Въпрос от den store: Кой е най-добрият баскетболист в света в момента? А в България?

Георги Младенов: Не можеш да кажеш кой е най-добрият баскетболист, защото всеки е със своето поколение. Всяко едно поколение си има легендите и не трябва да се забравят. Нито един не заслужава да бъде забравен. За мен най-добрият е Атанас Голомеев. Не смятам, че е нужно обаче да се случва същото, което става във футбола, когато имаше разделение между Стоичков и Гунди.

Въпрос от zidane: Поздрави, Георги! Като играч беше най-добрият, кога ще станеш най-добър и като треньор? И кога ще направиш Левски отново голям тим?

Георги Младенов: Това кога ще стана голям и като треньор, ако някой може да ми каже, ще му бъда много благодарен (смее се). Амбициите не винаги съвпадат с реалностите, така че не мога да кажа дали изобщо някога мога да стана голям треньор. А колкото до това дали ще поема Левски - няма по-хубаво нещо от това да продължих треньорската си кариера в един отбор, където си прекарал 25 години. Това обаче вече не зависи от мен, тъй като аз съм професионалист и все още имам две години договор с отбора на Балкан. Аз съм поставен да върна името и мястото на отбора в баскетболния елит на България, но никога няма да се откажа, ако имам възможност, да поема отбора, в който съм израснал и който е една институция за мен - Левски.

Въпрос от petko_voyvoda: Г-н Младенов, какво е мнението Ви за навлизането на "Коен Груп" в българския баскетбол и по-специално в БК ЦСКА и очаквате ли това да бъде само временно явление или една дългосрочна инвестиция на компанията?

Георги Младенов: Това, че има още един силен баскетболен отбор в България и конкуренцията се засилва, е много хубаво нещо. Аз мога само да адмирирам това, което направи г-н Коен. Колкото до това дали е временно явление или не - ни най-малко не е моя работа, а и аз не мога да знам. Но колкото по-дълго, толкова по-добре за българския баскетбол, тъй като е по-интересно и по-вълнуващо да има 5-6 силни отбори, които да правят интересни мачове, отлколкото да се знае, че Лукойл ще доминира.

Въпрос от den store: Имаш ли амбиции да поемеш националния отбор? Кога според теб ще си готов за този пост?

Георги Младенов: Не вярвам да има треньор в света, който да не иска да поеме националния отбор на собствената си страна. За мен това е връх в кариерата на всеки треньор. Никога не можеш да кажеш един специалист дали е готов или не - просто трябва да се даде шанс на един човек. Един треньор е готов едва тогава, когато евентуално класира тима си на някой форум. Това обаче е работа и преценка на хората, които работят в БФБаскетбол. Не вярвам, че има треньор в света, който да бъде поканен за наставник на националния отбор, и той да откаже.

Въпрос от хитър петър: Смяташ ли да залагаш на момчета от школата, защото знаеш каква школа има Балкан, а не да позлваш американци, сърби и македонци?

Георги Младенов: За да може да залагаш на момчета от школата, първо трябва да има поне пет-шест готови играчи. Баскетболисти, които да бъдат ядро на отбора, но в никакъв случай не могат да минат без 3-4 класни играчи, които да дават облик на отбора и да дават самочувствие на останалите, защото само добрите игри не стигат на един отбор, за да се изгражда. Само когато един отбор побеждава, играчите виждат, че са на прав път и продължават да работят с още по-голям ентусиазъм. Така че на един отбор, независимо какъв е, трябват изградени и опитни играчи, хора със самочувствие, са нужни и един-двама чужденци, които да вдигнат нивото на отбора. В крайна сметка публиката идва и заради атракциите, които, да си признаем, ги създават американците и главно чужденците.

Въпрос от balkan_fen: Господин Младенов, искам да Ви попитам какви са целите на Балкан (Ботевград) тази година? На кое място бихте искали да завърши тимът Ви тази година ? Благодаря!

Георги Младенов: Ако се говори за цели - моята цел е за една-две години да изградя отбор, който да върне името и мястото на Балкан в нашето първенство. Отбор, който е бил четири пъти шампион и носител на купата на България, не заслужава съдбата, която имаше в последните 15 години насам. Колкото до мястото, което бих искал да заеме отбора - моите амбиции нямат таван. Иска ми се да играем финал, но има реалности, с които трябва да се съобразяваме. Но смятам, че минимум догодина, отборът трябва да се намеси в разпределението на медалите.

