"Славия 2009" се гордее с всички свои състезатели, доказали през годините от създаването на клуба до момента, че са готови да дават максимума от себе си не само в големите състезания, но и във всяка отделна тренировка.
И докато за представителите на силния пол безкрайните часове в залата, хвърлените пределни усилия и проявата на силен характер са нещо задължително в този спорт, то за жените е необходимо дори още повече доказване, за да демонстрират те, че в борбата не може и не бива да има разделение по полов или какъвто и да било друг принцип.
Един от най-ярките примери за това, че професионализмът, устойчивостта в трудните моменти и стремежът към победата не са присъщи единствено на мъжете в най-титулувания български спорт, е Миглена Никифорова.
Какво е да си жена в "мъжки" спорт, какво костват безценните медали и какво удовлетворение носи борбата на всеки един спортист, посветил се на нея, научаваме от състезателката на "Славия 2009":
Как реши да се занимаваш с борба? Защо точно този спорт?
- Дълго време, преди да се захвана с борбата, бях състезателка по вдигане на тежести. След няколко неуспешни опита да отида и да се изявя на международно състезание, се разочаровах, тъй като усилията ми не бяха оценени, взех трудното решение да се откажа от този спорт. Точно по това време, наш семеен приятел - Георги Пейчев, който е световен шампион по борба за юноши ме запали по борбата. Неговата дъщеря вече беше започнала да се занимава с този спорт и ме заведе в Славия в залата по борба. Там се запознах с треньора Стоян Петков, на когото дължа постигнатото до сега.
Какво е усещането да си жена, в смятан за "мъжки" спорт?
- Усещането е страхотно. Чувствам се различна от другите момичета. По-силна съм, както физически, така и психически. Няма нещо което да ме събори. Винаги съм атракция в моята компания, а и извън нея.
Как близките, семейството и приятелите ти приеха факта, че поемаш по нелекия път в един от най-титулуваните ни спортове?
- Баща ми винаги ме е насърчавал да се занимавам с този спорт, дори още когато бях щангистка, ме съветваше да се пробвам в борбата или в джудото. Разбира се и останалите ме подкрепяха, но имаше и такива, които смятаха, че този спорт не е за мен.
Кои свои успехи определяш като най-ценни до момента?
- Най-ценният успех за мен е, че когато трябваше да направя избор към какво да се насоча след щангите, предпочедох борбата пред много други неща, които не водят до нищо.
Какво те очаква през настоящата състезателна година?
- Все още не знам дали ще се състезавам, но ако това се случи, ме очакват две държавни първенства.
Какви са бъдещите ти планове? Коя е най-голямата ти цел в борбата?
- В момента съм студентка, 3-ти курс, в НСА. Не успях да се изявя в големия спорт, но много се надявам като трньор да направя някой световен или олимпийски шампион.
Как минава ежедневието на една състезателка по борба?
- Минава много интензивно. Аз съм като фурия, всяка минутка е запълнена. Свободното време, което за жалост вече не е много, задължително се уплътнява с тренировка.
Имаш ли специален режим на хранене?
- Никога не съм била фен на режимите. Обичам да си похапвам, но гледам да се ограничавам от вредни храни. Както се казва "Храната прави борбата".
Има ли предпочитана от теб зала, база за подготовка и град, в които обичаш да се бориш?
- Славия за мен е любов! Аз съм израснала в кв. "Овча купел", където и се намира този клуб. От малка се навъртам в Славия и само там се чувствам в свои води. Дори бих казала, че по едно време там ми беше вторият дом. Обичам да тренирам там!
Кой е треньорът, на когото би благодарила за професионалното си израстване?
- Стоян Петков е човекът, на когото дължа абсолютно всяка една победа, всеки един медал в борбата. Аз съм малко по-сложна за трениране от другите състезатели. Трябват ми повече обяснения и демонстрации докато направя някоя хватка. Бате Стоян, както го наричаме всички, никога не се отказа от мен. Когато беше най-трудно, той ме насърчаваше и вярваше, че ще успеем. Седял е с часове в сауната с мен, за да мога да сваля килограмите си и да влезна в категорията навреме. Освен треньор, той е и мой приятел. С него мога да си говоря за всичко и винаги получавам най-добрия съвет. Каквото и да се каже за този чевек ще е малко! Благодаря ти за всичко Стоян Петков.
Как се формира психиката на един истински шампион? Смяташ ли, че в известна степен си постигнала прогрес в тази насока?
- Психиката не се формира, според мен. Или вярваш и знаеш, че точно ти ще станеш шампион днес, или отстъпваш мястото си на някой друг. За мое огромно съжаление, аз така и не успях да се преборя с моята психика. Играла съм три финала до сега и все си казвах че мога, че ще успея този път, но в момента, в който съдията даде начало на срещата и нещо се пречупваше в мен, все едно има бариера която не мога да прескоча. Явно си е до човек.
Коя е срещата, която никога няма да забравиш?
- Никога няма да забравя първата си среща. Сега като си спомням ми е много смешно, но тогава никак не се забавлявах. Състезанието беше в Сливен. Бях толкова притеснена, че нито чувах, нито виждах какво се случва. Разбрира се ме надвиха за отрицателно време. После плаках сякаш е дошъл краят на света. Не може да не се мине през това, важното е да не се отказваме.
Какво би посъветвала най-малките борци, които тепърва правят началните си крачки в този велик спорт?
- Съветвам всеки един бъдещ борец да бъде упорит и никога да не се отказва, въпреки трудностите, въпреки болките и лишенията, въпреки хорските мнения. Защото тръпката, която може да се изпита когато се качиш на почетната стълбичка, не може да се сравни с нищо друго. Този спорт е велик, защото освен физиката, изгражда и личността на човека. Който успее в него, успява и в живота.
