Ива Найденова-Данчева е на 30 години. Има 3-годишно дете, съпруг и вече е първата жена футболен старши-треньор в България. През месец март ще дебютира с мъжкия тим на Мизия (Кнежа), а в първата контрола на отбора Ива вече записа разгромна победа - 5:0 над отбора на Герман.

Тя отлично познава ситуацията в отбора, тъй като през есента беше начело на юношите старша възраст, родени през 1998-1999-а година. С този отбор дамата завърши на първо място в Ловешката междуобластна група, в която участват отбори от Ловеч, Плевен, Велико Търново и Габрово. Осем победи, едно равенство и една загуба гарантираха лидерската позиция на възпитаниците на Ива.

Жена стана старши-треньор на Мизия (Кнежа)

Революция: Жена стана старши-треньор на тим от "В" група

"Въобще не мисля да съм фигурант в мъжкия отбор"

Найденова-Данчева има необходимия лиценз Б, който и позволява да е треньор на отбор от аматьорските нива на родния футбол. Освен като наставник, тя работи и като учител. Но лесно ли е за една жена да се докаже в един мъжки свят? Ето какво разказа Ива в интервю специално за читателите на ТОПСПОРТ:

Здравейте, Ива. Разкажете кога започнахте да се занимавате със спорт?

- Бях много малка и със сестра ми се записахме на конен спорт. Ходили сме на състезания, печелили сме награди, но в Кнежа спортът няма много развитие и сестра ми се насочи към футбола. Тъй като тя е моята пътеводна звезда в живота, си поставих за цел да замина и аз за София, да уча в НСА и да специализирам футбол - да стана треньор. 

Също така работите и като учител в Кнежа. Трудно ли се съчетава треньорството с преподаването в училището? 

- Не винаги е лесно, тъй като се случва да се наложи да бъда на две места едновременно, но няма нищо невъзможно. Имам подкрепата на всичките ми ученици, много са горди с мен.

Водили ли сте ги на свои мачове?

- Да, някои от децата са идвали на няколко срещи. Моята цел е да събудя интереса им към спорта, защото това е много важна част от развитието им. Преподавам на деца от 1 до 7-ми клас, а любовта към спорта се възпитава от много ранна възраст.

Кога и как стартира кариерата Ви като треньор?

- Завърших през 2009-а година магистърската си степен и се прибрах в Кнежа. Нямах работа на този етап от живота си и тогава от Общината се обадиха с предложение да се сформира юношески отбор и ме поканиха да стана треньор. Ходех в училищата, за да мога да събера достатъчно момчета. Спомням си, че официално събрахме футболистите на 14-ти септември, а на 19-ти ни беше първият мач... Началото не беше лесно. Имахме 5 загуби, 1 равенство и 1 победа и завършихме първата част на сезона на предпоследно място. Следващата година започнахме подготовка за втория полусезон и успяхме да завършим годината с 5 победи, 1 равенство и 1 загуба.

Финансовото положение обаче, не беше стабилно и напуснах работата от юношеския отбор и заминах за Кипър. Първоначално работех в един хранителен магазин и съвсем случайно си намерих работата във фитнес. Там се занимавах със специална подготовка на професионални футболисти и спортисти. Останах в Кипър година и половина и се върнах в България, за да родя дъщеря ми - Виктория, която вече е на 3 годинки.

Миналата година се върнах отново на работа в училището, бях по заместване и водих и един футболен отбор на едно от селата, близо до Кнежа - подготвителна и младша възраст. Тренирах ги един сезон, но кметицата не можеше да ми плаща и не продължихме работа.

Сега, благодарение на досегашния помощник треньор - Димитър Петров, отново съм в отбора. Цяло лято ме убеждаваше да се върна и ето ме тук. Миналия сезон с юношите постигнахме 8 победи и 1 равенство, на 1-во място сме.

А как футболистите Ви реагираха на това, че вече ще бъдете треньор и на мъжкия отбор?

- В началото бяха доста притеснени, защото мислеха, че повече няма да бъда техен треньор, но аз ще продължа да ги тренирам, ще съчетавам двата отбора.

Как Ви приемат колегите Ви?

- От треньорите на съперниковите отбори, срещу които се изправихме, само един дойде и ми пожела успех. Но нищо от това не ме притеснява. Аз не работя за тях, не тренирам тях и мнението им не е важно за мен. Резултатите говорят сами за себе си, това е достатъчно.

А футболистите?

- Те ме познават вече, виждали са ме докато тренирам юношите и не мисля че ще имаме проблем. Децата са доста по-трудни за спечелване.

Това, че сте учител помага ли Ви в общуването с тях?

- Доста. Защото, за да си добър треньор, трябва да си също и толкова добър психолог.

Съпругът Ви не се интересува от футбол, как приема това, че сте треньор?

- Той беше наясно с какво се занимавам още, когато се запознахме. Преди не беше проблем, но сега, когато около мен има такова медийно внимание, се държи по-резервирано, но мисля че започва да осъзнава за какво става въпрос и много се гордее с мен. Разбира трудностите, които срещам и за какво точно се боря.

Трудно ли е за една жена да бъде добра майка, съпруга, домакиня и да е безскрупулна на терена?

- Изобщо не е лесно, но майка ми много ми помага, за което съм ѝ изключително благодарна. С малката е по-трудно, защото когато имам мачове отсъствам повече време, но всички помагат и се справяме. Тя много обича да ходи на стадиона, да рита с батковците и не е проблем. В живота ми има баланс. Всички сме наясно, че няма да е лесно, но благодарение на семейството ми всичко е под контрол.

Стартирахте още в първата контрола с победа (5:0 над Герман)...

- За мен най-важното беше да видим как се вписват новите футболисти в състава и как си партнират със старите. Да начертаем план как ще тренираме и как ще се готвим за полусезона.

Какви са целите Ви за предстоящия полусезон?

- Надявам се да вземем максимума от всички мачове. Това е единствената ни цел - да вървим нагоре.

Това означава ли, че целта пред отбора е елита?

- Финансовото ни положение не позволява, на този етап, да се целим толкова високо, но Б група е една наистина реална мечта. В момента търсим спонсори, които да помагат за развитието на юношеската школа и мъжкия отбор, като ще оправдаем доверието, което ще ни бъде гласувано. За съжаление, само Общината няма как да помага. Най-важното е да стимулираме децата да се развиват, а това може да се случи като най-малко запазим мястото си във В група.

Вие сте член и на Управителния Съвет на клуба. Това ли са приоритети Ви, да популялизирате спорта сред младите?

- Да! Искам да дадем възможност на децата за развитие. Имаме много големи таланти и трябва да им осигурим поле за изява.

Има ли футболисти или треньори, на които се възхищавате и заради които се насочихте именно към този спорт?

- Харесвам начина на работа на Жозе Моуриньо - упорито следва целите си и не се предава. Но съм на мнение, че всеки трябва да се стреми да е най-добрата своя версия, не да подражава на някого.

А кой отбор подкрепяте?

- Подкрепям Байерн (Мюнхен) и по принцип съм от Левски.

Вие сте първата жена треньор в България. Как бихте окуражила останалите жени, които искат да се занимават с футбол, но по една или друга причина не се престрашават?

- За мен няма значение мъж или жена... Важното е този човек да си върши работата, да докаже, че е способен и че има на какво да научи тези, които тренира. Моята най-голяма трудност бе да докажа на моите футболисти, че наистина мога да им бъда само от полза, но това е възможно единствено, когато имаш знания и умения и това е пътят да получиш нужното уважение.