Да се докосне до мачовете между ЦСКА и Левски е чест за всеки, който се интересува от футбол. Сред тях са и съдиите. На бившия международен съдия и сегашен  мениджър в агенция "ЦСКА-АС'23" Иван Добринов даваме думата да разкаже за четирите мача между "червени" и "сини", които е имал честта да свири.

Иван Добринов е роден на 29 октомври 1960 година в София. Завършва 91 езикова немска гимназия, а после и немска филология в СУ "Климент Охридски". Работил е в международния отдел на ЦСКА. В съдийството е от 1979 до 2005 година. Първият му мач в "А" РФГ е през 1986 г. Ботев (Пд) - Сливен 3:2. Последният е през 2005 г. Славия - Левски 1:2.

Международните мачове, които ръководи на най-голяма висота, са: Монако - Видзев 2:0 за Купата на УЕФА през 1999, световната квалификация Белгия - Латвия 3:1 и пак за Купата на УЕФА АЕК - Осиек 2:1 (с Милен Петков в тима на гърците).

Преди да започне изповедта си за четирите вечни дербита, Иван разкрива какво е правил преди футболен мач: "Доста отдавна дъщеря ми бе подарила една смееща се торбичка. Винаги преди да изляза да свиря в България или в чужбина, мятах торбичката на съдийската маса и тя изтръгваше един електронен смях. Така се отпусках и тръгвах към тунела..."


МАЧ НОМЕР 1
5 април 2000 г.
Купа България,  1/4-финал-реванш
Левски - ЦСКА 3:1
1:0 В. Павлов (17),2:0 Г.Иванов (35),3:0 Д.Иванков (60-д),3:1 Д.Иванов (89-д)
"Първият мач между двата отбора бе завършил 1:0 за Левски. Съдия бе Антон Генов. Преди началото на втората среща поканих в съдийската стая двамата треньори Димитър Димитров-Херо на Левски и Спас Джевизов на ЦСКА. Пред мен си стиснаха ръцете и обещаха да спазват духа на феърплея. Още от самото начало на срещата "армейците" натиснаха, защото нямаше какво да губят, и Бербатов с глава за малко не вкара гола на надеждата във вратата на Иванков. Виторио Павлов, който е юноша на "червените", играеше първия си мач за "сините" срещу бившия си роден тим. Когато откри резултата, буквално подивя. Изтича за секунди в публиката на Левски и като се върна, бе гол до кръста, защото си бе хвърлил фланелката. Показах му автоматически жълт картон, но естествено не го оспори. Десетина минути преди края на полувремето Гонзо отбеляза с глава втори гол.

В 60-ата минута Кременлиев върна остро топката и Тошко Кючуков се опита да я спре с крак, но се завъртя и му я отнеха. Той хвана за крака съперник и аз моментално свирих дузпа. Понеже резултатът вече бе 2:0, му спестих чист червен картон и го оставих на терена с жълт. Когато Митко Иванков дойде да изпълни дузпата, отиде до него и му каза къде на майтап, къде на истина "Тоше, сега ще те накажа по вратарски".

След този момент Тошко получи психически срив и веднага бе сменен от Ивайло Иванов. В 85-ата минута Станимир Стоилов, който бе капитан в мача (както и в останалите три, за които ще стане дума) спъна Велизар Димитров. Дадох дузпа, която Димитър Иванов вкара, а преди това  показах на Стоилов жълт картон. Мъри даже ми се извини. Искам да спомена, че винаги ми е оказвал съдействие, когато стане напечен момент. В тази среща обратното на това, което казвам, се случи с тогавашния вицепрезидент на ЦСКА Емил Костадинов, който седеше на пейката. Четвъртия съдия Кънчо Димитров едва го удържаше. Емо бе неузнаваем. Псуваше здраво, изгледа почти целия мач прав и гневен. Направо му спестихме изгонване от пейката." 

МАЧ НОМЕР 2
26 май 2002 г. "А" група
ЦСКА -Левски 1:0
1:0 Манчев (15)
" Това бе специален мач за ЦСКА. Отборът нямаше 939 дни победа във вечното дерби. Луиджи Симони току-що си бе тръгнал. Временен треньор бе Стоян Йорданов. В отбора имаше много контузени и бившият вратар трябваше да сглоби тим предимно от юноши. Помня, че валя хубав пролетен дъжд. ЦСКА натисна много. След пряк свободен удар Светльо Петров уцели страничната греда и Владо Манчев със зверска добавка щеше да скъса мрежата. След гола на Манчев видях нещо за първи път. По онова време мобилните телефони бяха скъпи. Но в яростта си двама фена на Левски са ги прежалили и ги метнаха на терена. Единият се строполи на пистата, а другият падна на тревата и щеше за малко да удари някое от децата, които подаваха топката. Така четвъртият съдия Стефан Господинов до края на мача имаше в джоба си неговия плюс двата хвърлени мобилни телефона." 

