Симеон Ганчев - първият сериозен тест за отбраната на ЦСКА

За първи път в историята на българския футбол, Югозападната „В" група привлича толкова сериозен зрителски интерес. Разбира се, главен „виновник" за това е отборът на ЦСКА, който заради нечестивите си бивши управници, бе пратен на заточение в аматьорската дивизия. И докато „червената" доминация е неоспорима, техните конкуренти също се борят за място под слънцето.

Все по-голяма роля в първенството има емблематичният отбор на Миньор (Перник), който бележи истински подем под ръководството на старши-треньора Петър Анестиев. „Чуковете" могат да се похвалят с истинска „голова машина" в своите редици. Това е нападателят Симеон Ганчев, който в средата на септември се присъедини към „жълто-черните" и за кратко време спечели любовта на пернишките фенове с реализираните от него 11 попадения. Варненецът бе любезен да даде специално интервю за читателите на Topsport.bg, в което разкри формулата на своя моментен успех и сподели очакванията си от предстоящия мач срещу ЦСКА на 29 ноември.

Здравей, Симеон. На нашите читатели ще бъде интересно да разберат нещо повече за теб.

- Здравейте, казвам се Симеон Ганчев. Скоро ще навърша 25 години и съм от Варна. Още от малък мечтаех да стана футболист. По онова време ние повече играехме на улицата, отколкото на организирани тренировки, така че улицата беше моята школа, в която нямаше съдии, нямаше треньори и носеше много емоции. Започнах футбол в Спартак (Варна). Първият си професионален договор подписах на 17 г. със Светкавица (Търговище), после смених още няколко отбора във „Б" група, сред които и родният Спартак. На 21 г. реших да пробвам късмета си в чужбина и заминах за Кипър, където спечелих промоция за първа дивизия с отбора на АЕП Пафос. Играл съм още в Германия,  в регионалните лиги,миналия сезон пък бях отново във кипърската втора дивизия и сега се озовах в Миньор (Перник).

Ти си футболист на Миньор само от два месеца, но за 7 кръга успя да реализираш цели 11 попадения. На какво отдаваш своята впечатляваща успеваемост пред гола?

- Головете са вследствие на добрата игра на целия отбор. Чувствам се добре в Миньор, събрали сме се доста мъжки момчета, което повярвайте ми, е рядкост в българския футбол. Излизаме всеки мач да побеждаваме и да радваме нашите фенове, които ни подкрепят навсякъде.

Как се стигна до преминаването ти в пернишкия клуб?

- Отборът ми в Кипър фалира малко преди старта на първенството и реших да се върна в България, където вече бяха изминали 5 кръга и беше  трудно да си намеря отбор. Главна роля да заиграя в Миньор изигра факторът „ЦСКА"! Търсех си отбор, с който да се изправя срещу тях, а какъв по- добър избор от „жълто-черните" с оглед на името, традициите и най-вече феновете.

Хората може би не знаят, но към днешна дата имаш повече попадения от звездата на ЦСКА- Преслав Йорданов. Коце Хазуров пък те води само с два гола, имаш ли апетит към голмайсторския приз в Югозападната „В" група?

- Не съм си го поставял за цел, но е радостно, че имам равни голове с нападателите на ЦСКА. След мача срещу „армейците" на 29 ноември смятам да изляза еднолично на върха в голмайсторската листа.

Би ли разказал на читателите ни каква е моментната ситуация в Миньор (Перник)? Какво се случва с един от най-емблематичните български клубове? Има ли шанс скоро да ги видим отново в елита?

- Ситуацията не е никак розова. Имаме да получаваме не малка сума пари. В момента надеждите на всички в града са клубът да стане общински и общината да ангажира местните  фирмите да ни помогнат. Това е единственият шанс, при който отборът може да има някакво бъдеще. Не е нормално футболен град като Перник, да остави отбора си в такова състояние. Дано час по-скоро всичко се оправи и Миньор да се върне там, където му е мястото.

През лятото изкара пробен период в Славия, където остави отлични впечатления.  В крайна сметка обаче не бе одобрен от Иван Колев, а на твоята позиция бе привлечен посредственият Матийо Мансе. Смяташ ли, че младите български футболисти не получават достатъчно шанс за изява в тимовете от „А" група. Докога ще бъдат толерирани чуждестранни футболисти със съмнителни качества?

- Абсолютно! Взимат се измислени футболисти, само защото са чужденци и това спомага да бъдат взимани комисионни. Идват тук, за да си поживеят 6 месеца или година, взимат една камара пари и си тръгват скоропостижно без да се запомнят с изявите си на терена. И оттам логично, като не се налагат собствени кадри, националният отбор няма как да върви. Иска ми се да гледам „А" група с повече българи, но докато футболното не е основен фактор при привличането на нови играчи,  това трудно би се случило.

Ти също си опитвал  своя късмет зад граница. Подвизавал си се в тимове от регионалните дивизии на Германия и кипърската втора дивизия.  Труден ли е живота в чужбина? Какво трябва да направиш, за да спечелиш уважението на местните  треньори и съотборници?

- Трябва да си много отговорен и дисциплиниран, защото чужденците винаги те гледат под лупа и всяка грешка може да те извади от състава. Там се привличат чужденци, които да вдигат нивото на отбора. Особено в Германия има голям наплив на футболисти от цял свят и дисциплината и тактиката са основен фактор. Там видях и научих безценни неща. Играх рамо до рамо с бивши шампиони на Германия и футболисти минали през отбори като Байерн Мюнхен, Хамбургер, Волфсбург и Фенербахче.

В Кипър си имал честта да играеш рамо до рамо с култовия Дормушали Саидходжа. Какво се случва с него, все още ли е активен футболист?

- Да това беше един много хубав период, за първи път бях в чужбина и той много ми помогна с аклиматизацията. Човек, когото уважавам. За съжаление преди около 2 години спря да се занимава с футбол, защото му писна от интриги и да го лъжат в очите.

Отборът на сърцето ти е Спартак (Варна). Ти си юноша на „соколите", като с техния екип дори бележиш два гола във вратата на Литекс  за Купата на България.  Варненци обаче така и не успяха да се стабилизират финансово и сега се ритат за здраве в селските групи. Предполагам, че не ти е никак приятна тяхната съдба..

- Да, болно ми като гледам как умишлено в последните 10 години клубът е разграбван и раздиран от вътрешни разправии. Надявам се сега да тръгнат по един прав път и един ден да се върнат отново в професионалния футбол. Все пак хубавото е ,че въпреки аматьорския им статут, феновете са с тях и ги подкрепят. Малко отбори, дори от „А" група, могат да се похвалят с това.

Да се върнем към изявите ти в Миньор. След малко повече от седмица ви предстои мач с ЦСКА. Смяташ ли, че може да измъкнете нещо от битката с „армейците"? Ще успееш ли да накажеш и ветерана Стоян Колев?

- Определено това е мача заради, който дойдох в Перник и който феновете чакат от години.  Ще излезем за победа. Имаме не по- лоши футболисти и ще покажем това на терена. ЦСКА ще трябва да се готвят за най-тежкия си мач през този полусезон. Ако искат да ни победят, трябва да минат през ада на „Стадиона на мира", който ще ври и кипи. Надявам се да имам малко късмет и да вкарам на Стоян Колев, ако пази той. Един гол срещу ЦСКА ще бъде сбъдната мечта.

Като за финал, зимната пауза във „В" група наближава. Ще останеш ли в настоящия си клуб и през пролетта?

- Още е рано да се каже. Иска ми се най-вече да съм здрав, а за това дали ще остана, или не,  времето ще покаже.