Въпрос от foreveRed: Жоро, имам два въпроса към теб: 1.Ти направи страхотна кариера в България - съжаляваш ли, че не можа да направиш подобна кариера и в чужбина? 2. Как би изглеждала идеалната петица от играчи, които са били твои съотборници през годините?

Георги Младенов: Настина, едно от нещата, за които съжалявам, е, че не можах да играя в силен европейски отбор. Такава обаче ми е била съдбата, такива са били реалностите през онези години. Тогава имах предложение от Арис (Солун), френски и белгийски отбори, но не се получи, тъй като тогава бяхме военизирани и стана така, че не ме пуснаха. През 1996 година имах реалната възможност да бъда за година и половина в състава на Реал (Мадрид), но се случи така, че договорът, който пристигна, бе скрит. Даже знам и човека, който го скри. Колкото до играчите, с които съм играл - трябва да сложа всички 12 от националния отбор на моето поколение - като почнем от Сашо Везенков, минем през Данчо Колев, Цецо Антов, Георги Глушков, Иван Ценов, Емил Йонов, покойния Венци Славов, няма играч, който не бих посочил. Винаги е било чест и удоволствие за мен да играя с такива играчи, които са баскетболисти в пълния смисъл на думата. Много са и не бих искал да обидя някого. Цялото поколение, което бяхме, си оставаме много добри приятели и бяхме много силен отбор.

Въпрос от LevskiSupporter: Здравейте, г-н Младенов. Всички знаем, че сърцето Ви е "синьо". Искам обаче да Ви попитам, тъй като всички знаем как се разделихте с Левски... сърдите ли се на някого? И бихте ли станали наставник на най-великия отбор в света като институция - Левски?

Георги Младенов: Няма на кого да се сърдя, всеки сам преценява своите действия.Хората, които ме освободиха от Левски, са преценили и ме освободиха. Друга тема е дали това трябваше да става по този начин. Обидно е, че след като съм дал 25 години от живота си на този отбор и на два пъти, след като съм се връщал от чужбина, аз съм възраждал този отбор, да разбера, че съм освободен, от вестниците. По принцип няма обаче незаменими хора.

Въпрос от blanco: Може ли Георги Младенов да работи заедно с Тити Папазов?

Георги Младенов: Четири години работихме заедно. Аз бях играещ президент на Левски, а той беше треньор. Ако има някакъв подтекст, не го разбирам. Всеки може да работи с всеки, ако има синхрон в работата и целта е една и съща.

Въпрос от Adverta: Г-н Младенов, смятате ли, че в българския баскетбол има нужда от истински професионализъм? Моето мнение е, че с изключение на Лукойл и най-вероятно ЦСКА, в другите отбори нещата са поставени на полупрофесионална основа. Давам пример с Левски, който се е превърнал в частна фирма на Боянова и на "симпатягите" от ЕКо.... И още един въпрос - ЦСКА привлече един куп чужденци, а изгони българските си млади таланти. За мен това е меко казано странно.

Георги Младенов: Не само в баскетбола трябва да има професионализъм. Не смятам, че човек, който иска да работи в дадена област, и не е професионалист, може да се занимава с това. Аз например не бих се заел с водна топка. В Лукойл всичко е на европейско ниво, при ЦСКА, които тази година направиха отбор, също се вижда, че се работи на професионално ниво. В Балкан също са само професионалисти. Ако нещата продължават да се развиват по този начин, ще стигнем много далеч. Мога само да предполагам, че и в другите отбори се работи професионално, защото само това е начинът, по който българският баскетбол може да се развива. Не мога да коментирам темата в Левски, тъй като вече 4 години съм далеч от отбора. Не е и моя работа. Това са неща извън моята компетенция.

Въпрос от tsekov: Здравей, искам да ти благодаря за времето ти на играч, през което радваше всички фенова на играта, както и да ти пожелая бъдещи успехи като треньор! Въпросът ми е преди много години в Плама (Плевен) се опитаха да направят първия "дрийм тийм" в първенството. Искам да те попитам, като човек отвътре, защо тази идея не успя да се реализира напълно, да се установи доминация, а продължи само 2 години? И съжаляваш ли за това?

