Ахил оцеля!
Засега...
Но аз сънувах сън. Лош сън!

Ахил вече е в битката. Но защо редеят воинските редици? Защо неговите капитан-маршали са отпуснали безпомощно ръце? Къде е самоувереният само преди дни треньор? Защо е потно и изкривено неговото каменно преди лице?

Нима отново предателска ръка отне силата на неговите герои? Вече и той не знае защо става така. Винаги, когато трябва да се направи върховното усилие, нещо се случва. Винаги!

Напразно той обръща поглед към отца си (БФВ) и пита: „Господи, Господи, защо си ме изоставил?" Ни звук, ни стон!
Венец. Трънен венец.

Но нали съвсем наскоро той бе посрещнат, яхнал предишните си успехи, начело на цялото си воинство, с каменно лице - не треньор, а монумент.

Залог, но и агнец на бъдещите победи. А сега кой ще го подкрепи? Неговите войни, разбира се, неговите храбри оръженосци, хората от обетования морски град, които никога няма да кажат: "Разпни го!", неговите приятели и родолюбците.

Събудих се. Слава богу, лошият сън свърши. Днес старши треньорът ще води отбора срещу японците. След най-населената страна в света - Китай, сега и най-технологичната. А ние? Бедна България със 7,5 милиона население, и колко от тях - българи?

Ахил има план за битките до края. Дано Господ подкрепи десницата му!

Но защо пак става така?

Защо пак океан от катран и само капки мед?