"Съзнавам, че ще бъда тук за малко". С тези думи Пламен си вкара автогол на официалната пресконференция като нов треньор на ЦСКА. Точно на Марков, който в продължение на 10 години даде младостта си  с червената фланелка, не подхожда да вдига белия байрак.

В момент, в който "Армията", пълна с чужди тела, се нуждае от свои, точно един от символите на клуба от 70-те и 80-те години трябва да прояви много повече твърдост. И да не се прави на деликатен гост в къща, която е много повече негова, отколкото на самозвани пришълци в последните години.

Какъв е смисълът от придобития му опит като национален селекционер с успешно проведените евроквалификации, ако севлиевецът повтори фиаското си като наставник на ЦСКА отпреди 11 години.


Публиката, най-важният фактор на "червените", ще разбере Пламен, ако не може да стане шампион с ЦСКА за 2006 година. При условие че се бори докрай за титлата с атрактивен футбол, който да привлича повече от обичайните в последно време 4-5000 зрители.

Марков трябва да започне да налага юноши на клуба и като ловък хирург да отстрани от отбора всеки играч, независимо дали е чужденец, или българин, който излиза на терена само за да вземе на края на месеца заплата. Трудно, би казал някой.

А кой повече от собствен кадър може бързо да усети къде го боли отборът и да отстрани болежките. Част от редовните посетители на стадиона си казват "като почне работа Пламен, ще видим". Няма такова нещо. ЦСКА не е някакъв езотеричен клуб, за да се чакат свръхсили да помогнат на тима.

Мисията на Пламен, стига той да я осъзнава, е да върне гена на победителя. А той го има. Нищо, че някои смятат за недостатък френското му възпитание. След като можа в националния тим да покаже, че може и без Кишишев, означава, че не е толкова мек, колкото изглежда.


На въпроса дали се надява на комфорт, който получи Мъри Стоилов на "Герена", той отговори "питайте г-н Божков". След края на пресконференцията "отговорът" му дойде на крака с обичайно засилената си охрана.

ЦСКА смени много треньори в последните 6 години. Не се помни обаче случай босът господин Васил Божков да идва на крака на стадиона след разговор на нов треньор с медиите. И после заедно да си говорят под препичащото слънце. Дали дискусията е била сладка, си зависи само от Пламен.


За разлика от Йешич Марков няма нужда да се прави на по-голям цесекар отколкото е. Просто Пламен трябва да учи отбора да рисува на терена както идола му Якимов, както самият той го правеше. В това никой не се съмнява.

Ако успее и в сюблимни моменти да тропне по масата като своя съиграч от 80-те и колега наставник в "А" отбора Стойчо Младенов, е ясно, че ЦСКА го очакват много по-спокойни дни.