Георги Младенов: Идеята се осъществи - ние бяхме "дрим тийм" цели две години и то без нито един чужденец в тима. Ние победихме Партизан в Белград - "гробарите" нямаха 13 години загуба вкъщи. Победихме Реал (Мадрид), който бе воден от Желко Обрадович, и куп американци, както и Бодирога. Така че две години бяхме недосегаеми в България, а и се представяхме добре в европейските турнири. Мога само да съжалявам, че това не продължи. Нещата, които винаги са пречели на спорта в България, разрушиха този отбор. Тогава фалира Плама (Плевен) и отборът се разби - отбор, който бе перфектно съставен от играчи, като Цецо Антов, Петър Петров, Хриси Димитров, Любо Минчев... Това бе отбор, с който всеки един тим в България се съобразяваше.

Въпрос от didolevski: Здравей, Гошо! За мен ти си най-добрият български баскетболист и моят въпрос е: не смяташ ли, че дори и в момента да заиграеш в националния отбор, ще се представиш по-добре от доста наши "звезди", които когато играят за нац. отбор, не влагат душа и сърце както ти го правеше? Поздрави и много успехи на игрището и в живота!

Георги Младенов: Не може да се сравнява това, което е било, и това, което е сега. Поколенията са различни, а също и разбиранията. За нас, предполагам и сега, бе чест да облечем националната фланелка. Не вярвам да има играч, който да отива в националния отбор без желание. Това е връх за всеки един състезател. Четох, че на последната квалификация треньорите не успели да мотивират играчите. Каква по-голяма мотивация от това да те поканят в националния отбор?!? Ние наистина имаме добри играчи и само от тях зависи да покажат колко добри са те и да покажат играта си от клубните си отбори и за страната си. В националния отбор не е нужно да се мерим кой е по-голяма звезда и кой играе в по-добър отбор, защото договорите идват едва тогава, след като се покаже добра игра в квалификациите, защото националният отбор е един трамплин за всеки, който покаже желание.

Въпрос от pinku: Здравейте, г-н Младенов. Първо искам да си призная, че много съм Ви псувал и ругал като фен на Черно море. Признавам, че преди Тодор Стойков Вие сте най-забележителният баскетболист в България и същевременно моля да ми простите за горенаписаното. Въпросът ми е (1) как виждате близкото и (2) по-далечното бъдеще на клубния баскетбол в страната и (3) какво не достига на националния отбор, за да постигне големи успехи на световно ниво? Бих се радвал и (4) да споделите вашите професионални планове. Жив и здрав и успех!

Георги Младенов: В момента българското първенство е на верен път - стана много по-интересно, отборите станаха много по-равностойни. За пример мога да дам победата на ЦСКА над Лукойл, загубата на Спартак (Плевен) с две точки от ЦСКА, нашата последна загуба от "армейците" с 3 точки, като пет секунди преди края на мача можехме да и осигурим победата. Дано всичко, което се прави, да продължи и да не бъде само като фойерверк. Ако нашето първенство продължава по този път, до 2-3 години ще имаме шампионат, в който 12 отбора можеха да мерят сили равностойно. Колкото до националния отбор - като се класирахме за Европейското в Сърбия и Черна гора, тогава никой не казваше, че нещо ни липсва, макар че не се бяхме класирали 12 години. Сега изиграхме слаби мачове и веднага започнахме да се питаме какво не достига. Всички останали отбори вървят нагоре. Тим, като Швеция, с които никога не сме имали отбори, сега ни победиха. Трябва да има спокойствие, търпение и не на последно място - късмет. Аз съм оптимист и вярвам, че българският национален отбор ще бъде един от участниците на следващото Европейско първенство.

Въпрос от champion: Смяташ ли, че присъствието на класни американци в БГ шампионат вдигат нивото на отборите и връщат публиката в залите? Визирам Ламонд Джоунс и Брайън Смит. Те двамата са най-класните чужденци, играли у нас. За жалост сегашните БГ играчи са далече от нивото им така, че те бързо се превърнаха в любимци на феновете и децата се опитвам да им подражават. Аз лично съм видяла деца, които заемат защитна стойка като Смит, което говори само по себе си какво впечатление е направил у тях, а всички знаем, че беше най-добрият защитник.

Георги Младенов: Ако чужденците и американците не вдигат нивото, щяха ли да ги взимат всички европейски отбори? Не сме ние тези, които откриват топлата вода. Много отбори играят дори с по петима чужденци в състава си, а носят имена, като Урал, Олимпиакос, Монтепаски и т.н. Така че чужденците наистина вдигат нивото, а българските играчи малко или много се опитват да се доближават до тях. Не са само американците - има и сърби, които са страшно качествени и са професионалсти до мозъка на костите си. Точно професионализмът липсва на нашите баскетболисти.

