Идеалният "български" отбор на Първа лига за сезон 2016/17

Някак неусетно се изниза поредният футболен сезон в Първа лига. Очаквано за всички, а и напълно заслужено, с титлата триумфира тимът на Лудогорец. "Орлите" пак спечелиха надпреварата със самите себе си, тъй като Левски и ЦСКА абдикираха от задачата си да бъдат адекватна конкуренция на разградчани.

На фона на това неразрушимо статукво, ярко със собствена светлина заблестя селекцията на Дунав. Момчетата на Веско Великов доказаха, че българският футбол все още е способен да твори "красиви приказки", класирайки се на "европейското" четвърто място след дългогодишното изгнание по долните дивизии.

Ботев пък сложи край на сушата и триумфира с Купата на България, дарявайки с огромна радост "жълто-черната" част на Пловдив.

И като стана дума за равносметки, време е да отдадем заслуженото на родните играчи, които и тази година направиха така, че Първа лига да ни бъде странно интересна за гледане. Ще направим лек опит да се абстрахираме от легионери като Кешеру, Кафу и Нунеш, за да можем, някак си патриотично, да направим своеобразна единадесеторка на най-добрите български футболисти в елита. Един импровизиран национален отбор, който има за цел да ни докаже, че първенството ни все още е люпилня на качествени играчи, имащи достатъчно класа да бранят честта на България и зад граница.

ЕТО КАКЪВ Е ИДЕАЛНИЯТ "БЪЛГАРСКИ" ОТБОР НА ПЪРВА ЛИГА СПОРЕД ТОПСПОРТ:

Вратар:

СТАНИСЛАВ АНТОНОВ (ДУНАВ) - "По-добре късно, отколкото никога". Тази изтъркана мъдрост сякаш най-добре описва сезона на стража. Станислав започна кампанията като твърда резерва на Мартин Луков, но поради контузията му се наложи да спасява положението за "драконите". Началото не беше никак добро - кошмарна грешка срещу Верея, която коства ценни три точки на русенци. И когато всички мислеха, че 31-годишният играч се е поддал на жестокото напрежение, той започна да изнася великолепни мачове. Своеобразни "визитни картички" за неговите качества са гостуванията на Лудогорец и ЦСКА, където с блестящите си намеси той отчая звездните нападатели на съперниците. Висок едва 179-сантиметра, бившият играч на Бдин (Видин) може би заслужаваше място в разширения състав на Петър Хубчев за световната квалификация с Беларус. Е, това не се случи, но класата му е достатъчно голяма, за да брани вратата на нашия звезден отбор.

Източник: LAP.bg

Защитници:

КРУМ СТОЯНОВ (БОТЕВ ПЛОВДИВ) - С оглед сериозната конкуренция на този пост, за мнозина може и да бъде изненада, че крайният бранител получава толкова висока оценка за своето представяне. Ключовата дума, която обаче олицетворява най-добре сезона на Стоянов е "постоянство". Защитникът бе на висота през цялата година. Под вещото ръководство на Николай Киров, Крум сериозно повиши коефициентът си на полезно действие. Отлично затваряше зоната си във фаза защита, а когато се налагаше да помага в атака, опасните му набези често завършваха и с голова асистенция. Един от най-добрите му мачове безспорно беше във финала за Купата на България срещу Лудогорец, където със стабилните си изяви намали до минимум силния ляв фланг на "орлите". И не на последно място - талантът от Сливен набързо си извоюва любовта на бултрасите въпреки, че през изминалото лято дойде от кръвния враг - Локомотив (Пд).

Източник: LAP.bg

ДИМИТЪР ПИРГОВ (ЛЕВСКИ) - Въпреки ниския си ръст, защитникът успя да се справи с отговорната задача да бъде част от отбраната на Левски. Безспорно по-добрите му игри бяха през първата половина от сезона, когато съумя да създаде отлично партньорство с Александър Александров. До голяма степен спадът в неговата форма се дължи на неориентираните треньори на "Герена". Започваме с Елин Топузаков, който реши незнайно защо да го извади от стартовите 11 и завършваме със "стратега" Николай Митов, който се опита да го налага като дефанзивен халф. Пиргов притежава необходимата агресия. Не се страхува от тежки физически сблъсъци и в известна степен умее да изнася спокойно топката. Формата му през тази година не премина през някакви сериозни катаклизми, което окачествява кампанията му като изключително успешна.