МАЧ НОМЕР 3
26 октомври 2002 г.
"А" група
ЦСКА - Левски 3:0
1:0 Мукаси (11), 2:0 Св.Петров (45), 3:0 Мукаси (55)
"Този мач е като препратка за актуалното вечно дерби. На ЦСКА треньор тогава, както и сега, бе Стойчо Младенов. Левски бе изведен за това дерби от сегашния им треньор Мъри Стоилов капитанската лента. По онова време наставник на "сините" бе Славолюб Муслин.  Въпросният двубой отпреди пет години ще го запомня с много неща. Тогава ни събираха съдиите пет-шест часа преди мач в резиденция "Бояна". Жребият за наряда се теглеше пред нас. Въпреки, че бях вече свирил два пъти вечното дерби, бях неспокоен преди срещата. В седмицата преди двубоя атмосферата бе изключително натегната. Стойчо Младенов бе предизвикан и си изпусна нервите в медиите. На път за срещата ни съобщиха, че НСБОП и от силите за сигурността са подготвили 1000 полицаи.

Като за "добър ден" още преди да съм дал началния съдийски сигнал, имаше вече 14 задържани фена от двата отбора. Върхът беше когато пристигнах в стадиона. Влязох в съдийската стая и таман да изведа футболистите, ме спряха пак от НСБОП. Настъпи страхотна паника, защото имало някаква огромна бомба, която била вкарана в стадиона. Началото бе отложено за две или три минути. Оказа се, че била маниашка бомба самоделка, която произвежда голям взрив. В мача ЦСКА доминираше тотално. Мукаси вкара гол от изключително малък ъгъл. Сега да разкажа за втория гол на Светльо Петров. Някои от феновете на Левски протестират, че при головия удар на Светльо, Мукаси бил в засада и пречел на видимостта на Иванков. Признах гола, защото южноафриканецът бе извън малкото наказателно поле и не пречеше на полезрението на Иванков. А и абсолютно никой от "сините" не оспори попадението.

Когато започна второто полувреме, на мен както и на някои футболисти, ни стана лошо. Не можехме да дишаме, защото от сектор "Б" бяха хвърлили военни димки. Жълт пушек се стелеше над терена. Но не спрях мача. Когато срещата свърши, левскарите бързо се прибраха в тяхната съблекалня. А играчите на ЦСКА отидоха към сектор "Г", където няколко фена бяха изскочили зад полицейския кордон. От радостта най-щеше да пострада Велизар Димитров, защото буквално го бяха задушили. Наложи се униформени да го измъкват. На пистата се появи и прословутата фенка Мара, която бе останала... почти по прашки"

МАЧ НОМЕР 4
16 април 2003 г
Купа на България, първи 1/2-финал
ЦСКА - Левски 0:1
0:1 Мендоса(90)
" Не съм виждал такъв мач. ЦСКА нападаше, имаше положения, две греди на Брито и на Велизар Димитров и накрая Левски вкара гол и победи. Можеше и да е обратното. Но това е футболът. Тук също има едно деликатно положение, което и до днес кара феновете да спорят. Става въпрос за 60-ата минута, когато бе отменен гол с изключително красива задна ножица на Емил Гъргоров.  Според страничния съдия откъм сектор "В" Неделчо Чакъров в момента на получаването на топката Бадема бил в засада. Тук не искам да се измъквам. Смятам, че Неделчо така е видял ситуацията, така е реагирал. Проблемът е, че моето чувство бе, че попадението е истинско. И аз като главен съдия трябваше да призная гола за редовен. Имаше и друга напечена ситуация. Иванков бе безкрайно изнервен. Едно дете му върна топката, а той я отпрати в главата му силно и момчето се разплака. Побеснях и тръгнах с готовия червен картон. Когато стигнах до него, го попитах: "Кажи сега нарочно ли го направи?". Отговори ми с наведена глава: "Не исках". Отвърнах му, че заради това му спестявам изгонване и го декорирах само в жълто. Впоследствие, когато мачът вървеше към реми, най-ниският играч на терена - 163-сантиметровият Мендоса се възползва от сблъскване на Стоян Колев и Артим Шакири и вкара гол с глава. Колев бе съкрушен, а Шакири със счупена ръка.

Между другото малко преди гола вдигнах жълт картон на вратаря на ЦСКА. След мача в съдийската стая пристигна президентът на ЦСКА Васил Божков и на шега ме попита: "Абе защо в момента, когато Стоян Колев и Мендоса се надскачаха, не свирна веднага край на срещата". А други хора от ръководството на "армейците" направо ми казаха: "Трябваше да изгониш Колев преди ситуацията за гола и да свириш край на мача".