Много се радвам, че се завръща фланговата атака. Тенденцията на Световното първенство е да се разчита на футболистите, наричани преди крила, а сега външни халфове.

Видяхме, че при почти всички отбори основното оръжие са фланговите пробиви. Там е най-уязвимата част на отбраната и затова атаките се насочват през тези зони на терена.

Видя се, че повечете голове на Мондиал 2006 стават след центрирания и пробиви по крилата. Тя се осъществяват не само от външните халфове, но и от крайните защитници, които изскачат от дълбочина.

Моето мнение е, че особено във възловите мачове, които предстоят, фланговете ще бъде решаващ фактор. Тепърва ще се радваме на това основно оръжие в съвременния футбол.

Еталон за играта по крилата е Холандия, най-вече чрез Ариен Робен. Но Аржентина също има силни моменти.

Мой любимец е Лионел Меси. Той с блестящото си включване срещу Сърбия и Черна гора показа съвременните тенденции на атаката по крилото. Убеден съм, че Меси много скоро ще покаже на какво е способен.

Една от причините играта на Англия, Бразилия и Франция да не върви, е, че нападат главно през центтъра. В тези отбори позабравиха, че най-лесно се навлиза от фланга. Сигурен съм, че в последните мачове от групите техните селекционери ще наскочат атаката по фланга.

Пускането на Давид Трезеге на крилото би било печеливш ход за Реймон Доменек и Франция, например.При бразилците още повече работа могат да вършат край тъчлиниите бековете Кафу и Роберто Карлуш. Те са на години, но са достатъчно мъдри и опитни, за да играят по-пестеливо и да избухнат, когато е необходимо.

Надявам се доста от героите на Световното първенство по футбол да бъдат флангови играчи, без които атракцията не би била пълна!