Въпрос от platini: Какво е мнението Ви за Бойко Младенов, като баскетболист, но искрено. Нямаше ли в началото по-големи надежди за него и бихте ли си признал, че сте очаквал повече от този баскетболист? Същият въпрос важи и за Николай Балев...

Георги Младенов: Когато бях президент на Левски съм имал дълги разговори точно с тях двамата и съм опитвал да им обясня, че националният отбор трябва да започне с тях двамата. В България наистина има много малко хора с този ръст, но какъвто и треньор да бъдеш, при положение, че нямаш амбиция да направиш нещо, нищо не може да се постигне без и двете страни да знаят накъде отиват. Аз имах големи очаквания за тях. Бойко не е толкова възрастен, има потенциал и зависи само от него да покаже на всичките си критици, че може. Но в никакъв случай не трябва да го прави по начина, по който го прави сега.

Въпрос от Ветеринар: Здравейте, г-н Младенов. Преди време Ботевград беше един от баскетболните центрове на България и от там излязоха много легендарни състезатели, оставили ярки следи в този спорт. Сега като треньор в този град как виждате работата с юношеските отбори и въобще как върви работата с подрастващото поколение, за да можем един ден отново да видим баскетболисти като Георги Христов, Везенков, Йонов, Венци Славов и т.н.?

Георги Младенов: Ботевград продължава да бъде баскетболен център и само от треньорите на подрастващите зависи дали ще излязат играчи, като изброените по-горе. Това обаче не става с магическа пръчка. При положение, че през миналите 10-15 години отборът е живуркал, е много трудно - трябва страшно много работа. Има много деца, които имат качества и имат желание да играят баскетбол. Но само от треньорите зависи дали ще разркрият потенциала им. Нужна е и една дългосрочна програма, за да може да се налагат български играчи.

Въпрос от zidane: Георги, кой е твоят наследник, доколкото такъв може да има :)? Филип Виденов?

Георги Младенов: Синът ми е мой наследник и е на шест години :) Колкото до това кой е моят наследник - той сам трябва да се изяви. Никой не може да го посочи с пръст и да каже - "Това е заместникът на Георги Младенов", защото това ще му изиграе лоша шега. Нека той сам да покаже, че е той, а вие ще го препознаете.

Въпрос от RIP HAMILTON: Привет, Георги, какво според теб трябва да се промени,за да може повече деца да тренират баскетбол в училище и да има зали, където те да играят? Навсякъде в чужбина има безброй спортни площадки за баскет, а тук е трудно да се намери здрав кош. Кога според теб може да бъде изградена модерна зала, където да гледаме мачове от Евролигата?

Георги Младенов: Въпросите са много тежки и те са свързани с малко по-нагоре от баскетболните площадки. Това са неща, които аз не мога да определя - всеки би желал да има школи, топли зали, но това зависи от финанси и политика. Няма да е лошо да имаме зала и отбор, който да играе в Евролигата, но на този етап ще се задоволим да ги гледаме само по телевизията. Засега ще гледаме Лукойл в УЛЕБ и ЦСКА във ФИБА Европа.

Въпрос от CSKA|Prodan: Според Вас Спартак (Плевен) има ли шансове да се бори с ЦСКА и ЛУКойл (Поне в домакинските мачове) или тези малки загуби от Ямбол и ЦСКА и добрите победи над Левски и Балкан е било плод на само един човек (Хриси Димитров) и ако тои не е в форма Спартак нямат шанс дори срещу по слабите БГ отбори.

Георги Младенов: Този въпрос може да се зададе на Дарин Великов. Никога не съм си позволявал да коментирам съотборниците си като играч, а най-малко мога да си позволя да коментирам и колегите си, като треньор. Единствено Дарин Великов може да отговори дали победите са плод само на Хриси Димитров. Не желая да бъда съдник и да давам оценка за оценка на работата му.

Въпрос от Adverta: Кой смятате, че трябва да поеме националния тим по баскетбол? Имаме ли нужда от чужденец? И още как оценявате представянето на Левски в Шампионската лига?

