- Как си Албена? Как се чувстваш година и половина след инцидента и след решението на Бургаския съд Максим да влезе в затвора?
- Недобре. Искам всичко вече да приключи независимо как. Страшно е трудно да си в непрекъснато очакване толкова дълго време... От друга страна това е лична драма, която изживяваме аз и Максим, нашите семейства, семействата на пострадалите. Но вместо да се развива в личните ни животи, тя се оказа с голям обществен отзвук. Когато ти е тежко - поне ние сме така, не искаш да ангажираш останалите. Искам да си изживея проблема сама, да се справя или да не се справя с него и това да остане вътре в моето семейство и в моя кръг от близки приятели. Не искам да се говори публично за него и да се пише ежедневно. Това не ми помага.
- Промени ли се Максим след инцидента?
- Промени се. Помъдря, направи си доста равносметки... Този въпрос, обаче, е по-скоро към него, защото дори аз не знам какво му е точно.
- А ти промени ли се?
Промених се и аз. Промени се погледът ми към всичко. И моето семейство се промени... Всичко се променя в такава ситуация. Аз съм потърпевша еднакво с Максим, въпреки че нищо не съм извършила. Не чувствам вина, но чувствам срам, неудобство, безпомощност. Много неща чувствам. Чувствала съм и гняв.
- Към него ли?
- Може би моментно в началото, но като цяло приех случилото се и трябваше да мислим оттук нататък какво ще правим, как да помогнем, а после да се опитаме да се върнем към живота и ние по някакъв начин.
- Имаше ли поне миг, в който да помислиш да се разделиш с Максим?
- Такива мисли изобщо не са ми минавали. Не знам какво ще ми бъде в главата и на сърцето, когато всичко приключи, но към днешна дата никога не съм го виняла за това, че след толкова години труд и лишения, когато вече можехме да докоснем успеха, той се изплъзна между пръстите ни.
- Това прощава ли се?
- Не съм сърдита на Максим, за да му прощавам. Колкото и да е банално, това, което стана, може да се случи на всекиго. Затова сме двамата. Максим е бил до мен, когато съм била причина за нещо да не се случи в кариерата или в живота ни. Аз съм до него, когато той допусна грешка. Не съм с илюзията, че има безгрешни хора, нито че аз съм такава.
- Примири ли се с варианта той да влезе в затвора?
- Този вариант е доста актуален в момента, за съжаление. И да мисля, и да не мисля за него, нещата не зависят от мен, а от съда и от законите. Достатъчно ми е болезнена темата, за да разигравам сюжети. Не можем да върнем времето обратно, нито да променим това, което се случи. Единственото е да мисля с какво мога да помогна на Максим в тази тежка ситуация.
- Парите за обезщетението се вдигнаха почти двойно от 260 на 390 хиляди лева. По силите ли ви е да се справите с такава сума?
- Хората смятат, че като сме световни шампиони, имаме много пари. Сумата е огромна. В България от фигурно пързаляне не можеш да забогатееш независимо дали си световен шампион, или не. Приходите ни са относителни. Сега имаме работа в Москва за определен период от време в телевизионното предаване "Ледников период", Максим работи допълнително и като треньор. Нямаме никакъв бизнес или странични доходи. Зад всичко, което имаме или бихме спечелили, стои здравето ни.
- Максим наистина ли има връзка с актрисата, с която си партнира в шоуто?
На много от фигуристите понякога не им достига търпение в работата с партньорите им звезди, които са аматьори в нашия спорт. Това, че Максим е по-любезен и учтив с неговата партньорка, означава само, че умее да подходи с малко повече търпение. Напълно сме наясно, че като участваме в проект, който се дава всяка седмица по телевизията и има висок рейтинг, е естествено да има всякакъв вид реклама, включително и с по-жълти клюки, защото на хората им е интересно, без да се замислят дали е вярно. Много пъти съм се бунтувала вътре в себе си срещу това как медиите спекулират с някои факти около нас. Да ходя да обяснявам примерно дали е гадже с някого, това са глупости, не виждам смисъл. Но когато го прочетеш, е естествено да имаш някакъв бунт.
- Въпросът у нас беше по-скоро, че са видели Максим да кара кола.
- Колата я карам аз. Предоставена ни е от Ауди за целите на шоуто. Максим се е качвал един или два пъти, за да се придвижи в рамките на комплекса. Снимките бяха за жълто издание с цел създаване на интриги.
- Мислила ли си да отидеш при психоаналитик?
- И това е вариант. Факт е, че след такъв стрес има последствия. Въпросът е да намеря нещо, за което да се хвана и да ме накара да продължа напред. В момента това е работата.
- Мислите ли с Максим за брак?
- Ние сме заедно от толкова време. Един подпис не би променил абсолютно нищо. От друга страна не ни е до празненства. Така че - не, не мислим за брак.
- Промени ли се отношение на света към вас след инцидента?
- В кръга от хора, с които общувам - от фигурното пързаляне, руснаци, наши спортни фенове от различни страни, не се е променило. Разбират, че може на всеки да се случи.
- Срещна ли у нас хора, които те гледат лошо?
- Нито един. Повечето подхождат с разбиране, което е различно от съжалението, но ... по принцип съм доверчива и приемам всичко за чиста монета. Понякога може би дори съм наивна. След цялата тази ситуация мислех, че малко от малко ще се отърва от този мой недостатък, обаче май пък съм толкова наивана и доверчива, колкото преди. Макар че сега общувам, но не допускам повече хора до сърцето си. Изградила съм пред себе си стена.
- Имаш ли усещането, че ви е останало малко достойнство?
- Така мисля.
- Ще имаш ли сили след присъдата на бургаския съд да останеш на поста председател на българската федерация по кънки? Ти подаде оставката си пред декември, но не я приеха.
- Винаги съм се опитвала да бъда максимално отговорна към нещата, с които се занимавам и да отдавам необходимото време и внимание. Да, подадох оставка в края на декември, бях уведомила управителния съвет още през септември за моите намерения. Причините ми са изцяло лични.
