"Не бях изненадан от състоянието на моите момчета, но на моменти те надминаха очакванията ми". Това са думи на треньора на Пирин Стефан Грозданов, казани след победата с оглушителния резултат 4:1 над тръгналия да става шампион на България отбор на Литекс. В типичния си скромен стил Грозданов, който в събота ще навърши достолепните 64 години, върна в буквалния смисъл на думата интригата в първенството. Той не даде на "оранжевия" тим да се откъсне от преследвачите си.

След като благоевградският тим спечели трите точки срещу Миньор в Перник (1:0) в предния кръг, се очакваше, че Пирин едва ли не си е свършил мисията за два кръга напред. И в мача в Кюстендил, където все още домакинства, ще играе на принципа "каквото стане" срещу лидера Литекс. Но нали има приказка, че кучето прилича на господаря си. В този смисъл Стефан Грозданов, където и да е бил наставник, винаги е държал отборът му да има амбициозни цели. Той ги преследва методично, без показност и с много лични разговори с всеки един от футболистите. Такъв бе и за последно, когато водеше Локомотив(София). Не случайно по негово време "червено-черните" играеха като равен с равен в турнира на УЕФА с холандския Фейенорд (от който отпаднаха без загуба) и френския Рен.

Грозданов пое Пирин в момент, в който благоевградските ръководители не бяха наясно какъв отбор ще градят. Дали тим, който ще се бори да бъде над чертата на изпадащите, или който ще иска да се откъсне от "златната среда" нагоре. И то с атрактивен футбол. Неслучайно Грозданов заложи на футболисти като Даниел Младенов и Борис Кондев. Друг треньор сигурно щеше да се вайка, че отборът е напуснат от класни играчи като Спас Делев, Борис Галчев, Даниел Пеев. Бившият ляв бек на Спартак (Сф) и Етър (Велико Търново), играл срещу легендата на италианския Интер Джачинто Факети през 70-те години, въобще не взе да мрънка. Успя да направи сплав от наличните играчи и да им вдъхне доверие, че могат повече.

Най-важното е, че с тази победа над Литекс Пирин на Грозданов не само заплете възела за титлата, но и се качи на престижното пето място във временното класиране, веднага след Литекс, ЦСКА, Локо (Сф) и Левски. И пред Славия и модерния Черноморец. С други думи, Грозданов показа, че лозето на "А" група не е изсъхнало и има още много шампионски сок за изстискване.

Задължително след ветерана трябва да споменем неговия ученик още от периода в Локо (Сф), когато му бе помощник - Антон Велков. Самия факт, че на мача на Миньор с Левски се стигна до 86-ата минута когато съдията Ангел Ангелов даде измислена дузпа срещу "чуковете" при резултата 1:1, може да се говори за стойностния футбол, изповядван от наставника на "жълто-черните".

Младият наставник на перничани вече втора година поред (след пролетта на "Герена" за 1:1) изтормози максимално "сините". В последния двубой перничани бяха останали с човек по-малко още към трийсетата минута и въпреки това Велков намери идеален начин за противодействие на схемата на Георги Иванов-Гонзо. Пернишкият тим не бе изпаднал в глуха защита. Дори когато топката бе в тяхното наказателно поле, "чуковете" се придвижваха към вратата на "сините" с пасове с едно докосване в триъгълник. Или ако играчи на Левски пробиваха по фланговете, крайните защитници ги затваряха перфектно, за да не могат да центрират, или отнемаха топката с чисти шпагати. Велков също знае как да говори на своите футболисти. Много пъти той им е казвал истината в очите.
"В Перник ще имате това уважение, което на друго място, макар и в по-голям отбор, няма да го получите. За един футболист е по-важно да играе по-често, отколкото да стои на резервната скамейка макар и в някой гранд", повтаря бившият десен бек. Велков успя да спечели отново за своята кауза капризната пернишка публика, която през есента след четири поредни загуби - преди фурора на "Армията" срещу ЦСКА за 3:0, го бе награбила. След мигновено колебание дали да абдикира Велков преспа и послуша оптимистичната страна в себе си. А и ръководството в лицето на боса Никифор Вангелов и не сбърка. Велков разбра едно - че при първа трудност не трябва да се абдикира от треньорския пост. И сега вече е един от треньорските хитове.