Георги Младенов: Това е от компетенцията на Българската федерация по баскетбол. Само те могат да преценят кой ще се справи с поста - българин или чужденец. Колкото до участието на Левски в ШЛ - самото класиране е успех, който, дано не бъда лош пророк, може би скоро няма да се повтори. Независимо, че отборът досега няма точка и е вкарал само един гол, самият пробив е достоен за уважение.

Въпрос от солскяер: Жоро, така и не направи прощално изпращане, въпреки изявленията ти, че ще има такова. Смяташ ли все пак да осъществиш тази идея?

Георги Младенов: Аз никога не съм давал изявления, че ще си правя бенефис. Нелепо е сам да си правиш изпращане. Това бяха приказки на ръководството на Левски и Евроинс, когато бях начело на Спартак. Тази идея се разми във времето и както и много неща в България, си остана недовършена. Ще бъде много тъпо да кажа "Другата седмица ще си направя бенефис с приятелите в махалата". Няма играч, който да не бъде поласкан, че клуб или федерация правят бенефис. Това уважение няма как да не бъде оценено.

Въпрос от PrO: Винаги сте се отличавал с много отбелязани точки и добра игра и срещу отборите от долната половина на класирането в първенството. Какво ви мотивираше да играете на високо ниво и срещу такива отбори? Защото знаем, че в първенството ни те са доста посредствени, особено за играч от Вашата класа? Едва ли някакви премии или само професионализмът са Ви мотивирали...

Георги Младенов: Никога не е ставало въпрос за пари. Един играч, който уважава себе си, ще играе по еднакъв начин и на финал, и срещу последния в групата. Ако си наистина професионалист, самата дума те спира да си избираш мачовете, в които да играеш. Ако си на терена, трябва да бъдеш на най-доброто си ниво във всеки един мач. Не може срещу силните да играеш на най-добро ниво, а срещу слабите да бъдеш безличен. Това показва, че или не уважаваш себе си, или мачовете, в които си играл силно, са случайни. Винаги съм бил максимално мотивиран, защото съм приел за себе си, че трябва да бъда на ниво във всеки един мач и само така може да се изградиш като играч и като личност.

Въпрос от mimi_blanco: Здравейте, г-н Младенов! 1.Като играч бяхте доста емоционален. Смятате ли, че вече сте по-спокоен, тъй като треньорската работа изисква много търпение? 2.Имахте ли други предложения преди да поемете Балкан (Ботевград)? 3. Кой гард в момента е най-проспериращ - имам предвид българин? Благодаря Ви!

Георги Младенов: Имах предложение от Варна седмица след това от Ботевград, но нямаше да бъде коректно да отказвам на хората, които първи ми предложиха. А и офертата, нямам предвид финансовата страна, бе много привлекателна - да се изгради отбор от нулата, който след две години да има някаква стойност. А аз обичам предизвикателствата. Най-лесно е да станеш треньор на готов отбор. Емоцията, когато смениш другата страна на бариерата, не те напуска. Наистина трябва търпение, но пък когато имаш амбиции, понякога търпението като че ли се изчерпва по-бързо от необходимото. Важното обаче е, че наистина сега съм много по-сдържан от времето, когато бях играч, и да подтисна емоциите и чувствата.

Въпрос от didolevski: Трябва ли според Вас да се наложи някакво ограничение (дори и частично) за чужденците в Европа? Виждаме, че в 90% от грандовете в Европа няма и по един местен играч в титулярната петица.

Георги Младенов: Ограничения вече съществуват, но след като имаш право на двама играчи с американски паспорт и си натурализирал трима и имаш още петима от ЕС, се получава така, че имаш 9 чужденци и трима местни играчи. Дори ние направихме Лодърдейл българин. Така че ограничения има, но условията на ФИБА подпомагат отборите, които имат амбиции и финанси.

Въпрос от didolevski: Жоро, искам да те попитам смяташ ли, че за един отбор е по-добре да има изявена звезда, която да води отбора (както ти беше за Левски и Майкъл Джордан бе за Чикаго), или би било по по-лезно отбора да е колективен максимално много, като например Детройт Пистънс в момента. Защото се вижда, че и при двата варианта е възможно отборът да печели титли!