Източник: LAP.bg

БОЖИДАР ЧОРБАДЖИЙСКИ (ЦСКА) - Юношата на "червените" е константна величина за класа. Божидар израсна изключително много през този сезон, а самочувствието му се повиши значително, когато заигра като "двойка" с опитния Николай Бодуров. Силните игри на Чорбаджийски му издействаха и титулярно място и в националния отбор на България. Представи се на изключителна висота срещу Холандия, като името му веднага попадна в трансферните списъци на много чуждестранни клубове. Най-доброто качество на снажния защитник е хладнокръвието. Рядко ще видим Чорбаджийски да греши, което вдъхва необходимото спокойствие и на неговите колеги. Безкомпромисен е и в играта за висока топка. Наличието му в състава на Стамен Белчев е сигурен залог, че "армейците" ще се борят за титлата в елита през следващата кампания.

Източник: LAP.bg

АНТОН НЕДЯЛКОВ (ЦСКА) - Силно подценен, докато се подвизаваше в Литекс, Антон Недялков сякаш легитимира името си за българската футболна общественост с екипа на ЦСКА. Подобно на Чорбаджийски, добрият му сезон го "бетонира" и в националния отбор, където също се представя на необходимото добро ниво. Антон е "перде". Не се притеснява да играе под напрежение, а с широката си крачка и скоростна техника е скритото оръжие на "червените" във фаза атака. В арсенала си има и богат набор от психологически трикове, благодарение на които често изважда от равновесие своите съперници по фланга. Умее да спазва тактическата дисциплина и е идеален, когато отборът му трябва да налага висока преса. Трябва обаче да поработи малко върху своята концентрация, тъй като понякога допуска грешки от досадно невнимание.

Източник: LAP.bg

Халфове:

ТОДОР НЕДЕЛЕВ (БОТЕВ ПЛОВДИВ) - Мнозина бяха отписали Тошко за големия футбол. След провала му в Майнц, завръщането в родния Ботев се смяташе за огромно професионално поражение. Неделев обаче запуши устите на всички критици, превръщайки се безапелационно в един от най-добрите играчи през този сезон. Техничарят набързо ни припомни за своите уникални плеймейкърски качества. Не веднъж наказа и съперниковите вратари с гениални изпълнения. И най-важното! Сбъдна голямата си цел - спечели трофей с любимия си клуб, което завинаги ще го остави в историята и сърцата на всички свързани с Ботев. Оставането му на Коматево ще бъде плюс както за Първа лига, така и за "канарите", на които предстоят емоционални мигове в европейските клубни турнири.

Източник: LAP.bg

ДИЯН ДИМОВ (ДУНАВ) - Без да блести капитанът на Дунав се превърна в един от най-важните фактори за уникалното представяне на русенци. Димов носи нужната агресия в средата на терена. Умее да бъде "разбивач" на съперниковите атаки, но въпреки това не може да го наречем груб играч. Мощната му физика е предимство при безжалостните битки в центъра на терена. Притежава и много тежък изстрел, от койот си изпатиха някои от вратарите в Първа лига. Лидерските му качества пък са високо ценени от всички в лагера на "драконите". Интерес към неговите услуги проявява Левски, но до трансфер едва ли ще се стигне, тъй като Димов е изцяло отдаден на родния си клуб.

Източник: LAP.bg

САМИР АЯСС (ДУНАВ) - Въпреки, че бе част от тима на ЦСКА, който спечели Купата на България, Самир Аясс така и не получи нужния шанс да се докаже с "червения" екип и в елита. От това спечели русенският Дунав, който се сдоби с един от най-добрите вътрешни халфове в Първа лига. Самир притежава огромна енергия и винаги е в епицентъра на събитията. Сигурен с топка в крака, нисичкият Аясс изгради отлично партньорство в средата на терена с Диян Димов. В емблематични се превърнаха головете му с глава срещу Лудогорец, Левски и ЦСКА. Жалко, че този прекрасен играч така и не бе оценен по достойнство и от националния селекционер, който допусна Самир да брани цветовете на своята втора родина Ливан.

