Трима българи могат да се похвалят, че са вкарвали голове на великия Манчестър Юнайтед. Христо Стоичков го направи с фланелката на Барселона, а след това Димитър Бербатов с екипа на Леверкузен. Кой обаче е третият? Или всъщност първият и единственият, отбелязвал попадение на "червените дяволи" с екип на български отбор. При това не на грандовете ЦСКА или Левски. Става въпрос за сегашния администратор на Спартак (Варна) Румен Димов. В днешния брой на "Архивите са живи" ще разкажем за него и за двата мача между ЖСК Спартак и Манчестър Юнайтед, които се играха през 1983 година.
Румен Димов е роден на 18.02. 1957 година в Кюстендил. Започва кариерата си във Велбъжд. Играе там до 1978 г. След казармата го канят в Славия, но той предпочита да продължи образованието си във ВИФ (сега НСА). Облича екипа на Академик (Сф). През есента на 1981-а в 1/32- финал за купата на УЕФА "студентите" срещат Кайзерслаутерн. Треньор им е Митко Червеняков, а негов помощник - сегашният шеф на НСА и треньорската школа към БФС Лъчезар Димитров. Първият двубой в София завършва 0:1. Румен си спомня един любопитен момент за срещата във ФРГ: "Червеняков даде на всеки от нас по един портрет на немски футболист. Каза, че трябва да го закачим над леглото в хотела и да спим така. На мен ми се падна Функел."
Академик играе силно, но пада с 1:2. Германците са като танкове. Показателен факт е как на няколко пъти канарата Ханс Петер Бригел успява да надскочи исполините Димитър Димитров-Херо и Сашо Борисов.
Впоследствие нашият герой поема към Варна. Иван Вуцов става треньор на тогавашния ЖСК Спартак (Варна) и взима със себе си Димов, Сашо Борисов, Димитър Алексиев, Гьорев и Веско Личев. За "соколите" се състезават Ради Радомиров (бащата на Тодор Радомиров), националът Живко Господинов, Стефан Найденов, Владо Николчев, вратарят Красимир Зафиров. Впоследствие треньор е Людмил Горанов.
Идва незабравимата 1983 година. На полуфинал за купата на България играят Левски и ЖСК-Спартак. Срещата е в Казанлък. В този мач отменят гол на "сините", отбелязан от Краси Чавдаров. Емил Спасов удря греда. Изненадващ победител са варненци, които печелят с гол на Живко Господинов в 39-ата минута.
На финала играят с ЦСКА в Пловдив. Преди това обаче, когато варненци гостуват в Благоевград на Пирин и губят с 0:1, Румен Димов е изгонен за груб фаул. Федерацията го наказва за три срещи - с Беласица, Славия и..финала с ЦСКА. Под тепетата "армейците" печелят с лекота с 4:0 и взимат трофея. Независимо от това ЖСК като финалист участва в турнира за КНК.
Жребият отрежда Мерсин. В първия мач в Турция (0:0) Димов не взима участие. Той изтърпява наказание от една среща заради получените два жълти картона от мачовете на Академик с Кайзерслаутерн. Във втория двубой спартаковци печелят с 1:0 след гол на Казаков в 62-ата минута след пас на Румен Димов. Личев удря две греди, а вратарят на гостите Атъф прави чудеса.
Когато жребият изправя българския тим срещу Манчестър Юнайтед, цяла Варна и България са на крак.
За двубоя край морето от София се събират най-запалените фенове на "червените дяволи" да гледат на живо величията Брайън Робсън, Франк Стейпълтън и сие. От Англия пристигат около 300 фенове. Те са настанени в хотели в самата Варна, където пресушават бирените запаси за едно денонощие. Официалната делегация, водена от Боби Чарлтън, е настанена в хотел "Дружба", известен като Шведския. Състезателите на Спартак са на лагер на няколко километра от тях в станция "Ален Мак".
