Във волейбола ни по куковски “шатнаха на патката главата”

Едно стана ясно след края на олимпийския квалификационен турнир по волейбол, проведен в София... Че нищо не е ясно.

Случилото и случващото се във висшите ни среди, занимаващи се с този спорт, явно се оказва тера инкогнита за наблюдатели, деятели, фенове, медии, зрители и т.н.

Противно на логиката, най-успешният ни колективен спорт (в мъжки национален формат) битува в пълна каша. Която се сгъсти след приключилата снощи олимпийска квалификация.

Която ние не спечелихме. А беше планирано на 13 май, около 22-23 часа да празнуваме визите за Лондон.

Бързият извод след изиграните четири мача на волейнационалите ни е, че малко сме се подвели от инерцията от 2006 и 2007 година.

Днешният отбор не е онзи отбор. И не може да бъде, тъй като редица имена вече ги няма.

Но това е естествен процес, водещ до съвсем нормални последствия, създаващи реалност, която трябва да приемем.

Отборът е със страхотен потенциал, най-вероятно, но трябва време момчетата да станат мъже, емоцията и качествата да се превърнат в опит и способност психологически да се издържа на големи напрежения.

Като прибавим към това и малкото пръстче на съдбата, оставило Радо Стойчев и отбора без титулярния разпределител и с няколко полуконтузени играчи, ще можем донякъде да си отговорим на въпроса защо не празнувахме снощи.

Но само донякъде.

Има няколко „защо". Странен факт е изключително малкото игрово време, дадено на Цветан Соколов и то при не особено добрата форма на капитана Владо Николов.

Донякъде стана ясно защо бе изваден Казийски в този съдбоносен трети гейм срещу германците. Но не и защо почти спря да играе след влизането си. Включително и през четвъртия гейм, позорно изгубен от нас.

Пенчев влезе, отигра няколко страхотни топки, би чудесни сервизи, но в един момент спря, а отвън бе Тошко Алексиев с едни много добри първи три мача и явно в една чудесна форма.

Теодор Тодоров направи чудовищните 10 блокади срещу сърбите и нито една в полуфинала срещу Германия. Трудно за обяснение, освен разбира се резонната отметка, че той е едно от момчетата, които трябва да възмъжеят в играта.

Коментарът на Стойчев „знаехме всичко за германците, но не го направихме" звучи добре за заглавие, но недостатъчно за обясняване на злощастния полуфинал.

Странни наистина изглеждат някои факти, което прави кухнята на отбора любопитно и притегателно за медиите място.

Но неговата странност бледнее пред това, което сториха деятелите от волейболната ни управа.

Техните реакции, навяващи потресаваща първосигналност и трудна мотивираност наистина сгъстяват тотално кашата във волейбола ни.

Още не бе изстинал столът, на който Радо Стойчев даде пресконференцията си след загубата от Германия и там седна шефът Данчо Лазаров, за да обяви уволняването на Стойчев и рокадата със Силвано Пранди.

Обяви, но не обясни, доизграждайки един много интересен рецидив, започнал преди доста години.

Тогава, когато пак никой не успя да обясни защо бе махнат Милорад Киац, заменен от Мартин Стоев. Или по-късно, когато не стана ясно защо Стоев си тръгва, за да дойде Пранди, или пък година и нещо след това - какво наложи махането на Пранди, за да го замени Радо Стойчев, който сега пък е уволнен, за да се върне отново Пранди.

По своята сложност процесите във волейболната ни федерация конкурират тези на термоядрения синтез, дано поне не са толкова опасни.

Няма логично обяснение как така - по средата на заключителната част на олимпийския цикъл - при идваща Световна лига и нова квалификация за Лондон, се сменя треньор и то с решение, което е взето само няколко часа след загубения мач от Германия.

Да не говорим, че треньорът Стойчев разбира за освобождаването си от медиите, което означава, че волейболните ни деятели дори не са го изслушали, камо ли да изискат някакъв доклад с гледна точка, която да обсъдят.

„Шат на патката главата", пееха едно време Ку-ку.

На брифинга инж. Лазаров похвали Пранди, какво бил направил преди година с отбора. Ама защо тогава италианският спец бе махнат. Деятелите ни едва ли могат да обяснят това.

Както и казаното пак от инж. Лазаров, че няма време да търпят експериментите на Стойчев. Ама какви експерименти? Мълчание... и както казахме - каша.

Вярно, че Радо Стойчев не може да се похвали с някакви кой знае какви резултати начело на националния отбор. Но също така е вярно, че той го пое в процес на трансформация, на подмяна и подмладяване. Както казахме, това не е отборът, с който Марто Стоев направи фурорите преди 5-6 години.

Трябва време, което не може да бъде преодоляно с пари.

А в този ред на мисли ще помолим деятелите от федерацията да не повтарят говоренето на някои наши държавни ръководители, от които често-често чуваме какви пари, за какво и къде били дали.

Господа, парите не ги давате вие, те са от бюджета. А вече и децата от малките класове знаят кой пълни хазната...

Тези, които снощи в зала Арена Армеец два часа скандираха „Радо Стойчев" и се тълпяха на опашки за автограф и снимка с него.