Източник: LAP.bg

БОЖИДАР КРАЕВ (ЛЕВСКИ) - Талантът от Враца беше едно от малкото хубави неща за Левски през този сезон. Краев се пребори за регулярното си място в "синята" селекция, а голяма част от попаденията му паднаха в решаващи двубои. Няма как да подминем и петте му гола в мрежата на Локомотив (Пд), чрез които подобри куп рекордни постижения. Големият проблем с Божидар е, че все още не може да се намери треньор, който да определи точното му място на терена. Краев се лута между позициите вътрешен халф и централен нападател, което понякога слага граници на неговия сериозен потенциал. Получава нужното доверие и в националния тим, където минава за един от любимците на Петър Хубчев. Дано проблемите около новия му договор с Левски не се окажат фатални за неговото представяне на терена.

Източник: LAP.bg

Нападатели:

КИРИЛ ДЕСПОДОВ (ЦСКА) - Играчът, който претърпя най-голямата трансформация през този сезон. Бившият играч на Литекс намали празните приказки и започна да демонстрира класата си на терена. Позицията му на крило сякаш е точната за него, а пробивите на висока скорост вече се превръщат в негова запазена марка. Адмирации за Стамен Белчев, който повярва в качествата на младока и му гласува нужното доверие. Талантът от Кресна е орисан да бележи във вратата на Левски, което го превръща и в още по-голям любимец на Сектор "Г". Бъдещето пред Десподов се очертава да бъде бляскаво. Сега огромната задача пред него е да се опази от така разпространената футболна болест у нас - звездоманията.

Източник: LAP.bg

МАРТИН КАМБУРОВ (ЛОКОМОТИ ПЛОВДИВ) - Императора! С каквито и суперлативи да засипем Мартин, все ще бъдат малко. Играч, който символизира непреходността и точната дефиниция на думата класа. Дори и в напредналата си футболна възраст, Камбуров не спира да бележи в елита, доближавайки се доста близо до знаменития голов рекорд на Петър Жеков. Безспорен символ за професионализъм, който трябва да служи като пример на всички, които искат да успеят в дивата "джунгла" наречена български футбол.

Източник: LAP.bg

РЕЗЕРВИ:

Като резервен вратар в нашия тим може да включим Георги Китанов. Стражът изигра стабилен сезон с екипа на ЦСКА, но все още допуска дребни неточности. Младокът страда от липса на качествена конкуренция, която сякаш ще му бъде набавена през летния трансферен прозорец. Алтернатива в отбрана могат да бъдат Николай Бодуров и Виктор Генев. Първият се завърна на терените след дълга пауза, но само за няколко месеца доказа, че притежава изключителна рутина. Набързо превърна отбраната на ЦСКА в непревземаема крепост, а освен това отново получи привилегията да бъде национален състезател. Виктор Генев пък за втори път бе прогонен с лека ръка от Левски, за да покаже реалните си качества с екипа на Ботев. Спечели Купата на България с "канарчетата", а стабилните му изяви най-вероятно ще доведат до негов нов договор с пловдивския клуб. Искан е отново от родния си Левски, но разочарованият от "сините" Виктор едва ли би повторил стари грешки.

Светослав Дяков отново бе сърцето и душата на Лудогорец. Въпреки, сериозната отговорност, която има както в разградския клуб, така и в националния отбор, Съни така и не се научи да бъде по-дисциплиниран на терена. Забърка се дори и в един странен расистки скандал, който обаче не му повлия по никакъв начин. Галин Иванов започна много силно календарната година в редиците на Нефтохимик. Уменията му да играе еднакво добре както по фланга, така и като централен нападател, за момент го превърнаха в едно от най-актуалните имена в шампионата. За съжаление вчера трябваше да преживее унижението да изпадне с "шейховете" след злополучния бараж с Витоша (Бистрица)

Източник: LAP.bg

Мирослав Будинов е класически таран, който най-сетне получи нужното признание от футболната ни общественост. Попаденията му помогнаха много за впечатляващото представяне на Дунав. Би могъл да бъде идеална алтернатива на Мартин Камбуров в нашия въображаем тим.