Седмица, след като Апелативният съд в Бургас замени условната присъда на Максим Стависки с ефективна, неговата партньорка на леда и в живота Албена Денкова гостува в предаването "Спортна треска" по БНТ. Разговорът започна с въпроси за руското риалити "Ледена епоха", в което тя прекрати участието си, след като скъса менискус.

Как се чувствате след контузията?
- Тя беше сериозна, но слава Богу, не от най-тежките. Скъсах менискус на тренировките с моя непрофесионален партньор на леда. Сега се възстановявам, за да мога отново да се пързалям.

- Какво представлява "Ледников период"?
- Това е уникален проект, който има много висок рейтинг. Може би заради формата - професионални фигуристи учат известни личности да се пързалят. Участието беше отлично за нас, защото ни дава работа в този тежък момент.

- На 23 декември подадохте оставка като президент на Българската федерация по кънки, която не бе приета. Как съчетавате ангажиментите?
- Трудно е. Отговорността е голяма. Още преди това бях разговаряла с управителния съвет, че имам такива намерения и ми идва в повече, защото се налага да работя. За съжаление за нас в момента няма работа в България като специалисти. Наистина не приеха оставката ми, тъй като никой не пожела да застане на мое място. Основната причина обаче е, че имам голям авторитет в международната федерация, откъдето лично ми се обадиха да попитат готови ли сме да приемем юношеското световно първенство.

- Готови ли сме?
- В момента сме в процес на подготовка. Надявам се кризата с газа да не изиграе голяма роля. Може да се наложи да търсим алтернативни начини за отопление на Зимния дворец, защото наистина това е един от главните проблеми на такива състезания. Ние сме домакини на Световна купа по шорттрек в началото на февруари, а в края на февруари е юношеското световно първенство.

- Какво става с обещанията за зала?
- Щяха да строят. Толкова много спортове имат нужда от база, аз не знам въобще как има развитие спортът в България с такава материална база. Просто трябва да има някаква помощ от държавата и това да стане политика, както е например в Русия. В последните години имам доста сериозни наблюдения как президентът на Русия стимулира всячески създаването на много бази, във всеки район има огромни пързалки, във всеки малък град - огромни зали.

- Седмицата започна с подмяна на условната присъдата на Максим с ефективна. Какъв е вашият коментар?
- Действително е много тежко, защото, когато човек има личен проблем, той иска това да остане вътре в семейството. Това е една лична драма, която изживяваме и аз, и Максим, и нашето семейство, и семействата на пострадалите. Много е трудно, когато повече от година и половина тази лична драма е предмет на обществен коментар и ежедневен показ в медиите. В този смисъл аз наистина искам да приключи колкото се може по-бързо.

- Как ще коментирате постъпката на бургаския прокурор, който обяви: "Вързахме му кънките на Стависки", и се снима за най-тиражния български вестник?
- Максим е съден за нещо, което е съвсем различно от неговите постижения в спорта, във фигурното пързаляне. Смятам, че да си служиш със символи в този случай не е редно, защото прокурорът също е един символ на държавата и правосъдието и не е нормално и етично по този начин да изказва удовлетворението си.

- Очаквахте ли такава поляризация на мненията след тази трагедия?
- Не съм очаквала, защото до момента, в който това се случи, ние сме се сблъсквали изключително и само с положително отношение. Сега обаче е различно. Доста е неприятно, но искам да кажа, че нито аз, нито Максим, нито някой друг оправдава неговата постъпка. Той нееднократно е казвал, че се чувства виновен, и се призна за виновен.

- Имате ли понякога чувството, че известността е капан?
- Не знам, на мен досега не ми е пречела, защото при нас не е била самоцел. Ние
не сме правили нещо, за да станем известни не сме си правили кампании, а сме си вършели професионално работата. Правили сме това, което обичаме, за да постигнем добри резултати, а не за да ни пише по вестниците и да сме известни. Наистина в един момент тези неща се обръщат срещу теб, но е напълно разбираемо, имайки предвид фактите по случая, които са безспорни.