В рубриката „Архивите са живи" ще припомним как бе връчена „Златната топка" на Христо Стоичков. Поводът е, че точно на днешната дата - 19 декември, преди 14 години Камата стана първият и засега единствен български футболист, който притежава най-скъпото индивидуално отличие за един футболист - „Златната топка" на списание „Франс Футбол". Ето как започва вълшебната приказка...

„Утре да не забравиш да се изтупаш в смокинг..."
Думите са на световно известната тенисистка Аранча Санчес. Отправени са към Христо Стоичков, който е пръв приятел с брат й Емилио - също отличен тенисист. Ицо много се озадачил, когато Аранча го помолила в Барселона да се облече съвсем официално. Христо в свой стил веднага попитал брат й: "Да не би Аранча да иска да се жени за мен?" Когато настъпва денят, в който Стоичков трябва да се яви лъскав, за негово учудване испанската тенисистка също била в строг вечерен тоалет. И си признала:

"Христо, исках да бъда първата, която да ти даде „Златната топка". По принцип „Франс Футбол" винаги прави предварителна фотосесия с бъдещия носител на отличието в отбора, където играе, и в съответния град. В случая измислили оригинален сюрприз за лауреата с участието на вечно усмихнатата Аранча. Снимките стават по-лесно благодарение на редакцията на испанското издание „Дон Балон". За случая  дори е пусната ограничена емисия със значка с лика на Ицо
с екипа на Барса и „Златната топка".

В деня, в който трябва да бъде връчена наградата на Стоичков, чартърът го докарва от Барселона до Париж заедно с неговата съпруга Марияна и треньорът му Йохан Кройф. Церемонията по награждаването се състои в лъскаво студио на „Канал Плюс". В рубриката „Никъде другаде", която се води от Антоан дьо Кон и Филип Жилдас, ще бъде връчена „Златната топка" на Стоичков. Залата е под формата на амфитеатър. Специално в емисията са поканени музикантите от „Блек Кроуз" които забиват страхотен хардрок.

В центъра на една дълга маса са водещите, Кройф и главният герой Христо. За да покажат, че Ицо е мъжкар, водещите внасят две позлатени...топки. След известно време настъпва върховния момент, в който истинската „Златна топка" е вече в ръцете на Христо, който преди това не я изпуска от поглед. Първите му думи са: "Най-после един българин отиде там, където му е мястото - по върховете."

След това ми споделя: "Още когато започнах първо с леката атлетика, исках да спечеля нещо. После с футбола. А за „Златната топка" чух за първи път през 1978 година, когато я спечели Кевин Кигън. После още повече я поисках, след като моят идол Мишел Платини също стана неин носител. Посвещавам отличието на семейството, на майка ми, на баща ми.

На всички приятели на терена и извън него. На България. За мен Париж е много красив град, в който спечелих „Златната обувка", а сега и „Златната топка". Също така не мога да забравя и датата 17 ноември 1993 година, когато след победата над Франция в последната секунда отлетяхме за САЩ към незабравимото четвърто място на България. Съжалявам за Франция, която ценя като родина на Платини."

А неговият треньор Йохан Кройф заяви: "Изключително много се радвам за Стоичков. Някои списания се мъчат да изкарат някакви мои прояви на ревност и студенина към него. Това е нелогично. Та нали аз го взех в Барса, защото ми бе нужен да завършва атаките. А не трябва да се забравя, че го обичам и защото виждам в него себе си на младини - чепат, независим и волен с топката по целия терен."

Любопитно е как и къде Христо и Марияна прекараха вечерта в Париж след награждаването. Най-напред бе договорен хотелът „Софител Роаси" където съпружеската двойка пренощува. Заведението бе ресторант „Бермуда Онион". И до днес то поддържа авангардния си стил „а ла Жан-Пол Готие" с висящи тръби и телове. Чести посетители са Давид Жинола и актрисата Натали Бай.

Заведението се намира близо до квартал Дефанс в Бо Гренел. По време на вечерята Христо бе изненадан с петминутна мелодия от „Мистерията на българските гласове", звучаща от касетофон. В менюто на нашата звезда влизаха омлет по норвежки и богато украсена мелба. Семейство Стоичкови напусна заведението към два след полунощ и отиде да почиват след космическите емоции. Колегите от „Франс футбол" също се изказаха ласкаво за него. Дамиен Ресио добави:

„Христо ли? Той е човек, също като Роби Баджо. Много земен. Можеш да го попиташ по човешки какво иска и какво мисли". А думите на главния редактор на „Франс Футбол" от този период - Франсоа дьо Монвалон, и колегите Стефан Сен Реймон и Патрик Лафайет са красноречиви: "Ние обичаме момчета с характера на Христо. Такива като него, като Кантона, Платини, Кройф, Марадона дават на футбола понятието „личности".