Геройството на "бедняците"

Странно нещо е психологията на българския футболист. Едва, когато обстоятелствата го притиснат до стената, той разкрива неподозирани дори и за себе си качества.

Добре известен факт е, че парите в родния ни футбол са кът. Знайни и незнайни псевдобогаташи наливат финанси до време. Облагодетелстват се чрез някоя хитричка схема и след това изчезват като дим в мъглата.

И в крайна сметка, тези които винаги опират пешкира са играчите.

Подмамени с апетитни заплати или обещания за бляскаво бъдеще, те стават едни съвременни роби на безпаричието и необратимите обстоятелства. Вместо да ги демотивира обаче, това извлича възможно най-добрите позитиви, залегнали в техните характери.

Илиян Йорданов пред ТОПСПОРТ: И ние се чудим как намираме сили в тази тежка ситуация

"Сюлеймани е вдъхновение за нас. Впечатляващо е да видиш човек на 41 години, да бяга като 25-годишен"

Нагледен пример за това са футболистите на Пирин и Верея.

Цяла календарна година двата тима балансират елегантно между безпаричието и тоталната бедност. Заплатите са цяло събитие, но въпреки това няма да ги видите да сядат по терена или да излизат с обърнати джобове на тренировка. Това са момчета с характери, които доказват, че понякога любовта към играта може да победи и доминираща сила като финикийските знаци.

Резултатите също са налице. През този сезон страдалците от Верея подчиниха у дома Левски и Лудогорец, докато Пирин взе точки на "орлите" и ЦСКА. Постиженията им бяха оценени подобаващо от обикновения фен, но си останаха просто невъзнаградени подвизи от техните ръководители.

Изброените отбори са един изключителен феномен на колективната психология.

Големите трудности, сплотяват съблекалнята. Всеки мач се превръща във въпрос на чест, а победите в звучен шамар по лицето на шефовете, излъгали ги и този месец с превеждането на заплата.

Милен Радуканов: Днес бе върхът на нашето мъжество (ВИДЕО)

"Ключовите моменти за победата са желанието и характера на футболистите"

И тук ключова е ролята на треньорите. Милен Радуканов и Илиан Илиев са хората, които типично по български успяват да направят от нищо - нещо. На фона на недоимъка, те извличат максимума от своите момчета. Печелят тяхното доверие, а те им се отблагодаряват със себераздаване и пределна мотивация. Адмирации за тях, че не оставиха своите отбори при първата трудност, а продължиха да бъдат пример за подражание дори и в най-мрачните мигове.

И понеже двата тима са последна дупка на кавала, безжизнените им тела са подритвани и от съдиите. Грешките в техен ущърб понякога са скандални, но кой ли го интересува, когато лобито в БФС липсва, а финансовата им мощ е под критичния минимум.

До кога агонията на Пирин, Верея и още мнозина като тях, ще продължи?

Време е хората, даващи парите си за футбол да притежават както необходимия капитал, така и една подобаваща доза морал. Отговорност, която трябва да бъде реална, а не просто за параван пред медиите. Настъпи моментът, в който играчите от малките отбори трябва да бъдат оценявани като нормални работници, а не просто като средство за бързо припечелване на нечист доход.

А докато тази мечта се превърне в реалност, в българския футбол ще продължи да изобилства от геройства на "бедняци". Постижения, които хем ще са ръкопляскане, хем и за оплакване...