Георги Младенов: Винаги е нужен лидер на един отбор. Във важни моменти той може да извади тима си от тежка ситуация. Но в никакъв случай той не е богопомазан. Той е един от всички и никой не може да каже "Аз съм лидерът" - отборът трябва да си избере лидера. В баскетбола е както в живота и в джунглата. Ако имаш лидер в отбора и останалите са го приели, това е най-добрият вариант. А трябва и лидерът да играе за отбора. Не е нужно той да е консуматор и да бележи най-много точки, а трябва да води отбора към победата. Най-добре е просто да имаш Майкъл Джордън. :)

Въпрос от didolevski: Жоро, смяташ ли да ориентираш и твоя син към баскетбола или ще го оставиш сам да направи избора си? Защото ако е наследил и половината от твоите качества, то определено би бил полезен за българския отбор:) Да ти е жив и здрав и да постигне твоите успехи!

Георги Младенов: Никой не ми е казвал, че трябва да стана баскетболист, както и аз няма да го насочвам. Ако той избере баскетбола, въобще не му завиждам. Първо - защото аз съм максималист и ще го карам да бъде толкова взикателен към себе си, колкото и аз съм бил към себе си, и имам съмнения, че много хора ще искат да му връщат на него това, което не успяха да върнат на мен. Но ако бъде с моя характер и моята амбиция, още дълго няма да му върнат и на него, както и на мен. Така че това е лично негов избор - ако избере това, ще има пълната ми подкрепа.

Въпрос от PrO: Г-н Младенов, знам, че фразата, с която сте се надъхвал преди мач, е "Защо да бият те, а не ние"... Имате ли друга такава фраза, която ви е окуражавала? Безспорно силната Ви психика беше много силно качество във Вас, никога не трепвахте при изстрел... На какво се дължи тя?

Георги Младенов: Няма такава фраза, има едно верую, което всеки, който вярва в себе си, трбява да си го постави - баскетболът е с равни условия, правилата са еднакви за двата отбора. Има победител - защо да не си ти? Ако си подготвен максимално и си дал всичко от себе си, ще победиш. Единственото, което трябва да те мотивира, е да си победителят и да вървиш напред. Тук се ражда конкуренцията и добрите играчи. Не смятам, че има някаква магическа дума, с която може да мотивираш един играч. Важно е когато един играч е готов, да го поведеш натам, накъдето е тръгнал. Има много случаи на играчи, които са имали качествата, но просто не са желали победата по този начин. Когато не си амбициран да победиш този срещу теб, си оставаш на ниво "махленски играч". Психиката е резултата на това, което си постигнал, на формата, в която се чувстваш. Имал съм мачове, в които не съм вярвал, че топката ще влезе, а тя все пак влиза. Така че всичко това е от залата -ако не тренираш така, както ще играеш, няма да имаш успех. Какъвто си на тренировката, такъв си и на мача.

Въпрос от Belilov: Жоро, защо според теб на възраст, на която повечето баскетболисти вече са приключили професионалната си кариера, ти продължаваше да си сред най-добрите в България?

Георги Младенов: Защото съм го искал. Лягал съм си и съм ставал с баскетбола. През останалото време съм тренирал, а през нощта съм сънувал баскетбол. От 1992 година, 10 години преди да се откажа, ми задаваха въпроса кога ще се откажа. Ако ми беше омръзнало от баскетбола, щях да се махна отдавна. Дори нямаше да съм треньор в момента, а щях да се занимавам с нещо друго. Баскетболът е начин на живот за мен. През всички тези години аз съм се занимавал само с това - 35 години от живота си съм посветил на този спорт. Когато имаш желание, когато имаш възможност да се подготвяш и да бъдеш на същото ниво, на което си - защо не? Аз смятам, че можех да спечеля и още много неща - титли, купи и т.н. А винаги се помнят първите.

Въпрос от saract: Георги, липсва ли те атмосферата, която се създаваше на мачовете на Плама (Плевен)? Всъщност коя публика според теб е номер 1 в момента?

Георги Младенов: Атмосферата в годините, когато бях в Плевен, бе феноменална. Точно това искам да направя в момента, защото помня и атмосферата в Ботевград. Искам да върна всички тези хора, които разбират и обичат баскетбола, в залата. Има една публика, която никога няма да забравя - това е публиката на Левски. Всички, които се сещаш за мачовете ни от европейските турнири в зала "Христо Ботев" помнят за какво става въпрос. И не само там. За мен тя е единствената публика, която може да те накара да полетиш.

Въпрос от солскяер: Жоро, помниш ли първия си официален мач с мъжете на Левски? Аз го помня, но съм забравил годината.

Георги Младенов: Помня го - 1978 година, зала "Сливница" срещу отбора на Черноморец (Бургас).

