Втората поредна африканска титла за Египет не бе изненада. Съставът на Хасан Шехата малко или много беше най-завършеният на континента през последните две години. В местния футбол Египет вече е сила, толкова стабилна колкото пирамидите край Гиза.

И колкото да затвърдят местната си хегемония, "фараоните" демонстрираха, че притежават някои от най-талантливите играчи на Африка. Най-бляскавото име несъмнено бе 29-годишният плеймейкър Мохамед Абутрика.

Фактът, че толкова надарен футболист продължава да играе в египетската лига буди недоумение, а след брилянтното му представяне на финала в Акра мистиката ще се задълбочи. Сърцето на отбора на шампионите просто не можеше да бъде спряно, докато водеше отбора си към победата.

"Чувството да спечеля тази купа два пъти поред е прекрасно - каза той след последния съдийски сигнал. - Сега се чувствам дори още по-добре, защото победата бе далеч от дома. През 2006 г. вече имахме чудесен отбор, но след това в състава ни се наложиха още талантливи играчи и ни помогнаха да натрупаме още класа и опит. Освен това работим вече много време с един и същ треньор. Националният отбор за мен стана като второ семейство."

Финалът между Египет и Камерун не бе този, който всички очакваха, но те заслужиха правото си да бъдат номер 1 и 2 на Черния континент. Двата състава, които блеснаха с тактическа зрялост, улегналост и дълбочина, за да прогресират до мача, в който "фараоните" несъмнено заслужиха триумфа си. Може би обаче те изживяха момента си на слава не на финала, а на полуфинал.

В лицето на Хасан Шехата Египет имаше треньора, който по-добре от всеки друг знаеше как да се пребори с фаворита Кот д'Ивоар, когато дойде моментът. 12 от неговия състав бяха на турнира и преди две години, когато "слоновете" бяха победени на два пъти по пътя към петата континентална титла. Въпреки класата на съперника планът на Шехата за мача с Кот д'Ивоар остана същият, както на финала в състезанието преди две години.

Стилът на "фараоните" бе да преследват първия гол във всяка от срещите си и това донесе дивиденти четири пъти. И от момента, когато отклоненият удар на Ахмед Фати излъга Бубакар Бари, за да изведе египтяните напред, бе ясно, че Кот д'Ивоар трябва да изкачи планина, а не просто да прекоси пустинята, за да прогресира. "Слоновете" демонстрираха класата си и създадоха поредица от добри голови положения, но бяха спрени от друга ключова фигура в състава на шампионите - вратаря Есем Ел Хадари.

Докато "Магьосника" Мохамед Абутрика и Египет безапелационно печелят избора за играч и тим на първенството, търсенето на най-голямото разочарование ни насочва към Кот д'Ивоар. "Слоновете" и Гана със сигурност са загрявали преди съботния си мач за трето място, без да имат отговор на въпроса защо не се готвят за финала.
Истината е съвсем проста. В най-неподходящия момент Кот д'Ивоар се провали и в двата края на терена. Срещу сила като Египет "слоновете" си позволиха да допуснат два напълно идентични гола и това бе началото на края. На два пъти египетски корнери бяха зле изчистени и цената на тези грешки бе огромна. Разбира се, загубата на титулярния вратар Бари също бе от значение, но каузата бе загубена на терена, а не между гредите.

Докато защитата не функционираше, Дидие Дрогба пропусна шансовете, които се откриха пред него, Саломон Калу не съществуваше, а единствено Кейта бе постоянна заплаха.

Реално погледнато, Камурен бе много по-впечатляващ от Кот д'Ивоар. След лошия старт, който кулминира в загубата с 2:4 от Египет в групата, "неукротимите лъвове" промениха съдбата си, за да останат само на един мач от петата си титла. Имаше две причини за метаморфозата в състава на Ото Пфистер. След катастрофалното начало Камерун допусна само три гола в следващите си 4 мача и защитата, организирана от вратаря Карлос Камени и ветерана Ригоберт Сонг, бе в основата на стабилното представяне.

За нещастие това се оказа нож с две остриета, защото повишеното самочувствие на Сонг му изигра лоша шега на финала и точно там тимът му загуби титлата. Въпреки това не може да не бъде забелязано, че стабилната игра на защитната четворка катализира втория ключов фактор в камерунския успех. Впечатляващият младок Александър Сонг осигуряваше силна подкрепа за бранителите от полузащита и даваше лиценз на атакуващите играчи да действат уверено напред.

В резултат тимът съвсем не се осланяше само на Самуел Ето'о. Звездата на Барселона вкара половината от головете в груповата фаза, но неуспехът му да се разпише след това реално нямаше ефект поне преди финала. Андре Бикей, който си изкара най-идиотския червен картон в историята на футбола, не мина без последствия, но със сигурност Пфистер показа, че повече от всеки друг треньор на турнира бе наясно със своя план "Б".

Домакинът Гана оставя зад себе си сравнително успешен турнир, в който все пак успя да се пребори за третото място с Кот д'Ивоар. Покрай любопитните истории за сина на Абеди Пеле - Андре Аю, и Джуниър Агого, на когото местен човек предложи внучката си като премия и който всъщност играе в третото ниво на английската лига, на заден план остана действителния проблем. Гана има прекрасен отбор без силни нападатели. Обиграването на качествен стрелец трябва да е приоритет за "черните звезди", иначе отборът винаги ще бъде само на прага на Обетованата земя.

В качеството си на организатор на турнира Гана има и друг повод за недоволство.
Празните трибуни по време на финала засенчиха шоуто на Египет. Официална статистика за броя зрители така и не бе оповестена. Домакините вероятно се срамуваха от бройката, но се видя, че само две трети от капацитета на стадиона бяха заети. Освен всичко друго много голяма част от местата бяха заети от официални фенклубове, чиито места са платени от спонсори, футболни федерации и правителствени агенции.

Единствените мачове, които бяха продадени до последния билет, бяха тези на Гана. Някои мачове в групите се играха пред почти празни стадиони и дори полуфиналът между Кот д'Ивоар и Египет напълни само половината стадион в Кумаси. Ганайците се оправдаха, че цените на билетите са били извън възможностите им, но репортерите свидетелстваха за проблеми с организацията. Понякога билетите не са се продавали на предварително определените за това места.

Турнирът бе белязан от наличието и на други проблеми като хронична липса на хотелски места. На фона на завръщането на Судан и екзотичното присъствие на някои други състави африканският футбол достигна най-ниската си точка с оплакването на Бенин и Намибия, че неидентифициран човек е правил опити да им предлага пари, за да губят мачове.


ОТБОР НА ТУРНИРА
Есам Ал-Хадари (Египет)
Ваел Гомаа (Египет)
Джереми (Камерун)
Хосни Абд-Рабу (Египет)
Майкъл Есиен (Гана)
Съли Мунтари (Гана)
Александър Сонг (Камерун)
Яя Туре (Кот д'Ивора)
Мохамед Абутрика (Египет)
Амр Заки (Египет)
Манучо (Ангола)

Резерви:
Ричард Кингстън (Гана)
Хани Сайед (Египет)
Ахмед Фати (Египет)
Сабер Бен Фрайж (Тунис)
Дидие Дрогба (Кот д'Ивоар)
Абделкадер Кейта (Кот д'Ивоар)