Такъв е и Илиан Илиев, правещ чудеса с отбор като Берое, който постоянно страда от липса на пари. Разбира се, козът на този тим е, че Стара Загора е изключително футболен град и все ще се намери някой, който да спаси от фалит толкова обичания местен тим. В последния двубой - 0:0 срещу ЦСКА, Берое показа с десет човека много стойностен футбол. Едва в последните десетина минути тимът се върна да брани здраво нулевото равенство.

Благодарение на Илиан Илиев имена като Искрен Писаров, Георги Андонов, Дончо Атанасов, вратарят Боян Пейков, да не говорим за новия национал Иво Иванов, започнаха да се забелязват на българския футболен небосклон все по отчетливо. Към тях трябва да се добавят опитните Диян Генчев и Слави Жеков. Силата на Илиан е в това да направи от играчи, които имат потенциал, добър колектив. Неслучайно в Стара Загора бяха победени Локо(Сф) с 2:1 и Литекс с убедителното 3:0.

На "Герена" Берое спечели срещу Левски с 1:0. А последната победа на беройци на този стадион бе през 1986-а с 3:2. Този успех направи старозагорци шампиони за първи и последен път в историята. Публична тайна е, че тогава "сините" не искаха титлата да отиде в Ботев (Пд). Докато сега нямаше такова нещо. Даже тази победа на станалия "син" символ Илиан Илиев и неговия Берое доведоха до отстраняването на незнаещия къде се намира сръбски треньор на Левски Ратко Достанич.

В реда на мисли за Кратко Останич румънецът Йоан Андоне вече си навлече гнева на "армейските" фенове заради тактическите грешки, довели до ремито на ЦСКА в Стара Загора за 0:0. По принцип чужди треньори трудно виреят в нашата "А" група. Особено в нашите два гранда. От тази гледна точка като че ли добрият пример е изкарващият вече втори шампионат в Локомотив (Сф) Драгомир Окука. Към него също не бяха спестявани недоволство и гняв от страна на феновете в "Надежда". Първите му стъпки начело на отбора бяха повече от катастрофални след елиминирането от непретенциозния Борац (Чачак) за Купата на УЕФА.

Но за разлика от ЦСКА и Левски, където няма никаква търпимост от страна на ръководителите, в Локо към Окука имаше солидна доза доверие от шефа Николай Гигов. И продължава да има. Така роденият в Босна сърбин започна да работи на спокойствие, което е най-важното. В тима се върна Цветан Генков, а преди това бе привлечен и Мартин Камбуров, който се превърна в "дежурен" голмайстор на елитната ни група. В отбора вече има играчи, които могат да придадат класа.

Докато по времето на Грозданов, когато той искаше не скъпи футболисти, а няколко класни крайни бранители, такива не му бяха осигурени. И той трябваше да се справя с конкуренцията на другите отбори с по-постна селекция. При Окука нещата в това отношение потръгнаха и  не закъсняха и резултатите. Някак си ей така, между другото, Левски стана клиент на Локо(Сф) в ерата "Окука". Разбира се, в края на миналия шампионат Черно море се оказа по-хитър и измести "железничарите" от третото място, което даваше право за турнира на УЕФА. Сега обаче конфигурацията на първенството е такава, че Локо има шанс да подгони титлата. Първият тест ще бъде на стадиона в квартал "Надежда", когато гостува "клиентът" Левски.

Видя се, че "сините" са в игрова криза. Дали Локо този път ще успее за пореден път да се възползва от тази ситуация при "сините"? Или ще допусне старата слабост, когато отборът е под напрежение, да не е способен на нищо? Сега е време да се види как ще се берат плодовете от доверието към Окука и ще може ли пак Драгомир с опростен тактически план и леденото спокойствие на голаджията Камбуров да си проправи път към върха. Макар и Окука хитричко да казва: "Не се борим за първото място. За нас е важно да влезем в тройката..."