Темата на 40-ото издание на кръгла маса "Топспор" бе: "Що за спорт е „Сървайвър"?" Дискусията се организира от сайта Топспорт.бг и вестник „Топспорт" със съдействието на „Еврофутбол" и любезното домакинство на „Best Western City Hotel". Наш събеседник бе Светла Димитрова.

- Светла, какво предизвикателство беше за теб „Сървайвър"?
- Целта ми бе да видя на какво съм способна и да видя дали съм добре подготвена, за да оцелея в трудни условия.

- Кога бе най-силна и кога бе най-нервна?
- През цялото време бях такава, каквато съм в живота. Аз самата исках да участвам и бях сигурна, че ще издържа на глад. Жените повече можем да издържим на гладуване, отколкото мъжете. Когато пристигнах моята цел беше да не си тръгна първа от шоуто, защото това щеше да бъде доста неприятно и унизително. Между другото се оказа, че това е била целта на всички участници. Колкото до това, кога съм била най-силна, мога да кажа, че човек, като е там, не бива да се прави на много силен, защото ще го намразят. Освен това не трябваше да показвам никаква слабост. За да съм честна, мога да кажа, че целта ми бе да стигна до тройката. Случи се така, че стигнах и до финала, където вече нещата не зависеха от мен. Жоро Костадинов призна много рано, че участва в това шоу за наградата.

- Много гладувахте. Как се справи с това?
- Всички зрители видяха, че там няма от къде да похапнеш и определено ситуацията не бе никак розова. Хората са казали, че гладът е по силен от тока. Така е! Мога да кажа, че накрая вече скуката беше по-неприятна от глада. Даже чаках с нетърпение да пратят писмо или да ме вземат с лодка, че да участвам в някое състезание. Накрая ловяхме основно рапани, но ми писна и казах на другите участници, че ако трябва ще умра от глад, но няма да хапна рапан.

- Беше ли наясно какво те чака на острова и в що за игра ще участваш?
- Бях гледала няколко серии от първи сезон и знаех, че ме очаква глад. Тази мисъл бе много ясна.

- Вече плаши ли те дъждът?
- Не, определено не ме плаши. (Усмихва се) Спомням си как ме валеше, въпреки че се бяхме скрили под дърветата. Имаше и много по-неприятни неща. Например факт е, че бяхме с доста леки дрехи и ни беше доста студено.

- Усещаше ли кога другите говорят зад гърба ти?
- Имах възможността да видя доста серии и не видях някой да говори зад гърба ми.

- Очакваше ли толкова малко хора да гласуват за теб на финала?
- Хората са преценили, че на Жоро повече му трябват парите. Аз съм много доволна, че спечелих наградата на публиката.

- Кое остава за теб най-силно преживяване?
- Гладът, мизерията и скуката. Интересно е, че като свърши играта се наядохме добре и веднага забравихме за глада. Имах много добри спомени с всичките участници, даже продължавам да поддържам връзка с повечето от тях. Джина ни кани на всичките нейни участия и, когато имам възможност, ходя.

- Жоро почерпи ли след победата?
- Всичките заедно не ни е почерпил, но мен веднъж ме почерпи, но не така стабилно. (Усмихва се) Вероятно не са му дали парите все още.

- Искам да те върна малко в реалния живот и да ни разкажеш за децата във Враца, които тренираш. Как се стигна до всичко това?
- Около месец, след като прекратих състезателната си кариера, взех решение, че не мога просто да стоя така да не правя нищо и да не ходя на стадиона. Стадионът ми липсва, свързана съм с него. В момента готвя 12-13 деца и мога да се похваля, че са доста добри. Една от състезателките ми - Петя Иванова, има големи амбиции.

- Как ги събра и къде тренирате?
- Имаме спортна база във Враца. В момента ползваме закрита писта, която обаче няма парно от години. Толкова е студено, колкото и навън. Вече имам клуб, който е на мое име. През януари децата вече ще участват от името на клуба.

- Стана общински съветник. Как гледаш на това ново поприще за теб?
- Ще направа за града каквото мога, но никак няма да е лесно. Мен лично много ме е яд, че Мездра имат футболен отбор, който е на първо място в Западната "Б" група, а ние се мъчим в "В" група. Нашето място е сред лидерите в "А" група.

- Пак да те принеса на Карибите. С какви лъжи се сблъска в „Сървайвър"?
- Да си призная честно не съм усетила някой да ме лъже. Хората, които ме познават, знаят, че аз съм доста наивен човек и съм много доверчива.

- Какво спечели и какво загуби в шоуто?
- Спечелих повече популярност и нищо не съм загубила. Имам чувството, че сега повече хора са научили за мен, отколкото когато ставах световна и европейска шампионка.

- Кога беше по-доволна от себе си - когато стана шампион или когато стигна до финала на шоуто. Що за спорт е „Сървайвър"?
- Тези неща са несъвместими. Когато стъпих на стълбичката и чух българският химн просто разбрах, че целият труд, който сам хвърлила, не е бил на вятъра, а си е заслужавало. Колкото до „Сървайвър", това е една игра - беше ми забавно.

- Островът хубав ли беше?
- Имаше и по-хубави места. Видяхме това, след като си тръгнахме. Но нали целта беше на нас да ни е трудно и неприятно.

- Къде се нахранихте, след като бяха определени двамата финалисти?
- В хотела. О, да. Така ядохме, все едно на другия ден пак се връщаме на острова. Бих допълнила, че това, което съм научила от спорта, много ми помогна в шоуто.

- Как се мотивираше?
- Това все пак е една игра. Целта ми бе да отида и да изпитам себе си. Иначе ми беше доста странно, че другите не гласуваха против мен, но явно изпитваха респект.

- Кой е най-хубавият ти спомен оттам?
- Когато търсехме златото с Жоро Костадинов. Наредихме пъзела и намерихме съндъка със златото. Беше приятно, беше много хубав момент.