той вкара два гола. Спомням си всичко, сякаш не бе преди 23 години, а вчера."

Какво става след това. Въпреки че Стоичков директно от Хеброс отива през януари 1985 г. в ЦСКА, в емоционалната му душа остава огорчението, че точно Виден Апостолов го е пренебрегнал за отбора от родния му град Ботев. По средата на 90-те Христо навсякъде говори, че точно това е човекът, който не му е дал възможност да се пробва в Ботев.

Самият Апостолов по този повод си спомня: "Когато за първи път чух тези обвинения, останах направо като гръмнат." Естествено в продължение на години двамата не си говорят. До момента, в който бившият ляв бек на Ботев организира юбилеен мач. В този двубой взимат участие настоящи играчи на "канарчетата" и такива, които са играли в тима, но за момента са в чужбина. Ицо в този момент е в Пловдив. Камата сяда на маса заедно с Виден Апостолов. Там са и Наско Узунов и Сава Савов, които обясняват на Камата как стоят нещата. Тогава Христо разкрива: "Бате Видене, преди време интриганти ми бяха обяснили, че ти си виновният да не ме искат в Ботев и аз лековерно приех нещата. Затова извинявай."

Оттогава Стоичков и Апостолов винаги намират време да се чуят като добри приятели, когато Камата е под тепетата. За по-младото поколение е любопитно да узнае кой е човекът, чието име бива замесено в конфликт с Христо Стоичков.

Апостолов става легенда на Ботев(Пд). Виден е роден в Нови Искър, по онова време гара Курило на 17 октомври 1941 година. Учи в 14-ата софийска гимназия заедно с Никола Котков и отличната баскетболистка Нитула Борисова. Заиграва в Локомотив (Сф). Идва момент, в който от ЦСКА го искат в школата "Чавдар". Ден преди това "железничарите" играят шампионатен мач с Ботев (Пд). В онзи момент Виден е ляво крило. След мача за нула време е навит от служещите при "канарчетата" левскари Христо Илиев-Патрата и Димо Печеников да тръгне с техния автобус директно за Пловдив. На другия ден от ЦСКА го търсят, но е вече късно.

Това става през 1960 година. Заиграва като ляв бек при "жълто-черните". Преди световното първенство в Чили през 1962 година лично Пачеджиев и Чакъров му предлагат да дойде в Левски. Той отказва и заради това не го взимат на Мондиала в Южна Америка.

Националите заминават без ляв бек.Впоследствие същата година Виден се "утешава" с купата на Съветската армия, взета с Ботев, които побеждават на финала Дунав с 3:0. През 1967 година той е част от великия тим на Ботев (Пловдив) заедно с Карушков, Райно Стойнов, Динко Дерменджиев-Чико и Георги Попов-Тумби, които стават шампиони на България. Впоследствие изиграва 444 мача в "А" група. За националния тим има 22 мача и 3 гола.

Тези лични щрихи на футболния боец и легендарен защитник на пловдивския Ботев показват, че Виден Апостолов е мъжкар. Такъв човек никога не може да не оцени таланта на Христо и се доказва, че никога не е прогонвал Камата от Ботев. Дори, напротив, имал е желание да го види с екипа на "канарчетата".