За този мач Спартак са облечени с чисто нови екипи и анцузи "Пума". Пламен Христов, който е нещо като варненския Гибон във футбола, известен с уменията си да свири на китара, успява да омае английската делегация още в първата вечер и до късно ги забавлява с балади. На сутринта преди мача от благодарност Боби Чарлтън се снима в хотела с почти целия тим на Спартак.
По време на самата среща стадионът е претъпкан, но публиката си е глътнала езика от възхищение само защото вижда такива велики футболисти и не подкрепя с възгласи своите. Гостите се възползват от това и още в 9-ата минута Норман Уайтсайд намира Робсън за първия гол. Две минути по-късно идва изравнителният гол за българите. В началото на второто полувреме грешка в защитата води до втория гол за англичаните, отбелязан от Греъм.
Румен Димов разказва за историческия момент при изравнителното попадение: "След като резултатът стана 0:1, видяхме, че няма какво да губим и се вдигнахме всички в атака. При една от тях съдията свири нарушение в наша полза около дъгата. Фаулът трябваше да го изпълни Живко Господинов, но реферът реши да го пребием, защото стената бе построена на близко разстояние. Тогава видях пролука между четирима души и нанесох удара от две крачки засилване. Топката попадна в долния десен ъгъл на вратаря Гари Бейли. Целият стадион стана на крака, включително и 300-та запалянковци от Острова.
Като свърши срещата, хукнах да си разменям фланелката с Брайън Робсън, а после с Франк Стейпълтън, но не успях. След мача отпразнувах паметното си попадение с родителите на Стойко Сакалиев, с които сме големи приятели. Както знаете, баща му и майка му са спортно семейство - колоездач и скиорка. Татко му Марин беше много запален по английския футбол още тогава. След като се паднахме с Манчестър Юнайтед, веднага ми се обади и аз го поканих да гостуват със съпругата си у нас. След мача си направихме голямо празненство. Вкъщи почти цяла нощ звъняха хора от Варна и цяла България. Четиригодишният Стойко бе оставен при баба си и дядо си в Бургас."
След двубоя английски фоторепортери му изпращат страхотна снимка, която Димов предостави на "Топспорт" за публикация. Оказва се, че никой български фотограф не е запечатал мига на гола. Въпреки че беше адресиран до клуба, в онова време този подарък от "вражеска" страна не е посрещнат много добре и тайните служби започват да следят Димов. Когато тръгват за реванша в Англия, към него прикачват три ченгета да следят всяка негова стъпка. На летището в Манчестър всички английски журналисти се втурват към Румен и го карат да направи знак с два пръста - все едно, че на "Олд Трафорд" ще вкара два гола. Куките беснеят, защото си мислят, че става въпрос за знака на победата, на хипитата и на свободата.
Отборът отсяда в дванайсететажен хотел. Деца ги наобикалят за автографи. На самия мач герой става Стейпълтън с двете отбелязани попадения, единият с глава.
Отлични изяви има вратарят Краси Зафиров, който пази феноменално и е похвален в английската преса. Димов има две положения заедно със Стефан Найденов.
И до ден днешен синовете му Даниел и Христо вадят дивиденти от баща си. Постоянно ги питат дали те са момчетата на човека, вкарал гол на Манчестър Юнайтед...
19.10.1983 г. Варна
1/8- финал, КНК
ЖСК-Спартак - Манчестър Юн 1:2
0:1 Робсън (9), 1:1 Румен Димов (11), 1:2 Греъм(47)
ЖСК-СПАРТАК: Зафиров, Исмаилов, Борисов, Николчев, Михайлов, Димов, Венков, Гьорев, Личев, Господинов, Алексиев(68-Казаков).
