Пролетният полусезон в "А" група най-сетне започна и футболът по стадионите се оказа съвсем не толкова некачествен, колкото очаквахме. Дали заради падението на водещите ни отбори или заради напредъка на средняците, интригата в почти всеки сблъсък оставаше жива почти до последния съдийски сигнал. Като се започне от драматичната победа на Локомотив (Пд) срещу Сливен и се стигне до кулминацията в Ловеч между Литекс и Славия.

Някак логично на фона на събитията от последните 10 дни дойде успехът на белите в града на люляците. Логично, защото отлагането на първенството със седмица по предложение на Станимир Стоилов му изигра лоша шега със слънчевия и топъл уикенд, когато трябваше да се играят мачовете. Завършекът на тази сага бе напълно в реда на нещата, защото в първия вариант на програмата ловчанлии трябваше да открият шоуто, а в понеделник вечерта над тях тегнеше напрежението от задължителната победа.

Тъй като за всички е ясно, че оранжевите ще се борят за шампионската титла този сезон, а ЦСКА и Левски бяха спечелили вече срещите си през уикенда, то Станислав Манолев и компания нямаха алтернатива на трите точки. Като прибавим и ранния гол на Павле Попара, психологическият натиск вече бе твърде голям за първи официален мач. Чакан толкова дълго в подготвителния период, че очевидно някои от футболистите в състава на Станимир Стоилов прегоряха. Но както се казва, каквато попара си надробиш, такава ще сърбаш.

Малко е рано да се отписва Литекс от битката за първото място, но фалстартът срещу белите прави задачата на двукратните шампиони изключително трудна. Единствените поводи за оптимизъм в техния лагер би трябвало да дойдат от играта на тима през второто полувреме срещу Славия, както и от представянето на лидера Левски срещу Вихрен на стадион "Георги Аспарухов". И още в 16-ия кръг приказките как Гриша Ганчев организира силен тил, за да може да атакува титлата по втория начин, бяха направени на пух и прах. Каква организация, след като още в първата си среща допускаш грешна стъпка у дома?!

Очевидно онези, които два месеца след Конгреса на БФС биеха превантивно тревога за оранжево лоби на "Цар Иван Асен II", са искали да се застраховат срещу разкриване на собствените им планове за задкулисни игри.

Срещу Вихрен Левски за пореден път показа, че тактическият регрес продължава с пълна сила. Нека никой не си прави илюзии - гостите бяха напълно надиграни във всички по-важни периоди от мача, което обаче няма никакво значение на фона на резултата в последните минути. Ако не беше уникалният късмет и головият нюх на Георги Христов, равенството щеше да стои напълно резонно в таблицата на 16-ия кръг. Ясно е, че левскарите са царе да си правят сами трудни подобни предрешени сблъсъци.

Но на мен ми се иска да кажа няколко думи за Георги Христов. Едно момче, поредното, което е напът да бъде съсипано от безумния мениджмънт на човешките ресурси на Герена. Христов дойде в Левски като голмайстор на "А" група и по изричното настояване на Станимир Стоилов. Футболистът притежава завиден футболен, и не само, интелект, но треньорските смени му изиграха лоша шега. След идването на Емил Велев пловдивчанинът бе забит на пейката, а когато се появяваше на терена, отнасяше унизителни псувни от собствения си наставник. Кокала дори не си правеше труда да се крие от публиката, когато обиждаше нападателя.

А онази вечер бе сред първите, втурнали се да го целуват за победния гол. Не вярвам Георги Христов да е забравил всичко чуто и преживяно, въпреки че Господ му се усмихна в неделя вечерта. Гошо Христов има безспорни качества, но те трябва да се развиват внимателно. Да не говорим, че в съблекалнята под крилото си го е взел не кой да е, а самият Георги Иванов-Гонзо. Така че свикналият на друг тип футбол в Ботев хлапак със сигурност ще влезе в час.

Има обаче други изпълнители в състава на Велев, за които е твърде съмнително, че са в състояние да осъзнаят къде се намират и какво се иска от тях, докато са с екипа на Левски. С подобна игра, като тази в неделя, вицешампионите ще загубят още точки, особено в гостуванията. Не е необходимо да си Нострадамус, за да го предвидиш.
На другия полюс е ситуацията в ЦСКА. За мнозина назначаването на Любослав Пенев за старши треньор не е най-добрият ход. Но същото се мислеше преди 5 г. и за Станимир Стоилов, когато пое Левски. Любо Пенев има огромен опит в истинския футбол - онзи, който се играе в Примера дивисион. Със сигурност като треньорски методи е взел най-доброто от специалистите, с които е работил, а те не са никак малко и имат впечатляващи визитки.

Пенев знае езици, а това в българската футболна действителност е такъв отчайващ дефицит, че останалите треньори на неговия фон ще изглеждат като бавноразвиващи се. Присъствието в щаба на испански специалист допълнително дава козове на Любослав, както и нещо много важно - неговите човешки качества. Някогашната деветка на ЦСКА е изключително достоен човек, макар понякога да прекалява с мутренските обноски. Факт е обаче, че за него лоша дума няма да чуете от никого. Любо не лъже и обича да казва нещата право в очите на хората, което също е отмираща ценност вече. Подозирам, че след като поработят известно време с него, Йордан Тодоров и компания ще са готови да умрат на терена заради него. А това във важните мачове категорично ще дава огромно преимущество на червените. Единственото притеснение, което би трябвало да имат феновете на ЦСКА, е свързано с липсата на време. Понякога във футбола това е най-важният фактор, за да успееш да приложиш наученото и да обереш плодовете. На Мъри Стоилов в Левски му трябваха повече от година и три подготовки с отбора (две летни и една зимна), докато постигне промяна не само в начина на игра, но и в манталитета на футболистите.

Любослав поема ЦСКА в движение и не е сигурно, че ще му стигне времето, за да наложи своите виждания до края на сезона и в същото време да задържи 31-кратните шампиони близо до вечния съперник. Ако успее да го направи до вечното дерби, нищо чудно точно в него да се извърши решителната смяна на караула. При победа в прекия двубой срещу Левски ЦСКА може спокойно да отваря шампанското за поредната си титла. Колкото и тривиално да звучи, истината ще си остане в този мач. Малко на заден план остават сочените предварително като определящи за класирането в тройката дербита на градския стадион в Ловеч.

Дори и да ги спечели и двете, което все пак не е гарантирано, Литекс според мен ще загуби точки в малките мачове. Защото играе честно и на кошмарните терени, на които му предстои да се изявява, тактическата подготвеност няма никакво значение. Няма как да движиш правилно топката по разорана нива. Подобни сблъсъци се печелят с характер, а в отсъствието на контузения Ивайло Петков Мъри в това отношение може да разчита само на Кишишев, Манолев и донякъде на Ивелин Попов. Което е крайно недостатъчно. Поне за българските условия.