Днешният брой на „Архивите са живи" е специален и уникален. Поводът е високосната година и датата 29 февруари, която се появява веднъж на четири години. А героят, по-скоро героинята, за която ще пишем, дойде от само себе си. Става въпрос за Раиса Сметанина - абсолютната рекордьорка по брой на олимпийски медали. Те са десет (четири златни, пет сребърни и един бронзов). Сегашната треньорка на руския национален отбор по ски бягане и депутатка от партията „Единна Русия" е родена точно на днешната дата 29 февруари през 1952 година. Ще ви представим щрихи от нейния личен и спортен живот.

По-старото поколение любители на "белия" спорт помнят Сметанина като изключително мъжко момиче. Винаги когато финишира след 5, 10 или 20 километра, видът на Раиса е, че все едно тепърва ще започва състезанието. Когато я питат какво е най-ценното качество, което използва при тези бягания, тя отговаря"дългото търпение".

Раиса Петровна Сметанина се ражда в уникалния ден 29 февруари 1952 година в село Мохча, окръг Ижемски, в съветската република Коми. Зевзеци казват, че ако Раиса си чества рождения ден само на 29 февруари, сега трябва да е едва на...15 години. За района, където е отрасла, от снежната белота на хоризонта нищо не се вижда. И е напълно нормално ските да са закрепени за краката на Раиса още когато е невръстно дете. Родителите й отглеждат елени, сред които малката расне.

Като във всяко семейство, където има голям брат, всички останали деца гледат да му подражават. Така най-големият - батко Иля, става първият й учител по ски бягане. В училището в тайните на този красив и изискващ търпение спорт я въвлича преподавателят й по физкултура. В началото Раиса участва в селски и районни състезания. Впоследствие постъпва в спортното училище в Сиктивкар, което днес носи нейното име.

В едно от тези състезания старши треньорът на националния отбор по ски бягане на СССР В. А. Иванов успява да я открие и тутакси я взима в „сборная" по ски. Това става през 1972-а, отново високосна. Тепърва високосните лета ще носят късмет на родената през 1952 г. Раиса. 1976-а и Зимната олимпиада в Инсбрук са паметни за Сметанина. Момичето е готово за невероятни върхове.

Под емблемата на СССР тя променя личния си живот. А той се изразява в безкрайни тренировки, пълно спазване на режима и типичното за славянския синдром на съветския човек свръхотричане. Трудът както казват руснаците е... „сверхчеловеческий". Без коментар.

Другият култов девиз е "олимпийские медали не растут на деревях" (олимпийските медали не растат по дърветата). Тренировките са между 15 и 20 седмично и като часове от два до десет на ден. На въпросната олимпиада Раиса вече идва като световна шампионка от 1974 година. В курортния австрийски град първата дисциплина, в която се състезава, е на 5 километра. След страхотна битка с финландската скиорка Хелене Текало остава втора. Младата шампионка на СССР губи състезанието за една секунда.

За сметка на това обаче на дистанцията от 10 километра взима блестящ реванш. При това основната й съперничка Такало стартира почти по едно и също време с рускинята и е наясно с нейния график по бялото трасе. Независимо от това Сметанина показва невероятната си воля на дете на снежната земя от Коми и завоюва първия си олимпийски златен медал. Втората й титла от зимни игри е пак в Инсбрук на щафетата 4х5 километра.

Златната четворка Балдачова, Амосова, Раиса Сметанина и Кулакова буквално отвяват скандинавските квартети - Финландия, Швеция и Норвегия. Раиса показва най-добър индивидуален резултат от всички състезателки. В продължение на двайсет години Сметанина е на върха. Дори когато се явява на зимната олимпиада в Албервил през 1992-а, никой не вярва, че макар и на 40 години, тя ще спре да се състезава. И тогава успява да спечели златен медал в щафетата 4х5 километра.

Не случайно я наричат „Кралицата на ските". Рекордните си 10 олимпийски медала печели в пет поредни игри (1976, 1980, 1984, 1988, 1992). Участва и на осем световни шампионата. Символ е на невероятно спортно дълголетие. Наградена е от МОК с орден "Пиер дьо Кубертен". В СССР и Русия има почти всички ордени, като се почне от „Ленин", та се стигне до „Октомврийска революция".

В момента Раиса Сметанина е треньор на националния отбор по ски бягане за жени на Русия. И от свой личен опит знае как да тренира младите кандидатки за слава. Раиса си спомня първите бягания на световно първенство през 1974-а:"Сещам се как на дистанцията от 5 километра при плюсови температури станах трета. А после на десетте километра изостанах на 22-о място. Обяснението е, че тогава удари лош северен вятър. Когато трябваше да пробягам равното пространство, вятърът удряше в лицето ми и това ме забави."

Раиса има и едно емоционално състезание, което никога няма да забрави: "Беше през 1974 година на маратонската дистанция в Мончегорск. Чувствах се уморена. Треньорът ми разреши да напусна трасето. Победи Кулакова. И до ден днешен помня как ме гледаше, докато напусках състезанието. Идеше ми да потъна вдън земя от нейния поглед.

Оттогава при всякакви обстоятелства не съм се отказвала от състезание по ски. И при победи, и при поражения. Успехите показват какво може да извърши един спортист, а в загубите се вижда какъв характер има. Като ходех по лагери, обичах да слушам спокойна музика и да чета разказите на Шукшин."

Раиса не е забравила изобщо своя роден край. Нейната пробивност и спортен хъс са се пренесли в политиката, където със зъби и нокти воюва за своите Мохча, Сиктивкар и Коми...