В българския футбол не всичко бе лошо през изминаващата 2017 година. Имаше някои проблясъци, но единственото константно, което се затвърди като тенденция, бе израстването на няколко треньори в първенството. Отделя му се внимание, защото институцията на треньора е най-важна в съвременния футбол. В момента тази игра се прави и развива в главите на дузина велики футболни мозъци. Те тласкат играта напред със своите модерни изобретения. Радостното е, че и в българското първенство се появи сиво вещество и резултатите от него поне в два отбора са видими. Николай Киров и Стамен Белчев са двамата треньори на годината в България. Не мога да ги отделя на първо и второ място, защото успехите им са еднакво солидни. По ирония долу-горе по едно и също време поеха съответно Ботев и ЦСКА. И съответно за 16 и 14 месеца начело на тимовете вече имат необорими и неоспорими постижения. Киров спечели две купи през 2017, което във времената на Лудогорец е забележително постижение. Белчев пък победи два пъти Лудогорец в рамките на един месец, след като точно ЦСКА не го бяха сторили в предишните 7 години нито веднъж. Николай Киров направи и една солидна еврокампания. А Белчев поради административни причини няма възможност да реализира вижданията си и в Европа.
Постиженията като цифри са ясни и видими. И ЦСКА, и Ботев са в отлично състояние като константно представяне на терена. По-същественото е, че двата тима имат собствено излъчване. Притежават постоянство и амплитудите не са опасни. Когато серията от победи бъде заменена от равен или загуба, нищо страшно не се случва, защото тези два отбора имат игра. Нещо, към което трябва да се стремят и останалите, но именно заради треньорите не им се удава. Наситеният календар от мачове някак не оставя време да се отдаде дължимото на двамата за това, което постигнаха. Те отстояха в сериозна битка своето виждане за футбола. Направиха минималните компромиси, вложиха максималното старание и не се поддадоха на никакви котерийни залитания. Един треньор, за да успее, трябва напълно да игнорира страничните фактори и да не се съобразява с тях. И също така е много важно да стъпва по земята и да не се взема прекалено на сериозно. Неговата работа е като на всеки друг мениджър, в която и да е област. За да направиш успешен екип, е необходима обща цел. Това наложиха като почерк в отборите си Киров и Белчев. Но при тях всеки отделен детайл бе поставен на точното му място. Както в азбуката първо е А, след това Б, В, Г, така и в един футболен отбор трябва буквите да се поставят на правилните им позиции. И да има постоянство.
Пред Киров и Белчев обаче има още по-трудни задачи и препятствия, за да се пише положително за тях и в края на 2018 година. Като неуспех на Белия например може да се приеме отпадането от Маритимо, или по-скоро изпускането на шанса "канарчетата" да стигнат до групите на Лига Европа. Е, това щеше да бъде огромно надскачане. На Белчев също му е жизнено необходима Европа, но и титлата на България е задължителна цел.
Още двама треньори задължително трябва да бъдат поставени над чертата на посредствения български стандарт. Те са по-отдавна на сцената от Белчев и Киров, но хубавото и при двамата е, че и през 2017 година затвърдиха позиции. Илиан Илиев вече е утвърден успешен български треньор. Кариерата му премина през доста перипетии, но като цяло той успява да надгражда. Около Милен Радуканов се разшумя преди 6-7 години, когато спечели с ЦСКА Купата на България и Суперкупата. Тогава още не бе навършил 40, а вече успешно се справяше в сложната обстановка на червения клуб. После кариерата му залакътуши, но сега в Пирин определено преживява ренесанс. Целите пред Пирин предвид материалното състояние може и да не са високи, но благодарение на Радуканов отборът има свой почерк. И винаги успява да даде отпор и битка на съперниците. Връщайки се към Илиев пък, може да се каже, че и във Верея той наложи фирмения си почерк. Сините от Стара Загора са един от най-добре подготвените в тактическо отношение отбори. И това много пъти им дава решително предимство срещу всеки по-неподготвен съперник. Не са случайни победите на Верея у дома над Левски и Лудогорец. Това са преди всичко победи на треньора Илиев. С друг специалист начело Верея със сигурност не биха изглеждали толкова хомогенни. За съжаление при Илиев и Радуканов целите не са високи, което не зависи от тях. Нарича се лимит на клубовете, за които работят.
