Утре в Минск един срещу друг в европейска квалификация излизат националните отбори на Беларус и България. Този двубой е добър повод да се върнем назад в годините, когато клубове от всички републики играеха за необятната страна СССР в съветския шампионат. От този факт обаче не произтичаха само положителни и мегаломански чувства. Усещането за автономия на погълнатите републики биваше скривано от медийната диктатура. В рубриката "Архивите са живи" ще разкажем за беларуския колос Динамо(Минск) и титлата шампион на СССР, която отборът извоюва преди четвърт век - през 1982 година. Както и поводът за патриотични безредици от радост и гняв към съветския режим. Но нека караме поред...

Създаденият през 1927 година Динамо като повечето отбори от бившата СССР също е прекръщаван няколко пъти. От 1954 до 1959 година клубът носи името Спартак, между 1960 и 1962 се води Беларус, а от 1963 - Динамо. В средата на 70-те години треньорския мостик напуска работилият по-късно и у нас в Славия Олег Базилевич. През 1974 година начело на отбора застава роденият в Подмосковието в град Коломна млад тогава специалист Едуард Малофеев. Въпреки че има чисто руски корени, Едуард е свикнал с беларуската действителност.

От 1963 до 1972 година е играч на футболния символ на републиката Динамо от столицата Минск. И  затова някак си естествено три години по-късно се съгласява да стане и наставник на тима. Малофеев набира опит, като завършва прочутата висша школа за треньорски кадри в Москва. Първоначално той е стажант в отбора, за който е играл. За този период Едуард ще каже: "Въпреки че с повечето футболисти се познавах отлично като съотборник, когато погледнах нещата отстрани, бях още по-наясно как трябва да бъде подреден тимът на терена."

Идеята е всички футболисти да са взаимозаменяеми. Атаките да се развиват на широко пространство с активно използване на фланговете. Преходът от отбрана в нападение да става изключително бързо благодарение на двамата плеймейкъри Александър Прокопенко и Юри Пудишев. С годините в тима се утвърждават Михаил Вергеенко, Юри Курненин, Сергей Боровский, Виктор Янушевский, Сергей Гоцманов и невероятните млади таланти Сергей Алейников, Андрей Зигмантович и Игор Гуринович. Особено Алейников ще стане символ на беларуския и съветския футбол. За СССР той изиграва 77 мача и вкарва 6 гола. Участник е на два мондиала със сборная в Мексико'86 и Италия'90. Подвизава се на Апенините при "старата госпожа". С Ювентус печели купата на Италия и на УЕФА през 1990 година. Играе още за Лече и японския Гамба Осака. 

Да се върнем назад в историята и да видим как отборът от Минск върви преди "златната" 1982 година по времето на треньора Малофеев. През 1979 година Динамо завършва на осмо място. През 1980 се подрежда на 10-о, а през 1981-а е девети. Точно тогава в първенството има любопитен и коварен регламент. В шампионата на СССР важи странното правило, че след 10 поредни равенства не се присъждат точки при следващи "хиксове".

Другите отбори, за да избегнат този лимит, "държат" дълго време реми и после някой побеждава. А Динамо в жестоки футболни двубои с адашите си от Киев и Черноморец (Одеса) стига до 3:3. Но точки взимат само съперниците им, а минският клуб - не, защото е превишил лимита от десет ремита. Голяма част от футболистите и дори треньорът Едуард Малофеев са отчаяни от това положение на губещи и през главите им минават мрачни мисли, че следващия шампионат може и да изпаднат от глупава загуба на точки. Точно такъв е диалогът между Едуард и неговите питомци след последния мач за първенство от 1981 година. В съблекалнята е тихо и тягостно. Както е известно, във всеки отбор вратарите са с малко по-нестандартно мислене и по-луди от полевите си съотборници. В този момент стражът Михаил Вергеенко буквално се изцепва на висок глас: "Какво сме унили! Следващия сезон ще се борим за първото място и ще станем шампиони. Ще видите!". Въпреки че тогава всички го гледат като треснати, в края на шампионата ще му припомнят с радост пророческите думи.

Както е известно, първенството на СССР се провежда по схемата "пролет-есен". Титлата за минския тим е още по-сладка поради две причини. Едната е, че същата година отборът е раздвоен от факта, че част от футболистите трябва да се влеят в Сборная, която се е класирала за Мундиал'82 в Испания. Другата е кошмарът от "повече от десет равни мача" от миналия сезон. В шампионската година лимитът е спазен и Динамо (Минск) прави "само" девет "хикса" от 34 мача. В останалите срещи печели 19 победи и губи 6 пъти. Головата разлика е 63:35. Титлата е повече от заслужена.

През сезона Динамо отупва ЦСКА насред Москва с 3:2, Торпедо с 1:0, а адашите от
Динамо са съкрушени със 7:0. В Киев е победено другото Динамо с 3:2. Така се стига до мача със Спартак (Москва) на 19 ноември 1982 година.  Това е последният двубой от 34-ия кръг на стадион "Лужники" в съветската столица.

Тогава в Минск няма много кафенета, но хората са се заредили пред култовите ВЕФ-ове с "водка и сельодка" по къщите си. Приготвили са известното шампанско "советское игристое". Младежите са се събрали по парковете в Минск в трепетно очакване. Само двете точки осигуряват златото на Динамо, който преди тази среща има 45. При реми трябва да има нов мач с втория в класирането Динамо от Киев, който вече е победил у дома Арарат(Ереван) с 3:2 и е събрал 46 точки. При загуба титлата отива в украинския тим. Спартаковци са трети с 41 точки и играят единствено за клубната си чест. Тимът от Минск започва с бурни атаки, но в 17-ата минута Калашников открива за домакините 1:0. Оттам започва невероятен обрат. До края на първото полувреме Игор Гуринович бележи два пъти във вратата на Ринат Дасаев и прави 2:1.

Само за 12 минути след подновяването на двубоя Пьотр Василевски и Сергей Алейников (на малката снимка) довеждат резултата до смазващото 4:1. Част от буйните привърженици на Спартак тотално са унили, а някои напускат стадиона. В това време хората в Минск започват веселията. Но явно малко прибързано. Сергей Шавло отбелязва две попадения и намалява на 3:4. Динамо едва удържа победата. След последния съдийски сигнал  на съдията родом от Калуга Юри Игнатов цял Минск се изсипва по централните площади на града. Част от хората развяват знамена със символиката на Беларус, още по-смелите от тях започват да призовават към независимост.

Няколко собственоръчно написани плаката висят по дърветата. От доброволните отряди започват да подскачат и да късат писаните призиви под оглушителното освиркване на тълпата. Униформени милиционери потушават в зародиш гражданския бунт. Млади хора бягат, но са настигнати от газките и който не успява да се спаси, е вкаран в джипките. На другия ден не се съобщава нищо в медиите. Официалната сводка е, че няколко пияни младежи предизвиквали размирици...

СТАТИСТИКА
Авторите на шампионските 63 гола:
Игор ГУРИНОВИЧ 13
Александър ПРОКОПЕНКО 11
Георгий КОНДРАТИЕВ 10
Сергей АЛЕЙНИКОВ 8
Юри КУРНЕНИН 7
Пьотр ВАСИЛЕВСКИЙ 5
Юри ПУДИШЕВ 3
Андрей ЗИГМАНТОВИЧ 2
Сергей ГОЦМАНОВ 2
Виктор СОКОЛ 1
Михаил ВЕРГЕЕНКО 1