Днес в рубриката „Архивите са живи" продължаваме с темата за 60-годишнината на ЦСКА. В днешния брой ще разкажем сагата за Георги Денев, който бе един Христо Стоичков в аванс. По съвпадение на обстоятелствата датата на излизане на броя 18 април е и рожден ден на великия футболист, който навършва 58 години. За това как идва на „Армията", с кой номер започва да играе, за великите му мачове и какво се случва преди и след тях ще прочетете в следващите редове.

...Денят е 18 април 1975 година. Над София вали дъжд. На сборния пункт на „армейските" привърженици пред някогашната естрада в Борисовата градина (тогава Парка на свободата) феновете се питат как ще бъде победен Левски, след като звездата на отбора Георги Денев е със счупена ръка и по всяка вероятност няма да играе. Но Денев е невероятен мъжкар и излиза с превръзка на стадион „Васил Левски". През цялото време виртуозният футболист носи на гърба си Иван Стоянов-Типеца и почти цялата "синя" защита. И в типичния си стил с трима съперника на гърба влиза във вратата на Левски и прави най-хубавия подарък за своя 25-и рожден ден и за „червените" привърженици, като сам побеждава вечния съперник с 1:0.

Георги Денев се ражда в Ловеч. Кариерата му започва в местния Кърпачев, където играе от 1965 до 1968 година. След това през сезон 1968/1969 отива в Плевен, за да се състезава за местния Спартак. За пристигането си в ЦСКА през лятото на 1969 оставяме да говори самият футболен корифей: "Трябваше да мине доста време докато взема номер 10, който носеше моя кумир Димитър Якимов.

Първия си мач на „Армията" изиграх с номер 5. И при това беше уникална привилегия изобщо да се доредя до състава. В оня момент притежателят на екипа с петицата Боби Станков беше контузен и така намерих място в състава на ЦСКА."
Георги Денев, който като всеки голям футболист има труден характер, си спомня с благодарност за своя треньор Манол Манолов - Симулията: "За мен и за всички нас той си остава Бате Симо. Не мога изобщо да се сърдя за строгото отношение към мен. Знам, че той влагаше много любов към всички и аз дължа много за още по-голямото си закаляване на характера на него." Тук трябва да се спомене, че в историята си ЦСКА има трима футболисти, които са характеризирани заради страхотните си характери като „кучета".

Първият естествено е Манол Манолов, който пренася суровата дисциплина и като треньор и не случайно е единственият, на когото Денев и Стоичков са опитвали шамарите. Георги остава с два прякора в митологията на родния футбол. Единият е „комитата" заради това, че е роден бунтар и лидер. Другият, както казахме „кучето", защото като захапе своя съперник няма пускане. Точно затова до голяма степен той е Стоичков в аванс на българския футбол и на ЦСКА. Сезоните минават един след друг и Денев все по-осезателно се налага в тима на „армейците" и в националния отбор. След отказването на Якимов фланелката с номер 10 му лепва на гърба.

Той е феномен, защото Георги с тогавашната си мълниеносна бързина по лявото крило и биткаджийство в средата на терена нямаше да има проблем да се включи в днешния динамичен футбол. В националния тим най-силните му периоди са през 1972 и 1973 година. Незабравими ще останат двете световни квалификации с Португалия по пътя към Мондиала през 1974-а във ФРГ. Срещу лузитанците в София в чиито състав са Еузебио и Симоес, Георги Денев вкарва първия гол за 2:1. Върхът на неговото дрибльорско майсторство е на стадион „Луш" в Лисабон при втория мач, който завършва 2:2 с два гола на Бонев. Второто наше попадение идва при 1:1. Тогава

Гошо Денев прави невиждан слалом, който Марадона ще покаже срещу англичаните чак на Мондиал'86. Денев взима топката и преминава шест човека и на голлинията залага кълбото на Христо Бонев който бележи за 2:1 за нас. В края на срещата отново изпъква името на Куарешма, който изравнява за 2:2. По онова време, когато играе българският национален тим, публиката скандира „Бонев-Денев гол, гол, гол". А когато има мач на ЦСКА привържениците крещят неистово „Жеков-Денев гол, гол, гол". На световното първенство в Германия Денев също оставя следи. Слаган е в единадесеторката на кръга. А на последния мач с Холандия, който губим с 1:4, единственото наше попадение става след негов спринт отляво и страхотно центриране, при което Руди Крол си бележи автогол.