МАНЧЕСТЪР ЮН: Бейли, Дъксбъри, Албистън, Уилкинс, Моран, Маккуин, Робсън, Мюрен, Стейпълтън, Уайтсайд, Греъм
Ст. "Юри Гагарин" - 35 000 зрители
Съдия: Ешвайлер (ФРГ)
Жълти картони: Казаков (ЖСК), Дъксбъри (МЮ), Уилкинс (МЮ)
02.11.1983 г. Манчестър
1/8- финал-реванш,КНК
Манчестър Юн - ЖСК Спартак 2:0
2:0 Стейпълтън (2,31)
МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД: Бейли, Дъксбъри, Албистън, Моузис, Моран(65-Демпси), Маккуин, Робсън, Макари, Стейпълтън, Уайтсайд(78- М.Хюз), Греъм
ЖСК СПАРТАК: Зафиров, Исмаилов, Борисов, Николчев(60-Венков), Михайлов, Димов, Радомиров, Гьорев, Личев, Господинов(70-Алексиев), Найденов
Стадион: "Олд Трафорд" - 50 000 зрители
Съдия: Ериксон (Швеция)
Жълти картони: Михайлов(ЖСК), Исмаилов (ЖСК)
green-varna
на 31.03.2007 в 10:03:25 #4partenkov е прав. Никой не си беше глътнал езика. Без да имам желание да омаловажавам загубата на Спартак , Ман. Юнайтед по това време изощо не бяха величие. Влязоха от 2nd division 3-4 години преди това, не бяха ставали шампиони около 20 години и като им гледам състава, се чудя къде са тези толкова велики имена. Националът на ЮАР Гари Бейли, на Сев. Ирландия - Норман Уайтсайд или на Ирландия- Франк Стейпълтън. Марк Хюз (Уелс) може би, но е играл само 10 минути. Може да се поспори само за Брайън Робсън. За неутрални запалянковци като нас, беше абсолютно скучен мач, без никакви положения пред двете врати. Ман. Юнайтед дойдоха за победа и си я взеха без да се изпотят даже. А за това, че е бил върха на кариерата за някой си Румен Димов.... нека да е жив и здрав. Едва ли някой го помни. Стадиона в никакъв случай не беше пълен.
partenkov
на 30.03.2007 в 23:13:21 #3А, извинявай. След много внимателна инспекция под лупа, видях 2ма с вдигнати ръце под таблото. Може и да е било, за да повикат семкаджията за още няколко пакетчета.
partenkov
на 30.03.2007 в 23:07:33 #2За какво да ти завиждам, бе атомик? За почетната загуба , ли? Ти беше ли на стадиона? Аз съм един от тези зад вратата на Гари Бейли и зная какво казвам. Ще ти задам един въпрос. Очевадно е на снимката, че след като целият отбор на Спартакус се радва на гола, нито един, ама НИТО ЕДИН от публиката в сектор "С" зад вратата не е станал да аплодира. Това не са фенове на Юнaитед или Спартак. Не са и на "Волов" Шумен. Хайде сети са на кой отбор са фенове. Къде е видял Румен Димов целият стадион на крака, аз не знам. Вижда се на снимката. Ти изобщо гледл ли си мач на Гагарин. Вашта "агитка" се събираше на 3 пейки в сектор "В". За това си играехте на Коритото от време оно. На стадиона имаше ТОЧНО около 15 000 и то 2/3 от тях, Византийци като мен, дошли да убият времето и да почоплят семки.
partenkov
на 30.03.2007 в 18:06:12 #1По време на самата среща стадионът е претъпкан, но публиката си е глътнала езика от възхищение само защото вижда такива велики футболисти и не подкрепя с възгласи своите. Истината е, че по-голямата част от публиката беше от Черно Море и за това не подкрепяше с възгласи "своите". Аз бях на мача. Юнаитед си биха ходом. Голът на Димов беше от пряк свободен удар. Плебеите така и не се доближиха до вратата на Гари Бейли. Повече от 15 000 на стадиона нямаше. Това , което се вижда на снимката е сектор "С", които винаги е бил зелен. Плебейският сектор "В" си беше както винаги полупразен.