Кубрат Пулев: След Олимпиадата ставам профи

Темата на 45-ото поредно издание на кръгла маса "Топспор" бе: „Как се развива българският бокс?" Дискусията се организира от сайта Топспорт.бг и вестник „Топспорт" със съдействието на „Еврофутбол" и любезното домакинство на „Best Western City Hotel".Наши събеседници бяха боксьорите Кубрат и Тервел Пулеви.

- Кубрат, Тервел, здравейте. Какво се случва в българския бокс и как се развива той като цяло?
- Кубрат Пулев: Развива се наопаки. Нямаме това ниво и тази организация, която сме имали преди години. Всички, които са в федерацията, правят интриги. Има някаква човешка завист. При това положение няма как боксът да върви напред. Хората, които са във федерацията, не взимат проблемите присърце. Те действат на принципа - ако можем да вземем медал добре, ако ли не, здраве да е.
- Тервел Пулев: Според мен цялата тази работа се дължи на това, че имаме слабо ръководство. Едно нещо като не върви, това е от ръководните органи. Не могат да разчитат само на нас да се грижим за този спорт. От нас каквото се иска, го правим. Ние, състезателите, полагаме усилия. Хората обаче не мислят за начин, по който да се направлява този спорт.

- К. П: Нещата са вързани. Всичко опира до колектива.
- Т. П: Тук трябва да отбележим, че хората за това нещо трябва да има и образование. Тези хора, които в момента управляват, нямат образование, за да ръководят какъвто и да е спорт. Това е една пародия и няма компетентни хора.

- В последните години има едно звено от състезатели в националния отбор, около които се гради той. Ще може ли да се промени това, можем ли да очаквам нови боксьори?
- К. П.: Възможно е. Ще дам пример. Ние като сме били по млади ни биеха навън. А сега, на фона на нас, като видят по младите, им викат - този за нищо не става. Какъв специалист трябва да си, за да кажеш за даден човек, че за нищо не става?
- Т. П.: За отрицателно време може да те отпишат. В Германия, например, даден състезател като не играе добре, му казва да си тренира спокойно и че има време да се изяви.
- К.П.: Това е спорт и всеки състезател израства.
- Т.П.: То не става веднага. Не може веднага да се изявиш.

- Ангел Ангелов в последно време най-много време е бил треньор на националния ни отбор. Това плюс ли е или е минус за развитието на представителния тим?
- К. П.: Всеки специалист си има плюсове и минуси. Но за момента може би няма негов добър заместник. Петър Лесов е добър треньор и човек, който умее да слуша.

- Петър Лесов бе помощник на Ангелов и го наследи?
- К.П.:Да така е. Лесов е добър като помощник-треньор, но няма методиката да бъде старши.
- Т.П: Лесов не действа по същия начин като г-н Ангелов. Като цяло няма неговия авторитет.
- К.П.: Това е заради самия Лесов. В националния отбор са събрани хора от цяла България. Малко или много трябва да си психолог, за да знаеш как да работиш с тях и да ги мотивираш.

- А при Лесов го няма това, така ли?
- Т.П.: Да той няма дар слово.
- К.П: Всичко правим сами и разчитаме на таланта, който ни е дал Господ. Наистина не сме малки ама...
- Т.П.: Просто без треньор не може.
- К.П.: Има боксьори, при които, ако го няма личния им треньор, те не могат да направят нищо. Много е важно да имаш самочувствие от самия треньор. Друго е, като застане до тебе в ъгъла и ти помага.

- Излиза ли, че от смяната на треньора няма никакъв плюс?
- Т.П.: Даже има минус. С предното ръководство имаше някаква сработеност. Всеки си знаеше какво трябва да прави, а сега нещата не са наместени.
- К.П.: Предишният президент Андрей Дойчев като че ли повече ги притискаше да работят. Просто им държеше сметка.
- Т.П.: Той знаеше как да се работи, а сега хора, които въобще не са слагали ръкавици и си нямат идея за какво става дума, управляват. Аз лично съм играл достойно и съм направил това, което мога. Принципът в момента е - ако се представим добре, успехът е на федерацията, ако не, значи ние, боксьорите, сме се изложили. Няма победа, значи боксьорите са слаби, побеждаваме и те казват, че са си свършили работата.

- Тервел, ти лично притесняваш ли се от някой или от нещо?
- Т.П.: Не.
- К.П.: Ръководството не отписват нито един боксьор. При тях колкото повече състезатели има, толкова по-може да се вземе нещо. Всеки може да влезе и да вика в залата „време е".
- Т.П.: Няма момент, в който да се работи с всеки индивидуално и да се развиват качествата му. Няма такова нещо. В националния всички тренират масово. Боксът е индивидуален спорт.

- Тервел, пропускаш олимпийската квалификация, виждаш ли смисъл да тренираш?
- Т.П.: Вижте, аз си имам спонсор и той ми плаща, за да тренирам. Аз играя на клубно ниво.
- К.П.: Той това е правил цял живот. Това му е навик.

- А да тренираш, за да отидеш на някое първенство или олимпиада?
- Т.П.:Аз знам нивото си и знам какви са ми възможностите. Другите държави ни уважават и знаят на какво ниво сме. А когато не сме удобни и някой почват да ни плюят, това е друг въпрос.

- Тервел, на една пресконференция шефът на федерацията Марин Димитров си правеше закачки с теб?
- Т.П.: Аз не съм му удобен и мога да му кажа всичко право в очите. Нито ме страх от него. За мен той е некомпетентен за тази длъжност.

- Нормализира ли се обстановката в националния отбор?
- К.П.: Какво значи нормализира ли се... Ако за вас е нормално хора, които са потенциални медалисти и са побеждавали руснаци, кубинци и т.н., просто да си тръгнат... За мен това не е нормално. То обстановката може да се успокоила, но като ги няма хората...

