В случая става въпрос за големия румънски тенисист Илие Настасе, който е роден на утрешния ден 19 юли през 1946 година в Букурещ. Наскоро в Париж, където живее често, именитият спортист представи книгата си „Господин Настасе” в предаването на Лоран Руке. Настасе е избран за спортист на годината в Румъния през 1969, 1972, 1974 и 1975 година. Списание „Тенис магазин” го слага на 28-о място сред 40-те най-големи тенисисти в последните 40 години. Има 88 индивидуални победи и 55 на двойки. В успехите в тандем доста са с Йон Циряк. През 1990 година Илие влиза в политиката. През 1996 година се кандидатира за кмет на Букурещ, но не е избран. В последствие става президент на румънската тенисфедерация. През 2004 година Настасе се жени за трети път за румънската манекенка Амалиа Теодореску, която е с 30 години по-млада от него. Това става в навечерието на финала при мъжете за „Ролан Гарос”.

Неговата активна международна спортна кариера тръгва едва когато е на 20 години - през 1966 година. Първия му турнир зад граница е в Кан. По този повод той говори: ”Не съжалявам за нищо. И все пак, ако ме бяха пуснали да изляза още по-рано, сигурно щях да съм много по-добър. Но в продължение на четири години трябваше да преодолявам „желязната завеса”. Водех се кадър от източна страна и трябваше да се води голяма битка. Като мой опекун бе колегата ми и също легендарен тенисист Йон Циряк. С него бяхме вече с професионален статут и в доста от турнирите, които се водеха аматьорски, ни отхвърляха, но в други ни канеха. През 1972-а двамата с него стигнахме до финал за Купата Дейвис, но не успяхме да го вземем.”

За сметка на това през същата година на US Оpen Настасе печели невероятен финал срещу Артър Еш (6-3, 3-6, 6-7, 6-4, 6-3). Други запомнящи се битки Илие води срещу австралийците Род Лейвър, Кен Роузуол, Джон Нюкъмб и Тони Роуч.

Румъния открай време винаги по някакъв начин е била свързана с Франция. За Настасе Париж също става скъп спомен. През 1973 година на „Ролан Гарос” Илие стига до титлатаq след като преминава като танк през всички съперницqи без да загуби нито един сет. На финала побеждава югославянина Пилич. Радостта от спечелената титла е голямаq защото румънецът помни как две години по-рано през 1971-а във френската столица е победен на финала от чехословака Ян Кодеш.
А едва през 1978 и 1980 ненадминатият чаровник с дългите коси Бьорн Борг успява да повтори успеха на Настасе на „Ролан Гарос”, като побеждава всички на червената глина в Париж.

В телевизионното предаване на Лоран Руке легендата Настасе разкрива защо е кръстил книгата си „Господин Настасе”: ”Играем с Бьорн Борг финал на „Уимбълдън” през 1976 година. Борг печели своята първа титла и е на двайсет, а аз съм трийсетгодишен и почвам да губя - и съответно да се изнервям. Същия този ден вятърът беше силен и някаква хартийка се носеше из корта. Арбитърът, който е по-млад от мен, ми казва: Настасе, събери боклука! А аз му отвръщам: Трябва да се обърнете към мен с почетното "господин Настасе". И момчето се извини и ме нарече както настоях. Така този случай остана анекдотичен и всеки взе да ме майтапи като ми казваше Господин Настасе.”

И ако думичката „господин” става като нарицателно за название на Настасе, то той наистина е истински генерал от румънската народна армия още от времето на Чаушеску. Това е така, защото тенисистът започва кариерата си във военния клуб Стяуа. И в последстиве заради големите му успехи му дават такъв висок чин, който се води за заслуги към румънската държава и армия. Със сигурност има още един генерал и това е футболистът и после треньор Йорданеску. Той получава това звание, когато Стяуа става европейски клубен шампион по футбол през 1986 година.

Прякорът на Настасе обаче е Клоуна от Букурещ, защото с него скука няма. Той винаги е готов да разсмее публиката. Така например на едно от изданията „Ролан Гарос” един от най-достолепните съдии Жак Дорфман става жертва на пикантериите на румънеца. След като е предупреден от арбитъра, който седи на високото столче, Настасе се приближава до него и започва бавно и полека да му развързва връзките на обувките, след което ги хвърля в публиката. Тълпата изпада в транс, арбитърът по бели чорапи гледа конфузно надолу, а усмивката е грейнала на лицето на главния герой Настасе!

В друг мач с шведа Томас Хогстедт Илие без видима причина запраща ракетата си в публиката, и когато всички се чудят какво става, изведнъж започва да се смее...
Между другото малко хора знаят, че Настасе подарява най-ценната си ракета на Яник Ноа през 1983 година. Французинът от камерунски произход и бъдещ отличен певец печели през май същата година „Ролан Гарос”. В типичния си стил Настасе казва:” И от тогава досега французин още не е спечелил състезанието при мъжете. Може би трябва да подаря на някое младо момче друга ракета...”