- Осъзнахте ли вече какво сте направили?

- Още не, още не съм осъзнала, но усещам, че съм сбъднала една мечта, която съм чакала много, много години.

- Кажете повече за това как се чувствахте след финала?

- Ами, след финала ми беше много тежко, бях много изморена. Когато пресечеш първи финалната линия, емоцията, която изживяваш омекотява умората и мисля, че адреналинът ми се вдигна още повече и успях да се възстановя след тежката гонка.

- Коя е следващата Ви мечта?

- Нека да осъзная първо тази, която съм сбъднала и ще има да си мечтая за още много неща сигурно. Живи и здрави!

- Когато човек сбъдне най-съкровената си мечта се чувства леко изгубен, Вие как се чувствате?

- Още не мога да се изгубя, още не мога да се усетя какво точно съм направила.

- Когато кацнахте в България за какво си мислехте?

- За двете си деца най-вече.

- Кариерата Ви продължава ли. Ще се състезавате ли на Европейското първенство?

- Ами, засега да, има още време до тогава. Надявам се да успея да си почина след тежките състезания и да мога да участвам евентуално и на Европейското първенство.

- Как реагира президентът Георги Първанов и всички българи, които бяха там след финала?

- Да ви кажа честно, когато бяха на пристана за поздравления веднага след гонката почти не можах да ги видя, тъй като ми беше много лошо и ги виждах много бледо, за което им се извиних. Бяха много щастливи, казваха, че са много щастливи и след това вечерта на приема казаха, че са били много щастливи и отдавна не са се радвали толкова много и са плакали от радост, и се радвам, че все пак съм успяла да ги разплача.

- Успехът Ви повече на тактика ли се дължеше, на издръжливост, на психика, на нерви, на какво?

- Мисля, че на една голяма воля, която не само за един ден, за една година, а за много години, дълги, дълги години.

- Може ли да кажете колко години Ви коства тази Олимпиада? Не са последните четири, сигурно е.

- Абсолютно не са последните четири, за мен това е пета Олимпиада и мисля, че в момента, в който един състезател е започнал спортната си кариера, винаги си е мислел и си е мечтал за един такъв успех на Олимпийски игри и мисля, че още когато съм започнала да тренирам съм започнала да си мечтая за златен медал от Олимпийски игри.

- Има ли нещо, което Ви липсва сега?

- Почивката, приятелите, вече я чакам толкова време.

- На кого посвещавате медала?

- Този медал е плод на много хора, главно на моето семейство, на Свилен, на всички хора, които ми помогнаха във всичките тези години да мога да водя спокоен и рационален тренировъчен процес.

- Изненада ли те с нещо Пекин?

- Да, с много неща. Първо ни изненада времето, беше много тежко в началото. Сред това ме изненада това, че всеки казваше, ме това ще бъде една перфектно организирана Олимпиада. Тя наистина имаше перфектните си спортни съоръжения, но всичко останало за мен лично не беше толкова перфектно, тъй като казах преди малко, съм участник на пет Олимпиади и петата Олимпиада не беше това, което очаквах да видя, примерно, че ще бъде с перфектна организация. Имаше много хора, които се опитваха да помагат, примерно местни доброволци, които се опитваха да помагат, но с желанието си просто, те не са хора спортисти и не бяха в час с това, което спортистите искат и чакат да направят. Ние отиваме там нервни под напрежение, а те едни спокойни там, много спокойни и много спокойно приемаха нещата и това нещо много ни изнервяше нас спортистите и специално мен.

- Имаме три медала, но само едно титла, шансовете ни за повече медали като, че ли са много слаби, особено пък за титла. Как се чувствате като единствената шампионка до момента?

- Надява ме са да има още медали, искрено се надявам, тъй като всички заслужават медал.

- Не е ли много критично състоянието на спорта ни като цяло?

- Аз се радвам за себе си и за това, че съм постигнала този успех. Да, такова е положението, но нека не го говорим сега. Наистина положението в спорта не е розово и това, което се случва в последните години, това, че България има само толкова медали, това не е просто защото състезателите не са могли само да се преборят, а това е една политика и едно последствие от политиката на държавата.

- Как ще коментирате българското представяне и това, което се случи с Даниела Йорданова и Пламен Константинов?

- Първо аз не съм запозната изцяло с нещата в истинската им светлина. Мога да кажа само жалко, ще се повторя, за това , ме държавата няма политика да защитава своите състезатели. Може би и заради това се е случило подобно нещо.

- Кога се почувствахте шампион? На метри преди финала и след финалната линия?

- Метри преди финала никога не се радвам, че съм първа. Винаги, когато чуя последния сигнал, финален сигнал, тогава се радвам, защото по-рано може да ти изиграе лоша шега.

- За какво мислехте по време на състезанието?

- За поставените задачи от моя треньор, да мога да ги реализирам така, както той ми ги е поставил, за да не сбъркам някъде, да не стане това, което никой от нас двамата не искаше да стане, защото после пък щеше да бъде трудно да се оправдавам къде съм сбъркала.

- Говорихте ли си с Карстен след финала?

- Какво значи говорихме ли си? Бяхме заедно на пресконференцията.

- Не Ви ли каза нещо?

- Тя беше щастлива и каза, че за нея най-важното в крайна сметка е, че има медал.

- Разликата между канала, в който Вие се подготвяхте и този в Пекин?

- Аз се подготвям на езеро, а пък това е канал и разликата е огромна, но тук имаше много водорасли в гребния канал и беше много неприятно преди финала, когато ние самите състезатели преди старта си събирахме водораслите от коридорите.

- Чувахте ли напътствията на Свилен по време на гонката и какво Ви казваше той?

- Чувах първите 700 метра, от там нататък публиката просто не даде възможност на някой нещо да чуе.

- Как сте сега – физически, здравословно?

Когато всичко свърши добре, добре е, но няма да казвам как съм се чувствала преди десет дни, примерно.

- В България спортистите са подготвят при доста мизерни условия, нормално ли е сега държавата да направи нещо, след като вече имаме олимпийска шампионка ? все пак там беше Стефка Костадинова и Весела Лечева?

- Ами в нормалните държави е нормално, в България не знам.

Мислите ли, че може да са направи нещо?

- Надявам се. Ако не се направи за мен, то поне за младите състезатели, които идват отдолу. Защото, ако за тях не се направи нещо, няма да има състезатели, няма да има спортисти, защото спортистите като мен, Данчо, Мария, тези, които сме в набора от `73 до към `75-`76, това за нас беше една Олимпиада, не казвам, че беше последна за мен, за тях не казвам, но ние някак си се борихме да докажем себе си и да вземем нещо, от което сме ощетени в годините, както аз, както Данчо. Но за младото поколение трябва да се помисли, да се запали, както нас ни бяха запалили в началото на нашите кариери, така и тях трябва в началото някой да ги запали, но в момента мисля, че България няма какво да предложи на своите спортисти, за да ги запали да тренират, което е най-жалкото.

- Виждате ли своята наследничка?

- Има много млади момичета, които идват отдолу, но пътят е много дълъг и е много труден. Въпрос на техен избор е по какъв път ще тръгнат и как ще тръгнат.

- Кой момент Ви се запечатал след финала – момент, човек?

- Веднага след финала, когато финиширах и погледнах вдясно, защото Свилен се движеше от дясната ви страна, неговата реакция беше най-запомняща се.

- Какви бяха първите думи на Свилен към Вас?

- Браво.

- Карстен каза ли Ви нещо преди пресконференцията?

- Не, какво може да ми каже – честито. Спортсменството в това отношение винаги го е имало.