Петър Дойнов е дългогодишен, уважаван и многократно награждаван международен арбитър по борба - в олимпийските и неолимпийските стилове. Освен факта, че посвещава целия си живот и всяка свободна минута на спорта, той се зае с наглед непосилната задача да работи, развива и популяризира неолимпийските стилове в борбата.
Защо един елитен съдия от възможно най-висок ранг решава да загърби лесния живот и добре подплатеното финансово ежедневие, за да поеме на плещите си товар, на първо време изглеждащ невъзможен за понасяне от само една-единствена личност, поставяйки пред аудиторията ясните параметри и очертания на безпределната си визия за бъдещето на този спорт на всеослушание;
какво коства на него и екипа му съчетаването на тренировките в обичайните стилове с тези в неолимпийските стилове;
как се мотивират шампионите ни да стигат до нови и нови успехи и каква е цената на борбата - лично от Петър Дойнов, специално за ТОПСПОРТ:
Г-н Дойнов, Вие сте дългогодишен международен съдия по борба, а също така и деятел в този спорт, спомогнал за реализирането на редица инициативи в тази сфера. Как и защо решихте да се насочите към треньорското поприще?
- Малко на шега. Години наред работих със своя син. Участвахме на европейско първенство за кадети и успя на 19 години да спечели бронзов медал в кат. 66 кг, като беше единственият, хвърлил шампиона и настоящ титуляр в момента Константин Стас. Така се стече животът, че моят син не се състезава, а аз бях спрял да работя като треньор. После малко случайно се случи от UWW ме поканиха на семинар по пахлавани - иранска национална борба, който се провеждаше в Беларус, под егидата на легендарния Александър Медвед.
Поехте отговорността да развивате и усъвършенствате неолимпийските стилове в борбата. Със сигурност това е една доста трудна задача.
- Да, всичко започна мигновено и вече една година, с едни прекрасни млади хора, които повярваха в мен и моята мечта, вървим напред и нагоре.
Срещате ли подкрепа от страна на федерацията, що се касае до популяризирането на поетата от Вас инициатива?
- Проведох разговор с члена на управителния съвет на БФБ г-н Стефан Николов и изложих вижданията си за развитието на неолимпииските борби към UWW в България. За възможността те да бъдат трамплин за подготовка и участие в състезание на вторите и трети хора, които нямат възможност да участват в надпревари в олимпийските стилове - свободен и класически стил (мъже и жени). Получих пълната подкрепа от тогавашния президент и настоящ почетен на БФБ г-н Валентин Йорданов и на Управителен съвет бях утвърден за отговарящ за неолимпийските борби на UWW към БФБ. При новото ръководство, в лицето на председателя Христо Маринов и генералния секретар Валентин Райчев, имаме диалог и то добър. Предвид трудните моменти е било взето решение да не се администрират неолимпийските стилове и бях освободен, като отговарящ да тях. Сега, благодарение на община Челопеч и нейния кмет, за първи път участвахме на Европейска купа в Литва. Там спечелихме 5 медала от 5 представителя на България.
Как си обяснявате факта, че извън пределите на страната развиваните от Вас стилове са по-популярни, отколкото в рамките на България? Сякаш не сме готови да приемем подобно иновативно мислене и подход, без преди това задължително първо да му се опълчим.
- За наше съжаление малко изоставаме от Европа и света. От почти 20 години UWW подкрепя, поощрява и администрира традиционните - пахлавани иранска борба с крачоли и асоциирани видове борби. Тук основно влизат азиатски стилове борби - белт рестлинг, алиш или традиционна киргизка борба с колани, казах куреш, Казахстан борба, Туркмен гюреш, панкратион, граплинг и плажна борба. Към UWW има отделен комитет, базиран в Истанбул и председателстван от члена на бюрото на UWW г-жа Родика Якши, отговарящ за всички тези стилове. У нас имаме разбирането и подкрепата на вицепрезидента на UWW и шеф на Европейската централа на UWW г-н Цено Ценов.
2017-а беше доста успешна за Вас и националния ни отбор. Кое състезание беше най-отличаващото се, най-значимото, според Вас? Разполагаме с чудесни таланти в неолимпийските стилове борба. Колко по-различна е настройката и подготовката на състезателите в белт рестлинга, да речем, в сравнение с тази в обикновената борба?
- Тук всичко е сходно с борбата. Разликата идва от това, че при пахлавани можеш си помагаш с колана и да хващаш панталона, а правилата са UWW. При белт рестлинг се търси промяна на центъра на тежеста, но във всички стилове критичното положение е туш и край на срещата.
Постигате сериозно ниво на разбирателство и пълноценно сътрудничество с Евгени Василев. То е от определящо значение за успехите на момчетата и момичетата ни.
- Тук е мястото да благодаря на целия екип. Доктор Борис Борисов, който постоянно се грижи за отбора, както и на колегата треньор Евгени Василев, работещи и помагащи ми, за да ни има и да постигаме резултати. И двамата са истински професионалисти.
Ползвате се с доверието на всички популярни лица в борбата, в световен мащаб. Един от най-сериозните Ви симпатизанти е легендарният Александър Медвед.
- Да. Александър Медвед е една жива легенда и основен мотор за развитието, популяризирането и налагането на всички народни борби в UWW. Уникален човек. Трикратен олимпийски шампион и голям приятел на България. Бях щастлив да присъствам на турнира в негова чест по случай 80 му годишнина в Минск. Нещо, което се помни цял живот. Като цяло нашата борба се уважава в цял свят. В прекрасни отношения сме с г-н Расул Хадем - вицепрезидент на UWW и президент на Иранската федерация по борба. Г-н Али Реза Хайдари президент на световната федерация по пахлавани, г-жа Чапан Султанбекова, вицепремиер на Киргизстан и президент на Световната федерация по белт рестлинг алиш. Все хора, отдали живота си в името на борбата.
Къде бихте поставил България сред световните сили в тези стилове?
- Хубавото е, че тези млади хора пишат нашата кратка (засега) история със златни букви. За една година вече всички се съобразяват с нашите отбори. В пахлавани вървим след Иран в световен мащаб, а това все пак е тяхна национална борба. При дамите в момента сме сред първите два отбора в белт рестлинг, алиш, където има и свободен, и класически стил. При казах куреш сме непосредствено след Казахстан. И това не са само думи, а е твърдение, подплатено с класиране в Европа и света.
Как виждате бъдещето на неолимпийската борба? Кога ще можете да се надявате на олимпийски дебют? Как се приема тази идея по високите етажи на световната борба?
За олимпийски игри не знам, това е засега само мечта. Но като атракция, интерес, зрелище - там сме супер.
Какво бихте посъветвал всички онези, които тепърва тръгват по дългия път на професионализма на тепиха и извън него?
- Правете всичко със сърце или не си губете времето. Спортът, по-специално борбата, е най-трудният от всички спортове. Отдайте му се, ще сте уморени, ще ви боли, ще е трудно, но ще сте щастливи. Това братство на тепиха е истинско и по-силно от кръвта.
А какво бихте пожелал на нашите потребители?
- Радвайте се на живота и бъдете щастливи, че все още има такива сайтове, като ТОПСПОРТ, които са живи и отразяват обективно и професионално случващото се у нас и в чужбина, по терени и зали. Поклон и благодаря. Весели празници и щастлива 2018-а година на всички!
