вуцовИзключително противоречив полусезон изигра отборът на Черно море. Стартът на първенството беше неубедителен, но на финала нивото бе добро, за да се стигне до временната пета позиция. Целта пред отбора, която бе поставена преди шампионата, бе класиране за евротурнирите.

Селекцията, бюджетът и подготовката даваха надежда за това. Като прибавим и супер подкрепата от великолепната публика, нормално е сега да има повече разочарование, след като се погледне разликата в точките от зона Европа и отпадането от турнира за купата на България.               

Схемата на игра на тима беше винаги 1-4-3-3, като на моменти се променяше в 1-4-5-1. Само в 1-2 мача имаше опит за постройка в класическия вариант 1-4-4-2. В защита отборът игра стабилно и добре организирано - допусна малко опасности и голове. Трябва доста сериозно въображение, за да разгадаем идеята в атака и организацията на нападението. 

На вратата Красимир Колев се справи добре и рядко може да бъде винен за някое попадение. В центъра на защитата най-използваната двойка бе Вачев-Александров. Двамата показаха синхрон и заслужават добри думи. Вачев се представи на ниво и заслужава може бе най-висока оценка. Александров е млад защитник, с възможности, но на моменти прояви колебание.

В първите срещи на този пост игра и опитният Миша Милошевич, но по неизвестни причини след 7-8 кръг излезе от титулярния състав. На десния фланг несменяем титуляр бе Кирил Джоров. Бърз, твърд, агресивен и стабилен също заслужава супер оценка. На левия фланг Радослав Бачев бе титуляр, като това може би бе слабото звено на отбраната. В някои срещи и Томаш бе ползван на този пост и със сигурност бе по-правилното решение.

Като цяло защитниците бяха в синхрон и играха стабилно. Много пъти бранителите се включваха в атаката на отбора с успех и бяха много полезни при статични положения. Тримата полузащитници бяха разположени в повечето случаи като в линия. Моралес е един от вечните титуляри, който внася агресия и мъжество в отбора. На моменти обаче преминава допустимата граница и става колкото полезен, толкова и вреден.

Петър Костадинов е другият твърд титуляр, който не игра на нивото от предните си две години. Диан Генчев, Слави Жеков, Косьо Мирчев и Александър Томаш се редуваха за другото място, като може би Жеков свърши най-много работа. В някои срещи отборът игра с 3-ма дефанзивни халфа, без нито един градивен такъв и тогава още по-ярко личеше липсата на яснота в организационен план.

Добрата работа в дефанзивен план на халфовете внесе сигурност на тима, но за обостряне на нападението приносът им е малък. На левия и десния фланг като халф-крила се сменяха Андонов, Владимиров и Христов. Последният заслужава адмирации и определено си пролича липсата му в последните срещи, след като се контузи. Да Силва и Индзаги също влизаха в игра в доста срещи на тези позиции, но по-често бяха резерви и епизодично титуляри. Те не могат да получат точна оценка, защото бяха на двата полюса - от добра игра до безличие. На върха на атаката бе Масена Моке.

Доста противоречиво представяне на мощния таран. Много силен на моменти и безобразен в други, той остави доста въпросителни. Тежкият му характер и липсата на дисциплина го правят на моменти неуправляем. В атака отборът разчиташе на индивидуални изпълнения и повече на случайности. Нямаше острота и бързина в нападение. Фланговите комбинации също бяха малко. Головете падаха най-вече след статични положения, удари от далеч или индивидуални пробиви.

Като цяло тимът трудно и мъчно създаваше голови ситуации. В защита стабилитетът компенсираше липсата на острота в атака. Трудно и тежко вървяха всички срещи на отбора. Като изключим тези срещу Спартак (Вн) и Ботев (Пд), всички завършваха с гол в плюс или минус. Очакванията на публиката за красива и силна изява на отбора се сбъднаха само във варненското дерби със "соколите". Стартовият състав в защитния блок беше почти несменяем, но в офанзивен план, предвид колебливите изяви, се появиха доста играчи. Това е нормално, докато се избистри най-доброто.

Апогей

Това бе мачът Черно море - Спартак (3:0) от 14-я кръг. Много добра среща за "моряците". Слабият противник направо бе прегазен. Това е двубоят за полусезона, който задоволи феновете с игра и резултат. Нито едно голово положение за противника и голяма мощ в атака. Разгромът можеше и да е по-голям. Доста ще се помнят красивите голове.

Падението

Срещата от 4-ия кръг Берое - Черно море (2:1). Мачът вървеше по мед и масло за варненци, но само до почивката. "Моряците" водеха с 0:1, а домакините бяха с човек по-малко. През втората част варненци бяха неузнаваеми и закономерно, предвид играта, загубиха. Вратата на Берое не бе застрашена нито веднъж през второто полувреме. Този мач малко задълбочи вече настъпилата криза в тима на Черно море.