Година по-рано, когато ЦСКА отстранява трикратния носител на КЕШ Аякс с всички звезди без Кройф, Денев отново е в основата на успеха. Преборва се с Пит Кайзер и центрира на Марашлиев който с глава бележи за 1:0 в 68-ата минута преди Стефан Михайлов да оформи в 116-ата минута крайното 2:0. За тази среща Денев говори с голямо вълнение: "След края на мача си сменихме фланелките с Руди Крол. После целият отбор отидохме и купонясвахме във всички всевъзможни нощни локали. Накрая завършихме тържествено в бар „Астория". За елиминирането на холандците получихме по 300 лева. С решение на Добри Джуров всеки от нас бе награден с орден за заслуги към БНА."

След като бе елиминиран Аякс, ЦСКА се среща на четвъртфинал за КЕШ с Байерн, който съставлява целия бъдещ световен шампион начело с Майер, Бекенбауер, Брайтнер, Шварценбек, Мюлер. За първата среща в Мюнхен Денев не играе поради контузия, но е в групата, която пътува за баварската столица. Още по онова време думата на Кайзер Франц се слуша и той съветва неговите ръководители да се срещнат с невероятния български футболист. Тук пак връщаме спомените на Денев: "Знаех, че са ме харесали. Вървях по чистите мюнхенски улици към офиса на Байерн. Всяка стъпка отекваше в главата ми сякаш чувах гласовете на родителите ми, които ме молеха да не бягам, защото в България, за тях щеше да стане ад.

Какво да правя, че тогава бяха такива времената. Година по-късно и треньорът на Реал Милян Милянич ме поиска в Мадрид. Не можех да преценя дали щях да имам кариерата, която направи Стоичков в Барселона просто защото се отказах доброволно първо от Байерн, а после от Реал. Но аз имах колкото искаш воля в себе си и бях убеден, че ще направя нещо голямо. Родителите ми обаче са над всичко."
Като всеки голям футболист Денев не получава от ЦСКА призванието, което заслужава. Вместо да бъде честван с прощален мач, какъвто не бе направен преди това и за другия корифей Якимов, в края на сезона 1978 Гошо е обвинен, че заедно с Божил Колев участват в продаването на мач в Свищов срещу Академик, който губят с 1:2.

Обиден, той стяга багажа си и отива на „Герена", където прави само една тренировка. После се връща на „Армията". Впоследствие с помощта на Иван Славков заминава да играе за атинския Етникос. Кариерата си завършва в кипърския Лимасол.
От ЦСКА му е останал един стар „Мерцедес" от 1984 година и апартамент от клуба. Не си пъха носа като други на „Армията". Затова той казва: "Аз съм горд човек. Може да ми се иска да участвам с нещо за благото на ЦСКА, но няма да ида да се предлагам, както правят някои хора. Ако ме повикат, ще помисля. Зависи кой за какво ме вика. Стига ми засега, че гледам мачовете на отбора."

Трима души в ЦСКА могат да се сравнят с велики германски футболисти. Ако Георги Димитров-Джеки е като Франц Бекенбауер, а Петър Жеков като Герд Мюлер, то героят, за когото току-що разказахме - Георги Денев, има неподражаемия стил на Гюнтер Нетцер...


5 акцента за Георги Денев
Името Денев е с пет букви
Ражда се в град Ловеч, който
също има пет букви
Заиграва в ЦСКА с номер 5
Става пет пъти шампион с „армейците"
За първенство е вкарал 5 гола на Левски