Както е известно, Българският футболен съюз отне правото на Беласица да участва в първенството на Западната „Б" група, след като петричани не успяха да картотекират футболисти за първите два кръга. Отивайки при аматьорите, "бяло-червените" са изправени пред угрозата за дълго да останат в миманса на футболния живот у нас. По този повод "Топспорт" започва поредица за затриването на футболни клубове с традиции в България. В три последователни броя от днес ще проследим хронологията на падението на Беласица.

В последните години тимът от Петрич се превърна в един от най-противоречивите наши клубове, но трябва да признаем, че отборът придаваше особен колорит на нашата „А" група. В следващите редове ще се върнем назад във времето, за да си припомним някои от най-паметните за Бела моменти.

Футболът в Петрич винаги е бил приеман по по-особен начин от обществеността, като причината за това се крие във факта, че местният патриотизъм в този район е доста силно изразен в съзнанието на хората. Отношението към Беласица винаги е било като към нещо свое, като посредством футбола в много случаи градът се е легитимирал в България. Задължително трябва да припомним, че до 1989 година Петрич бе доста изолиран от страната ни заради близостта си до гръцката граница.

Възрастните хора си спомнят, че за да посетиш града, трябва да минеш през куп препятствия и да получиш съответните разрешителни от тогавашната Народна милиция. В този ред на мисли съвсем нормално е Петрич винаги да е бил "Различният град". Такова бе отношението и към футболният отбор. "Бяло-червените" за първи път стигнаха до „А" група през 1980 г.

Тимът се задържа в елита четири години. Изпадането бе доста любопитно и затова на него ще се спрем отделно. Преди това обаче трябва да обърнем внимание на това, какво свърши Беласица през този период, в който мереше сили с най-добрите у нас.

По волята на жребия в първия си мач в Групата на майсторите Бела трябваше да гостува на ЦСКА. Отборът, който по същото време и нямаше проблем да спечели два пъти с по 1:0 срещу действащия носител на КЕШ Нотингам (Анг), бе притеснен сериозно от отбор от 30-хиляден град. Армейците дръпнаха с 2:0 и, когато всички очакваха шампионско начало на сезона, се стигна до 2:2. Неопитността на петричани обаче изигра роля и в крайна сметка ЦСКА спечели с 4:2. Но феновете на "Народна армия" отдавна не бяха виждали подобна дързост на техния стадион. Този мач ще остане в историята и с рекорда в България за най-много пътуващи фенове на гостуващ отбор.

8000 петричани направиха истинско шоу по "Жданов"(сега "Пиротска"), след това подкрепяха своя отбор на стадиона. Тази бройка означава, че една четвърт от жителите на Петрич са пътували за София само заради този мач.

Фактът, който се набива на очи, е, че за четири първенства тимът допусна само две домакински загуби- от Тракия и Шумен. Още през първата година се стига до една много интересна ситуация, като кръг преди края Пирин и Беласица трябва да определят единият изпадащ отбор. Тогавашният председател на Беласица Кирил Шопов получава в дните преди мача... партийно поръчение Беласица да падне.

"Съветът" идва от Окръжния комитет на Партията. Целта е в елита да остане отборът от окръжния град - Благоевград. Шопов обаче показва какво означава борба за справедливост и петрички инат - мачът на стадион „Христо Ботев" в Благоевград завършва 0:0 и към „Б" група поема отборът на Пирин.

След това спортният деятел задълго не се занимава с футбол, като е пратен да работи при хандбалистите в южният град. Същата година възпитаниците на старши-треньора Никола Цанев достигат до полуфинал в турнира за купата на Съветската армия, като там отстъпват на бъдещия носител на трофея - Тракия (Пд).

