След триумфа в руската столица усмивката не слиза вече втори ден от лицето на четирикратната световна шампионка по борба Станка Златева. Поздравленията за връщането на трона идват от всички страни, но се усеща, че шумотевица я натоварва. Интервютата също се въртят и поканата да говори пред "Труд" в комплекс "Олимпийски" посреща с дълбока въздишка.
- Защо е тази реакция?
- Ами бях си казала "Стоп" с интервютата! Искам да се скрия някъде и тихо, спокойно да погледам битките на нашите момчета.
- Заради тях ли отложихте с два дни връщането в България?
- Да, защото видяхте как те ме подкрепяха, въпреки че трябваше да се съхраняват за състезанието. Искам да им върна жеста, да им дам кураж, защото виждате как залата на свободната борба се напълни, а на тепиха направо е война.
- След ухапването от насекомо мина ли ви в болницата мисълта, че можете да пропуснете световното?
- Ами те лекарите направо ми го обявиха. С треньора ми Симеон Щерев го ударихме на молба да направят невъзможното. Брагодаря на доктор Йорданов, на целия екип от Военно-медицинска академия. Те също имат дял от златния медал.
- Повече от седмица преди първенството не тренирахте. Това означава ли, че... почивката ражда шампиони?
- Ох, сега се шегуваме, но тогава ми се плачеше. И не само, поплаках си тайно. Лежах цяла седмица принудително. Кракът ми беше подут. Направо подлудявах. Молех се поне една тренировка да ми разрешат да направя.
- Но накрая всичко свърши щастливо - безапелационна победа! Какво се оказа сега по-различното от другите три триумфа на световни първенства?
- Излизах да се боря с мисълта, че заради лечението с антибиотици организмът ми е отслабнал и може би няма да издържа физически. Това ме натоварваше много. Затова и бях максимално концентрирана, не предприемах рискове. На финала с канадката Акуфо можех да направя най-зрелищното хвърляне на първенството, но предпочетох да взема само една точка.
- Този път нямахте драми и скандали със Симеон Щерев, както преди пет месеца, когато ликувахте с титла на европейското в Баку?
- Да, да... Само така си мислите. Този път ми се накара преди състезанието и не видяхте. Руди (б. а. - Радослав Великов) загуби и Щерев си го изкара на мен.
- Как се разви скандалът?
- Този път аз го успокоявах.
- Били сте хладнокръвна, както на тепиха?
- Абсолютно. Вече имам опит и на този фронт.
- А свикнахте ли с напрежението на големите очаквания към вас? Преди всяко първенство ви смятат за сигурна шампионка.
- Два пъти изгорях в огъня на тези очаквания. Но ако го няма напрежението, ако го няма адреналина, ще спра да се боря.
- Най-трудната среща в Москва?
- Не мога да кажа кога бе най-трудно. Всичко в състезанието мина по моя план. Рускинята Букина ме победи на турнир в Красноярск в началото на годината и това заблуди техния щаб. Заложиха на нея, но и на европейското, и на световното я надвих, без да може да ми вземе дори точка. Неприятно е да загубиш у дома, обаче това е животът.
- Какво мислите за китайката Ли Дан?
- Няма как да я видя и оценя, щом не стигна финала. Другите не ги наблюдавах. Акуфо я бях побеждавала четири пъти, но внимавах много, защото в един финал всякакви изненади могат да се случат. Въпреки че вече съм по-уверена, правя по-малко грешки, не се лутам и не давам шанс на емоциите да ме объркат.
- Нещо куриозно около състезанието?
- Няма. Не знам доколко е интересно, че едва в деня след състезанието видях ресторанта в хотела. Заради принудителната почивка качих два килограма и хапвах само в стаята. Поръчвах си два дни от румсървиса единствено плодове и салати.
- Кой се обади първи да ви честити титлата?
- Е, това вече е куриозно. В суматохата около болницата и лечението съм забравила да платя сметката и в деня на финала са ми изключили телефона. И го разбрах чак като започнаха да ме търсят на телефона на Щерев.
- И все пак кой бе първи?
- Не е важно за хората, лични работи. Това, че съм световна шампионка не значи, че нямам право на тайни, нали?
- Сега какво предстои? Сигурно ще почивате някъде, където няма опасни насекоми?
- Със сигурност! Чакам нареждания от федерацията. И премии също. Искам първо да им благодаря на всички за грижите и най-вече на президента Валентин Йорданов. Всичко, което съм поискала за подготовката, съм получила на сто процента и съм щастлива, че след титлата на Христо Маринов при класиците и аз ги зарадвах.
- След толкова успехи чувствате ли се по-специална?
- Не, просто си върша работата. И ако всеки го прави, със сигурност у нас нещата ще потръгнат така, както искаме. За съжаление напоследък повече се критикува и говори, отколкото май се работи. Това ми е впечатлението, дано да се лъжа и скоро всички да имат живота, който искат.
