Няма никакво съмнение, че най-трудното нещо в покера е да се справиш с загубите. Независимо колко обективно, философски и дългосрочно гледаш на нещата, винаги е изключително сложно да останеш спокоен при голяма загуба.
Всеки се тилтва в даден момент, въпросът е как се справяш с тилта. Майк Каро веднъж много правилно беше написал, че парите, които не си загубил, имат същата стойност като парите, които си спечелил. Няма значение дали си талантлив колкото Фил Айви, ако в слабите си периоди пилееш спечеленото.
Един от най-ефективните начини да преодолееш тилта, е да си наложиш лимит на загубите. Това означава просто цифри, които щом достигнеш, се отказваш. Подобен подход се използва от брокерите на акции и е изключителено полезен.
Лимитът на загубите е нещо много лично, тъй като трябва да се базира на твоя собствен стил на игра. При много loose играчите (които имат висока амплитуда на печалбите и загубите) този лимит е по-голям от на tight играчите, които са с по-малка амплитуда и по принцип имат по-нисък психологически праг на търпимост към загубите.
Моето лично предпочитание за лимита е два пълни buy-in-а (ако играеш по стратегията на малкия стак, можеш да сложиш съответните два по-малки buy-in-а) в игрите на пот лимит и без лимит, и 40 големи залоги в игрите с фиксиран лимит. Ако го докарам дотам, аз ще спра да играя и ще си взема почивка от един час до една седмица. Най-важното е да вземеш въздух и да се откъснеш за малко, защото иначе започваш да играеш комар.
Пак казвам, че всеки се тилтва – изглежда това е нещо свързано с химичния състав на човешкия мозък. Но това, което различава добрия от великия играч, не е как печели, а как реагира, когато губи.
Много обезсърчаващо е, след като си се посветил на дълга серия покер, нещата да се обърнат не в твоя полза и да трябва да спреш. Може да не ти хареса на момента, но със сигурност портфейлът ти ще ти бъде благодарен!
