Индивидуалните спортове често биват приемани като строго субективни, подчертано самостоятелни и преминаващи от началото на дадена кариера, до самия й край на принципа, че и сам воинът е воин.
Един отбор в България обаче не спира да доказва, че това не е вярно.
Женският ни представителен тим по борба е един чудесно смазан механизъм, в който всяко отделно колело се върти по прецизен начин, най-вече защото всички са в синхрон. Всяко зъбче знае къде трябва да попадне, за да се задвижи машината. Всички са наясно и какво трябва да бъде коригирано, ако нещата не вървят подобаващо и се чува звук, който не им допада.
Източник: Start-photo.bg
Резултатите са налице. От заставането на старши-треньора Петър Касабов начело на тима, до настоящия момент, графиката е елементарна за разчитане и от непрофесионалистите, защото кривата на успеха всъщност е права и сочи смело напред и нагоре.
Източник: БФБ
Момичетата в отбора ни са изключителни! Всяка от тях е натоварена с подчертани качества и умения, които единствено трябва да бъдат развивани и усъвършенствани. Безспорна е и тяхната класа и силен характер, без които вероятно те нямаше да са това, което са. Или щяха да се насочат към различен спорт. Но не и към борбата. Един от най-трудните и безмилостни спортове въобще.
Източник: БФБ
Израстването на всяка от националките ни е очевидно като да, те разполагат със спокойствието и подкрепата на своя треньор и помощник-треньорите Стоян Петков и Мариян Недков, но в същото време тренират на пълните 100% от възможностите си. Защото тежките тренировки правят състезанията по-леки или поне не чак толкова трудни.
Източник: Start-photo.bg
Атмосферата в състава ни е перманентно приповдигната, но при пределно ясно зададена йерархия и безкомпромисна дисциплина. Усещането за колективност и цялост със сигурност е сред най-силните качества на тима ни. Тренират заедно, хранят се заедно, споделят както затрудненията, така и приятните моменти. Можете да питате всеки спортен ръководител, който е имал възможността да ги наблюдава в действие, за по-продължителен период от време.
"Лъвиците" ни получават редица покани от конкурентни страни. Имаха специална такава и от Япония. Бяха приети така, както заслужават - като истински шампионки на Европа и света. Домакините им се погрижиха нищо да не им липсва. Запознаха ги с част от историята, традициите и обичаите си.
Източник: Facebook
Но това, което наистина, в действителност искаха, беше да видят момичетата ни на тепиха. Да проследят и използват максимално онова, което българските боркини умеят. Да "вземат" за себе си, а след това и да приложат всички онези аспекти от подготовката и провеждането на схватките ни, които биха им били полезни в битките за медали.
Източник: БФБ
Българските националки предизвикват интерес с всичко онова, което представляват - всяка отделно, но най-вече като сбор от ярки индивидуалности. Те не спират да доказват на всички форуми, в които участват, че когато се работи правилно, целеустремено, по ясно изготвен план, с точно очертани параметри и с изключително качествени кадри, нещата няма как да не се получат.
Източник: Бончук Андонов
Разбраха го всички опонентки на момичетата ни. Тези, които смятаха, че са спечелили, когато разкървавят устата или носа на някоя от жените ни. Тези, които считаха, че с нечиста игра и мръсни номера по време на схватките могат да компенсират това, че видимо отстъпват в подготовката и класата си на българските състезателки. Онези, които казваха, че преходът на някои от момичетата към първия отбор е прекалено прибързан.
Източник: БФБ
Всички те осъзнаха, че не са прави. Разбраха го на тепиха. Там, където аргументите на тима ни са най-силни. Където всички предпоставки и цялата положена работа и усилия биват задействани от умело смазания механизъм, с една-единствена цел - победата.
Да, това е върхът на пирамидата, считано към настоящия момент. Българската женска борба започна да се развива много отдавна. Всички се гордеем и винаги ще помним предишното ни поколение при дамите. Всички запознати с темата знаем техните имена и се гордеем с всяка тяхна победа. С всяко малко постижение или голям медал.
Важното е, че толкова години по-късно България не просто продължава да развива женската борба. А че високото ниво се превърна в константа. Че очакваме успехи. Искаме медали. Че знаем, че имаме не само минало и настояще, но и бъдеще сред най-добрите в тази сфера. Сред страни, които влагат в пъти повече средства от нас в стремежа си да ни застигнат. И въпреки това продължават да губят от нашите боркини на големи състезания.
Защото само с пари не става. Трябва характер, трябва воля, трябва единомислие и много, много работа.
Източник: Бончук Андонов
Едно е сигурно - не сме видели и половината от онова, което имат да ни покажат шампионките ни. Всяка поотделно, но и всички заедно - като едно неразривно цяло. Напук на стереотипите и приетите разбирания. Както само те умеят!
Източник: Start-photo.bg
