След като обърнах внимание на представянето на Лудогорец в Европа, както и на случващото се в Левски и ЦСКА, днес отново ще се спра на шампиона и на част от останалите клубове в „А" група. Продължавам с вътрешното ни първенство и изиграните досега 6 кръга.

Категоричен съм, че Лудогорец е най-силният, най-стабилният и най-добре играещият отбор в нашето първенство. Прави впечатление, че там се работи наистина с перспектива за развитие. Добри играчи, като Станислав Генчев и Миро Иванов, бяха освободени, защото в Лудогорец прецениха, че те са достигнали тавана на развитието си. Твърдя, че това са отлични футболисти, но по голям потенциал клубът потърси в привличането на 4-5 нови играчи с по-голямо ниво на развитие. Мисля, че в клуба имаше голямо количество на работещи хора, но виждам, че и там Лудогорец са направили модернизация, като са поразчистили редиците от ненужните.

Другият отбор, който в досегашните кръгове ярко се откроява, това е Ботев от Пловдив. Видно е, че Ботев и Лудогорец финансово, икономически и организационно са далеч пред другите клубове в „А" група. Хубавото е, че не само финансово, а и игрово двата отбора са на доста високо за България ниво. Харесва ми бързината и скоростта, с която играе Ботев, и не мога да поздравя колегата Мъри Стоилов, че за разлика от предишните му отбори, където се играеше малко по-монотонен и хоризонтален футбол, който аз в никакъв случай не отричам, сега не е така. Но мисля че рано или късно времето на този футбол ще отмине. Сега Ботев играе много бързо, агресивно, търсейки директната и скоростна атака, която им носи успех, с добра преса. В дефанзивен план пловдивчани са по добре от Лудогорец. Не на последно място се възхищавам и се радвам за публиката на Ботев, която е щастлива и награждава с пълна подкрепа и присъствие любимците си.

На трето място с най-приятни впечатления съм от отбора на Литекс. Сигурен съм, че Гриша Ганчев нито е обеднял, нито по-малко обича отбора си и футбола като цяло, но е решил да въведе някакъв финансов ред с намалени параметри и виждане, че в отбора трябва да се налагат млади и не чак толкова скъпи играчи. Страхотно впечатление ми прави отличното селекционно попадение от чужденци. Нападателят Джордан и плеймекърът Джазула дори и да са по-скъпи, заслужават всяка стотинка, вложена в тях. Задържането и на Бодуров в защита прави отбора много комплектован и стабилен. С бюджета, с който в момента работи Литекс, би трябвало да бъде доста след Ботев и Лудогорец и горе-долу равностоен на Левски, ЦСКА и Берое. Виждаме обаче, че Литекс играе далеч по-добре от изброените по-горе отбори и е много близо до Ботев и Лудогорец. Не мога да предричам хода им в първенството, но тимът има поле за развитие и напредък. Уцелиха точните чужди играчи, като Джазула, според мен, е най-добрият играч в нашето първенство.

Добро впечатление на семо на мен, а на всички прави Любимец. Без чужденци, без скъпо платени играчи, без звезди, тимът показва какво значи думата „отбор". Сплотени, мобилизирани, концентрирани, организирани... Там има отлична взаимопомощ. Любимец показва как един отбор с малки възможности може да постигне повече. Духът и желанието им се харесва на всички и носи резултати, макар и с по-дефанзивен стил. Може би заради това е леко недолюбван от футболните фенове. Но пък този стил е резултатен и позитивен за представянето на отбора. Лубимец е добре организиран в защита, но в същото време прави много бързи контраатаки. Резултатите им за мнозина са изненадващи, но напълно закономерни с оглед представянето на терена.

*Очаквайте другата седмица поредните анализи на Вили Вуцов за Topsport.bg