Владимир Николов се радваше на огромен интерес при завръщането на националния отбор от европейското първенство в Турция. Капитанът на селекцията ни внесе пръв на родна земя спечелената купа и след като я връчи за кратко на спортния министър Свилен Нейков я показа и на феновене пред аерогара "София". Владо им даде дума, че никой няма да остане без снимка, но помоли това да стане на шоуто пред НДК тази вечер. Преди това диагоналът отдели време и на журналистите.

Владо, как се чувствате след това европейско първенство?
-Много сме доволни, че успяхме. Излязохме от една трудна група, от един труден поток и завоювахме този медал, който 26-години ни липсваше.

Ако бяхме в другата група, щяхме ли да стигнем по-лесно до финала?
-Спорт е. В него стават изненади.Лично аз смятам, че имахме възможност бяхме достатъчно добре подготвени да победим отбора на Полша в полуфинала. Имаше обаче малко напрежение, малко късмет не ни стигна. Но в крайна сметка предвид на факта, че на такова отговорно състезание няма един такъв резултат от години, мисля че трябва да сме доволни.

От думите ти излиза, че отговорността отвън е тежала..
Да, от гледна точка на това, че трябваше да направим нещо. Нещо, което да ни осмисли свършената през годината работа. Беше трудно, работихме много, а резултатите не дойдоха. В Световната лига регистрирахме най-слабото си представяне откакто изобщо участваме. Класирането на световното първенство, а по безапелационния начин, по който стана това ни даде глътка въздух и смятам че свършихме една добра работа.

Кой беше най-тежкия мач в Турция?
Първия срещу Сърбия, който беше ключов. Най-вече, защото ако бяхме загубили този мач психологически щеше да ни се отрази и най-вероятно щяхме да загубим и двубоя с Италия. За мен лично най-тежък бе двубоят с Холандия, които по-принцип са по-слаби от нас, но в този мач се представиха отлично и ни затрудниха максимално.

Какво си казахте след загубата от Полша?
Че изпуснахме една възможност да отидем на финал, но не бива да изпускаме втората - да вземем медал. Че не е все едно дали сме трети или четвърти.

Появи се мнението, че донякъде в полуфинала България би България. Кога ще стигнем до момента, в който няма да се притесняваме от собственото си поведение?Аз ще си позволя да изразя несъгласие с него. Факт е, че не показахме най-доброто. Но пък самочувствие се тренира с победи. С победи, още победи, повече победи. На този турнир изключая мача с Русия, имаме от седем мача шест успеха. Ако успеем да го покажем в световната лига догодина същото нещо - да спечелим 13-14 срещи от изиграни 15-16, това ще бъде начина, по който ще натрупаме самочувствие. И в следващите тежки мачове няма да се получи прегаряне, а отборът ще върви нагоре.