Носителят на най-много златни медали от олимпиади, световни и европейски първенства в родния спорт Валентин Йорданов никога не е обичал светлината на прожекторите.

Както в славната си кариера с 15 титли, така и сега като президент на федерацията в най-успешния ни спорт - борбата, той рядко дава интервюта. Дори и след първенства като европейското в Литва, където националите спечелиха 6 медала - най-добро постижение в последните 15 г. в шампионатите, на които България не е била домакин.

Седмица след "Вилнюс 2009" Йорданов прие да говори пред "Труд".

- Приключиха ли анализите от представянето на 18-те наши състезатели на европейското в Литва, г-н Йорданов? Каква е вашата оценка след златото на Станка Златева и петте бронза на Радослав Великов, Кирил Терзиев, Ралица Иванова, Иво Ангелов и Александър Костадинов?
- Генерални изводи още не сме направили. В началото на нов олимпийски цикъл сме и по традиция това е време на промени, на експерименти. Не само при нас, но и сред конкурентите. Затова и треньорските щабове не бързат с анализите, всичко ще се преценява в детайли.

Разбира се, погледнато като количество или чисто емоционално, не можем да сме недоволни след шест отличия. Толкова медали не сме имали от европейското през 1992 г. Затова оценката ми за работата на националите е "много добър".

- Борбата се представи най-добре от спортовете ни на олимпиадата в Пекин и на европейските първенства тази година. Но изискванията са големи и вече се чуват гласове за повече титли. Как ги приемате?
- О-о, ние го искаме най-много от всички и работим за това. Вярвам, че и ще го постигнем, колкото и да е тежко. Успехите в борбата се приемат от някои едва ли не като даденост, а не е така. Знаете ли, че за последните 35 години само шестима българи са ставали световни шампиони по свободна борба.

В класическия стил пък за 20-те години на демокрация едва трима са ликували като първенци на планетата. При жените - само Станка Златева е била на върха. Много са силните страни и да станеш номер едно трябва да минеш през ада.

- Затова ли в борбата често наричат конкуренцията адска?
- Приема се, че един спорт е със силна конкуренция, когато се развива на високо ниво от Русия и САЩ. При нас именно това са водещите сили. И след тях идват Корея, Иран, Швеция, Куба, Турция, Япония и всички бивши съветски републики, както и страните от разпадналия се социалистически лагер.

Освен всичко държави като Франция, Италия, Финландия, Германия и други са винаги готови за голям удар в някоя категория. Както стана на олимпиадата в Пекин, където италианците и французите направиха шампиони.

- Ние на какво ще разчитаме за злато?
- На целия си потенциал, надявам се. Всички, които участваха на европейското, имат шанс за изява през целия олимпийски цикъл. Реално подмладихме отборите и сега звездите ни, както естествено и новите попълнения, имат за цел "Лондон 2012". Призьорите ни от Пекин продължават напред - Станка Златева, Радослав Великов, Явор Янакиев, Кирил Терзиев.

Появиха се и нови медалисти - Александър Костадинов, Иво Ангелов, Ралица Иванова. Потенциал има вече във всички от нашите отбори. И се надявам с добре планирана работа да вдигаме още нивото и да защитаваме световния си престиж .

- Резултатите след демократичните промени показват, че ситуацията в българския спорт е тежка. Какво е положението в борбата извън националните отбори?
- Работим здраво за възстановяване на основата на пирамидата. В момента имаме над 100 клуба и повече от 4000 картотекирани състезатели, като техният брой постоянно расте. Например само от началото на годината сме организирали 14 състезания, половината от които са международни.

Календарът ни е пълен. Опитваме се да възродим базата на центровете. Държавата ни помага много. Работим отлично с Весела Лечева и въобще с ДАМС, нямаме проблеми. Помагат ни и от БОК, от тотото - също.Търсим диалог и подкрепа от общините и, разбира се, от спонсорите.

- Какъв е статутът на България в международните структури на борбата?
- От първи юни започва да функционира Европейският център по борба в София. Условията ни са перфектни и можем да приемем с достойнство пратеници и от най-белите страни. Страната ни получи първа от 166-те членки на Международната федерация по борба (ФИЛА) честта да направи изложба в централата в Швейцария на 29 май. Ще представим славната ни история с филми, фотоси, книги и експонати. Материалите за изложбата вече са във Вевей.

На церемонията ще присъства президентът на МОК Жак Рох и други членове на комитета. Също и десетки президенти на национални федерации, както и преизбраният шеф на Европейската асоциация (СЕЛА) Цено Ценов. Ние ще поканим президента Георги Първанов, Стефка Костадинова и Весела Лечева, олимпийските ни шампиони Боян Радев и Петър Киров, петкратния №1 в света Александър Томов и други от славната ни история.

- За десетте години, през които сте начело на федерацията, ФИЛА ни дава за пример в организацията на големи първенства. Затова ли получихме правото на домакинство на първото световно по плажна борба?
- Може този аргумент да е надделял. Всяко първо начинание крие и рискове и може би затова президентът на ФИЛА швейцарецът Рафаел Мартинети играе на сигурно и залага на нас. Надявам се, че ще успеем отново. С него по принцип разговаряхме във Вилнюс за провеждането на големите първенства.

Предложих му в един ден да има състезания по трите вида борба - по една категория от свободния стил, от класическия, от борбата за жени. Това създава по-голямо разнообразие и удовлетворява различни вкусове. Определено по-интересно е, поне това показа пълната зала по време на турнирите "Дан Колов" и "Никола Петров" във Варна през февруари. Експериментирахме и определено имаше положителен ефект.

-В света на борбата има немалко олигарси от страните от бившия СССР, които искат по-генерални промени от президента Мартинети. Вашето мнение?
- Мартинети също търси оптималната формула. Факт е обаче, че още не е намерена. Сега на световното през септември в Дания се планира да няма сутрешни сеанси, а само вечерни. Смятам, че това ще е добре за публиката.

- Как гледате на призивите България да се ориентира към пробив в т. нар. модерни спортове?
- Това е чудесно. Новото винаги е интересно. Аз се интересувам най-вече от олимпийските дисциплини, от съхраняването на традициите и не деля спортовете. От 20 години живея и в Америка и там не съм забелязал подобно разделение. Но ние сме България и нищо не може да ме изненада. Аз се радвам като дете на всеки медал за страната ни без капка завист. Продължавам да вярвам, че България пак ще порасне върху картата на световния спорт.