Въпрос от Da Joker: Има ли сили отборът на Балкан да побеждава и грандовете ЦСКА и Лукойл или ще се примири със задача максимум - "победи над преките си конкуренти за 4-5 място"?

Георги Младенов: Бяхме на крачка да победим първия. Колкото до отбора на Лукойл - отборът ни бе без четиримата чужденци, които нямаха работни визи. Това, че Ботевград и Правец са много близо, не ме прави васал на Лукойл. Отборът ни ще играе във всеки един мач и срещу всеки един противник на 100% и всеки един мач ще играе за победа. На един отбор, който тепърва започва да се изгражда, са нужни победи.

Въпрос от PrO: Г-н Младенов, мислите ли че успехите ви и таланта ви бяха поне частично добре заплатени в България? Защото колкото и професионално да се гледат на нещата, все пак като се прибере човек трябва да яде нещо... Аз мисля, че вие бяхте невероятен талант и парите, които сте вземал в БГ (без да знам колко са), едва ли са отговаряли поне в малка част на тези Ваши качества... Най-вече за това съжалявам за страхотни спортисти като вас, че не са играли достатъчно време в чужбина (макар че играхте 1 година в Саудитска Арабия), за да си осигурят живота, както е по целия бял свят. Блгадаря ви.

Георги Младенов: Един мой приятел казваше, че сме се родили късно за партизани и рано за спортисти. Не можеш да избираш епохата, в която си раждан, така че всеки един е роден и живял в годините, когато му е било писано. Не съжалявам за абсолютно нищо. Завиждам единствено за младостта на играчите. Все ми се струва, че можех да поиграя още.

Въпрос от PrO: Г-н Младенов, кое предпочитате - да сте с Бронза в първенство с невероятна конкуренция в първата шестица, или шампиони в първенство с 2-3 добри отбора?

Георги Младенов: Предпочитам да съм шампион в първенство с невероятна конкуренция между десетте отбора. А ако ме питате какво друго искам - искам да стана носител на Евролигата, Световен шампион с България и още много, много неща. В момента обаче искам да изградя един отбор, който да има стил и да се върне там, където му е мястото.

Въпрос от didolevski: Знам, че е трудно да се отговори на този въпрос, но кой е за теб най-важният и най-запомнящия се мач, който си изиграл? И кой е най-добрият баскетболист, срещу когото си играл и който те е затруднил най-много?

Георги Младенов: Най-запомнящият се мач е победата ни над Югославия през 1988 година в Пазарджик. Играчите, срещу които играх тогава - Дражан Петрович, Джорджевич, са баскетболисти, каквито няма да има скоро в Европа. И тогава не можеше да те затрудни само някой - всички те затрудняваха. Затова и всички тези победи, които сме постигали с националния отбор, са ми толкова скъпи и не мога да отделя някоя от останалите.

Въпрос от saract: Георги, според теб ако европейският шампион ЦСКА (Москва) участваше в НБА, как щеше да се представи?

Георги Младенов: Много трудно можеш да поставиш ЦСКА Москва в НБА, но по начина, по който играят САЩ срещу европейските отбори, се вижда, че не са толкова страшни. Така че разликата между НБА и европейският баскетбол вече не е толкова голяма. Смятам, че биха се справили, но не мога да преценя доколко, защото едва когато ги видим там, може да се коментира. Но в никакъв случай няма да стават за смях, това е сигурно.

Въпрос от didolevski: Какво е чувството, когато цялата зала е на крака и скандира твоето име?

Георги Младенов: Тук няма обяснение - трябва да си в залата и да скандират твоето име, за да разбереш. Има някои неща в живота, които не могат да се опишат с думи. Това е едно от тях и наистина е неописуемо. Трябва да се изпита. Понякога един такъв миг в живота ти е достатъчен.

Въпрос от den store: Жоро, кой мач няма да забравиш никога? Разкажи за онези 150 точки - май срещу Тунджа бяха - и защо не ти ги признаха.

Георги Младенов: Помня, че тогава играчите от Ямбол бяха решили да бойкотират мача и не играха на върха на възможностите си. Но каквата и да бе причината - 150-те точки бяха факт. Те обаче не бяха признати, тъй като по-късно се наложи да преиграем мача. Така че рекордът остана само във вестниците. Въпреки обаче че тези точки не фигурират в статистиката на БФБаскетбол, смятам, че те си остават нещо много голямо за българския баскетбол.