Започвам коментара си не по хронологичен ред на изиграните мачове. Все пак двубоят ЛИТЕКС - ЦСКА е от т. нар. "супервъзлови".

Двата ни евробоеца се вкопчиха в сериозен сблъсък от първия съдийски сигнал. От началото до края на мача беше видно, че ЦСКА знае какво иска и как да спечели. Големият коз на "червените" беше скоростта на играчите и боравенето им с топката.

Отново голямата сила бяха халфовете Г. Илиев, Трика, Петре, В. Димитров, Тиаго Силва, подпомагани много дейно от крайните защитници Тодоров и Роберт Петров. Силната част на столичани беше преди почивката, когато след много добре организирана игра в защита те сътвориха четири-пет страхотни контраатаки, при една от които падна голът.

Най-силното оръжие беше взаимодействието на Тодоров и Петре по десния фланг, като ловчанлии така и не можаха да им противодействат. "Армейците" действаха с по-малко на брой, но точни пасове, след които следваха извеждащи подавания в дълбочина, неразгадаеми за домакините.

"Оранжевите" заложиха на много подавания помежду си настрани и назад, но на бавни обороти, при които липсваше изненада. Остротата на атаката не бе на нужното ниво. Голямата им слабост в дефанзивен план беше, че не можеха да се ориентират къде точно да посрещат своя противник.

Нямаше взаимопомощ при голямото разстояние между отделните звена и играчи. Реално резултатът през първата част можеше да бъде по-изразителен за ЦСКА. През втората част гостите се прибраха в собствената си половина и с отлична организация и взаимопомощ опазиха крехкия аванс.

Литекс направи всичко възможно със смени не само на играчи, а и на схемата да достигне до гол. Това обаче определено беше слаб мач за тях.

Голямата изненада беше нулевото реми между ВИХРЕН и ЛЕВСКИ. Лишени от най-силното си предимство - домакинството си, и останали рано с 10 човека, санданчани хвърлиха всичките си сили, за да спечелят точка.

Левски отдавна не се е представял толкова слабо. Бавни, тежки и с излишно самочувствие, "сините" не приличаха на себе си. Дано в сряда ги видим на другия полюс във Верона.

Символичните домакини действаха уверено и търсеха своя шанс, макар и в намален състав. Изпуснаха две златни положения и в никакъв случай не се бранеха като опълченци.
Никой не разбра кому беше нужно оставянето на отбора с много инициали, имена и местонахождения да живурка във Висшата лига.

В мача МАРЕК - ЧЕРНОМОРЕЦ (Конелиано-Бургас-София-Герман) се видя, че това е подобие на отбор, който съм сигурен, че ще подобри рекорда на Раковски (Русе) от 1997 г. по най-малко спечелени точки. Никой не трябва да се изненадва, ако това подобие на тим достигне до двуцифрена загуба в някой мач.

Президентът им вече е слизал по стълбата "А", "Б", "В" групи. За Марек трябва да кажем само, че Еньо Кръстовчев беше №1 в мача.

РОДОПА - ЛОКО (СФ). Продължава силното присъствие на столичани. Докато имаха сили, домакините се опитаха да сторят нещо. Те обаче срещнаха изключително добре организиран противник, който работеше като перфектно смазана машина.

"Железничарите" (този път разположени във вариант 3-5-2) бяха безупречни в защита. Те знаеха, че рано или късно ще дойдат головите ситуации, които трябва да реализират, както се и случи.

БЕЛАСИЦА - БЕРОЕ. Двубой от изключителна важност за домакините, които след две загуби с разлика от по три гола нямаха право на грешка. "Комитите" бяха очаквано припрени и нервни. За сметка на това големият им хъс и борбеност ги доведе до така нужните три точки.

Убедителната победа на ЧЕРНО МОРЕ над БОТЕВ внесе спокойствие във варненските редици. Видяхме две коренно различни полувремена. Първото трудно ще го запомним, ако не беше по-скоро случайният, отколкото закономерен гол.

През втората част "моряците" реализираха своите голови ситуации и заслужено триумфираха с 4:0. Играч на мача бе защитникът на Черно море Кирил Джоров, който със своята енергия и себераздаване заразяваше  съотборниците. "Канарчетата", без своя лидер Видолов и след контузията на вратаря Арсов ,приличаха на оса без жило (бръмчи, ама не жили). На мен лично ми е жал да гледам такъв слаб и безжизнен тим.

Изключително равностоен сблъсък на стадион "Лаута" между ЛОКО (Пд) и СЛАВИЯ. Равният резултат е напълно справедлив. Славистите, които разполагат с много опитни футболисти (Владо Иванов, С. Симонович и Ил. Илиев), нямат загуба от началото на шампионата.

"Смърфовете" имаха голямо желание да зарадват привържениците си с победа, но "белите" не бяха съгласни. Равностойността на двата тима се определяше от еднаквите схеми на игра и търсене на победата.

Посредствен двубой изиграха СПАРТАК (ВН) и РИЛСКИ СПОРТИСТ. Срещата ще се запомни с три много красиви попадения. Темпото на игра бе ниско, вероятно заради рекордните жеги. Самоковци бяха изключително статични и пасивни, което ги прави лесно разгадаеми.

Характерен за целия кръг е фактът, че 8 отбора не успяха да отбележат гол. За жалост започнаха да се появяват и някои големи съдийски грешки. В кръга, в който Антон Генов чества юбилейния си мач №150, някои негови колеги не бяха на  ниво. Още в първия си коментар обещах, че няма да анализирам съдийството, но сега имаше неточности...