В отбора има само един футболист извън региона. Всички останали са от школата на клуба. Вратарят Валери Дагалов дълго време бе в младежкия национален отбор, където спореше за титулярно място с настоящия шеф на БФС Борислав Михайлов. Сред звездите на отбора бяха Димитър Димитров-Катеричката, Георги Бибишков (баща на нападателя на Стяуа Крум Бибишков), Костадин Кабранов, Димитър Карадалиев, Йордан Попов, Валери Стоянов, Лозан Тренчев. По това време се появи и един култов лаф, според който всеки гостуващ отбор губи с 0:2 от момента, в който види табелата с надпис Петрич.

Трябва да се отбележи обаче, че така, както тимът печелеше на стадион „Цар Самуил", така губеше навън. „Беласица в къщи по-висока от планината, а навън по-ниска от тревата" - под такова заглавие вестник „Народен Спорт" пусна един очерк за "бяло-червените".

През тези четири години тимът изигра осем мача в Петрич с Левски и ЦСКА, в които не допусна нито една загуба. "Червените" записаха четири равенства, като всички си спомнят как ликуваха след тях и особено в онзи двубой, в който Стойчо Младенов спаси точката за столичани с гол в 93-ата минута. Любопитен факт също е, че в годините, в които Бела игра в „А" група, ЦСКА стана три пъти поред първенец . Една от причините за това бе именно отборът на Беласица, който спукваше от бой Левски в Петрич.

"Сините" се отърваха само с две загуби и записаха две равенства в тези четири години. През пролетния дял на сезон 1982/83 Левски бе надиграл ЦСКА с 3:0 в прекия двубой и се нуждаеше от точка на "Цар Самуил", за да си разчисти пътя към титлата.

2:0 за Беласица срещу Левски обаче короняса "армейците", като по този начин "бяло-червените" се превърнаха в кошмар за тима от "Герена". Според злите езици именно този двубой стои в основата на мафиотското изхвърляне на Беласица от групата на майсторите година по-късно. Прилагаме факсимиле от класирането в края на първенството през 1983/84 година.

"А" Републиканска футболна група сезон 1983/84
Крайно класиране

М П Р З ГР Т

1. ЛЕВСКИ-СПАРТАК (СОФИЯ) 30 19 9 2 64:29 47
2. ЦСКА Септ.знаме (София) 30 18 9 3 72:24 45
3. ЖСК-Спартак (Варна)* 30 13 5 12 41:37 31
4. Берое (Стара Загора) 30 11 9 10 38:40 31
5. Черноморец (Бургас) 30 12 7 11 43:47 31
6 Локомотив (София) 30 11 8 11 35:29 30
7. Сливен (Сливен)* 30 10 10 10 39:37 30
8. Ботев (Враца)* 30 10 10 10 31:32 30
9. Тракия (Пловдив) 30 11 7 12 64:58 29
10. Етър (Велико Търново) 30 13 2 15 47:48 28
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
11. Шумен (Шумен) 30 11 5 14 35:46 27
12. Беласица (Петрич) 30 11 5 14 25:49 27
13. Черно море (Варна) 30 9 8 13 36:43 26
14. Славия (София) 30 10 5 15 40:38 25
------------------------------------------------------------
15. Локомотив (Пловдив) 30 10 4 16 43:63 24
16. Хасково (Хасково) 30 7 5 18 30:63 19

Тогавашната Българска футболна федерация измисли квалификации за оставане в „А" група за отборите от 11 до 14 място, след които още два отбора заедно с 15-ия и 16-ия да изпаднат в „Б" група. 13-ият и 14-ият от редовния сезон Черно море и Славия с по-малко точки от 12-ия Беласица (съответно 26 и 25 срещу 27 на петричани) запазиха мястото си сред най-добрите а южняците поеха надолу, като в следващите 13 години се лутаха между „Б" и „В" група.

Всичко това показва, че макар и с позагубено реноме напоследък, Беласица щеше да допринесе за още интересни събития по нашите стадиони. А като потвърждение на това, че в онези години тимът бе фактор, е и мачът срещу националния отбор на СССР година преди Мондиал 82 в Испания (1:3). Фактът, че Олег Блохин и компания дойдоха на стадиона в Кърналово, говори за това, какво представляваше Беласица.