- Някои от тях се върнаха?
- К.П.: Връщат се, за да се пробват. Все пак е олимпиада и ако може да хванат последния влак. Какво друго им остава на момчетата. Боксът прави човека инвалид. След като си тренирал 15 години какво може да правиш след това. Като не постигнеш нищо за толкова години, какво правиш в един момент. За това са тези скандали за пари. Ние в момента сме на върха. Младите момчета гледат от нас и си правят сметката, като стигнат нашето ниво какво печелят.

- Докато беше капитан на националния отбор, търсил ли си разговор с хора от ръководството, за да се вдигнат заплатите на момчета?
- К.П.: Много пъти съм поставял въпроса, но без ефект.
- Т.П.: Те и за това намериха мотив да го заменят. Сега капитан е Детелин Далаклиев, който е от клуба на Марин Димитров.

- Кубрат, как се подготвяш в момента?
- К.П.: В момента тренировките ми са на тип поддържащо ниво. Това ще е до края на месеца и след това може и да изляза в чужбина. Почвам лагер с националния отбор. Имам и програма, но още не съм започнал да се готвя по нея.

- Имаш ли информация за противниците ти в категорията, които ще бъдат на Олимпиадата? Най-вече за италианеца Роберто Камареле, от когото загуби на световното?
- К.П.: Разбира се. Следя ги от Интернет. Камареле е противник от класа и може сериозно да ме затрудни.Но не само той.

- Какъв е балансът ти с него?
- К.П.: Играл съм три мача. Първият го бих, а другите два загубих. Първата ми загуба бе в Италия и там силите бяха изравнени и, честно да ви кажа, не я считам това много за загуба. Срещата бе на кантар, но му я дадоха. Другата загуба бе на световното в САЩ, където нямах шанс.

- Кубрат, мислил ли си за професионален бокс?
- К.П.: Не само мисля, но веднага след Олимпиадата ще се захвана сериозно с професионалния бокс. Вече не ми се мисли за такива глупости или да се разправям за 500 лева.

- Много ли са 500 лева в бокса и в нашия национален отбор?
- К.П.: (Смее се). За някои хора са доста. Да не кажа, че са едва ли не мечта. Ако дават по толкава на младите, те ще са щастливи.

- Има ли начин това да се промени?
- К.П.: Всичко може да се промени, но много трудно.
- Т.П.: Според мен не може, след като досега нищо не се е променило при това ръководство.

- Имаше един момент, в който в България се говореше за професионален бокс и Тончо Тонев.След това нещата затихнаха. Защо се получи така?
- К.П: Защото няма хора. Федерацията ни по професионален бокс има вид на аматьорска.
- Т.П.: Има липса на средства и не се знае кой каква длъжност изпънява при тях.
- К.П: Като цяло е слаба. Няма ли хора, които да искат да стане нещо, няма какво да се очаква. В другите страни има много спонсори, които подпомагат. Ако и при нас стане така, всичко ще се подобри и в това съм сигурен.

- Скоро имаше професионална галавечер, но нямаше добър отзвук за качеството на продукцията?
- К. П.: Залата се напълни до максимум. Това говори, че има интерес към този спорт. Хората обаче не видяха нищо интересно. Свободните боеве бяха до някъде добри, но...
- Т.П.: Единственият боксов мач, който представляваше интерес бе на Александър Владимиров.

- Да се върнем към националния отбор. Друг треньор може ли да се справи с проблемите в бокса?
- К.П.: Има треньори, които ръководството на федерацията прави така, че да са изолирани. В България има много специалисти и като цяло сме много талантлив народ.

- От федерацията могат ли да ти направят проблеми Кубрат?
- К.П.: Не. Те се опитват, но няма как да стане. Въпросът е да не им се връзваш.

- Има ли качествени треньори по клубовете?
- К.П.: Има, но и те нямат стимул. По клубовете нямат пари.
- Т.П.: Клубовете които имат средства са около 6-7

- Кои са те?
- Т: ЦСКА, Славия, Левски, Бургас, Сливен и да не забравям Пловдив, където също има два добри клуба.
- К.П.: Достатъчно са, ама въпросът е, че не се стимулират. Русия са добре, защото тяхната политика за спорта е държавна. Ние сме малко народ, ама пак сме ги правили на маймуни.

- Бихте ли участвали за друга страна на някое първенство?
- К.П.: Няма начин...
- Т.П: Носим типично български имена. Националисти сме и си уважаваме държавата.

- Кубрат, трудно ли намираш спаринг партньори?
- К.П.: Не е трудно, защото имаме спаринг партньори. Но няма смисъл да ядат бой за една супа. Аз лично преди години, когато бях във върха на формата си, нямах хора.

- Светъл лъч ли е Гриша Ганчев за боксовия тим на ЦСКА?
- К.П.: За ЦСКА Гриша Ганчев не е светъл лъч, той е всичко. Той обаче, имам чувството, че не иска да се обвързва много. От момента, в който той пое клуба, всичко там започна да се развива. Може би трябват още няколко състезатели на този отбор.

- Ще има ли нови екипи за Олимпиадата?
- К.П.: За Световното в САЩ нямаше, но се надявам сега да намерят. Получихме в
Щатите едни анцузи като пижами. Лично на мен ми е обидно да ги нося. Дано от някой магазин се смилят над бокса и направят едно дарение (смее се). Направо сме трагедия.

- Две думи и за предстоящата Олимпиада. Какво целиш?
- К.П.: Тривиално звучи, но ще да дам всичко от себе си. Няма да има отказване... Само напред и така до края. Всеки спортист иска спортно щастие. Дано да имам такова.
- Т.П.: Мисля, че брат ми има възможност да се пребори за медал.