На път за мача Левски - ЦСКА в неделя, около 18,30 ч., минавайки с автобуса под моста на НДК на бул. "България", виждаме с колегата ми Андрей Теодосиев, че движението на бул. "Черни връх" е спряно, събрали са се много хора, пълно е с полиция и полицейски джипки.

Всичко това е точно пред офиса-кафе на Националния фенклуб на Левски. Явно е, че е имало някакъв инцидент. С колегата ми слизаме от автобуса. Длъжни сме да се отзовем на мястото на инцидента, както са длъжни да го направят и полицаи, и медицински лица, ако има пострадали.

Всички ние в такъв случай сме длъжностни лица. Приближаваме офиса на НФК на Левски. Пълно е с полиция. По пътя срещам три непълнолетни момичета, едно от които изглежда бито и плаче. Реагира остро към полицаите.

Двете й приятелки я издърпват напред. Минавайки покрай служителите на реда, виждаме и

окървавени
фенове

Стигаме точно пред вратата на НФК на Левски. Стъклото на прозореца е счупено, навсякъде има стъкла по земята. Човек с фланелка на Левски ме спира на входа и ми казва, че не може да се влиза вътре.

Питам къде е Златин Тепсиев, за да разбера какво се е случило. Човекът ми посочва Голди - той е на около половин метър от нас. Изправен е до стената отвън на кафето, заедно с още 20-30 фенове, повечето от които стоят с вдигнати зад тила ръце. Виждам Голди, по главата му има кръв. Питам какво се е случило.

Той, едвам говорейки ми, ми казва: "Пребиха ни. Биха ме и мен много". Разказва ми и как фенове на ЦСКА са дошли от моста на НДК, как са атакували привържениците на Левски с камъни, как "сините" фенове са ги срещнали на средата на булеварда.

Как "червените" са избягали. Междувременно са дошли полицаи, но вместо да тръгнат след провокаторите, са се насочили, без да питат към "сините" и са ги почнали пред офиса на фенклуба, след което са ги набутали вътре в помещението и са продължили. Разговарям няколко минути с Голди.

В този момент чувам как някакъв полицай пита колегите си: "Какви са тия двамата?", имайки предвид мен и колегата ми. Униформен полицай идва при мен и ме пита: "Вие какви сте, какво правите тук?" "Журналисти." От коя медия сте: От "Топспорт". "Кой ви е пуснал тук, напуснете, ако обичате, защото може да ви сбъркат с другите и да ви задържат и вас".

Макар и казано любезно, това звучи странно, защото ние току-що сме уточнили, че сме журналисти и се бъркаме за служебните си карти. В този момент втори униформен полицай, доближил се до нас, ни казва с подчертано язвително-презрителен тон:

"Лешояди,
лешояди
сте вие"

Подканени, ние вече сме тръгнали да напускаме мястото на инцидента. Трети униформен полицай ни изпраща с думите: "И внимавайте какво ще пишете". Този с "лешоядите" натъртва: "Внимавайте, внимавайте какво ще пишете, защото ще се срещнем някъде пак".

Лицето му иска да вдъхне страх и да внуши още повече неприязън към нас. Но тази заплаха издава и притеснение. Все пак ние сме се оказали броени минути след "екшъна" пред кафето, а полицаите не знаят кога точно сме дошли и какво сме видели. Тръгваме си.

След нас пред националния фенклуб са дошли и други колеги. Именно работата на независимите журналисти, които отразяват фактите такива, каквито са, е един от основните показатели за наличието на функционираща правова държава.

Затова наистина е изумително подобно поведение спрямо журналисти, които в случая представляват и длъжностни лица. Които трябва да бъдат и публични партньори с полицията в едно гражданско общество, в което редът и законът доминират, а защитата на личността и достойнството над гражданите е основен приоритет.