Третият пореден турнир за Купата на „Атаро Клима" е в историята. Трофеят се върна в зала „Васил Симов" след няколкомесечен престой в Спортен център „Сиконко" в Люлин.

Формулата
Надпреварата придоби различен формат от предишните две и тепърва ще се анализира коя формула е по-добрата. Изводът, който се налага непосредствено след края обаче че подобна серия от мачове е твърде тежка за родните условия. С изключение на победителя ЦСКА нито един от осемте състава не разполага с дълга резервна скамейка.

Средствата за възстановяване у нас дори не си заслужава да бъдат коментирани, тъй като в повечето случаи липсват. В резултат в играчите се натрупва умора и контузиите не закъсняват.

Липсата на нормална зала пък принуждава тимовете да играят в часове, които в никакъв случай не прилягат на Суперлигата.

Неприятно впечатление направи и фактът, че през тази година липсваха индивидуалните награди, както и поне някаква утешителна за отбора на второ място.

Победителите
Въпреки високото напрежение около отбора, ЦСКА като че ли логично спечели турнира. Червените бяха в по-тежката предварителна група, но разпределиха много правилно силите си и във всеки мач вадеха различно оръжие. В играта на тима продължават да се забелязват слабости, които предвид предстоящото участие в Европа са притеснителни.

Сметките бяха объркани и от непредвидени контузии като тази на Владислав Александров, Стойко Ненчев, Бойко Бонев и особено на Даниел Пеев. След миналогодишните шест поредни загуби обаче каквото и да направят червените ще бъде прието спокойно.

Нивото
Ако се съди по резултатите - шампионатът до тук е равностоен и всеки може да победи всеки. Нивото обаче става все по-слабо. Показателно за състоянието на клубния ни волейбол е фактът, че от изиграните близо 30 мача в целия турнир едва в една трета от тях отборите приключиха с над 50% ефективност в атака.

Така точките в голяма част от мачовете дойдоха от грешките на съперника, а не от успешно реализираните възможности за нападение на дадения състав. На моменти това превръщаше разиграванията на полето в обикновени опити да се прехвърли топката над мрежата. Почти липсваха и мощни начални удари с отскок, волейболисти и треньори заложиха предимно на т.нар. флот-сервис. Нито един от осемте елитни състава не показа постоянство в изявите си.

Изненадите
Сред приятните на първо място бе отборът на Арда. В последните години за всички бе ясно, че в Кърджали се играе трудно. Онова, което липсваше на състава за нещо повече бе качествен разпределител. Намериха го в лицето на Константин Митев. Плеймейкърът пък преоткри себе си в родния град и пасна като дялан камък на отбора.

Шампионът по плажен волейбол показва отличен поглед върху играта, мощен сервис, добра блокада, самочувствие и много хладнокръвие в трудните моменти. Неща, които в предишните му три отбора - Пирин, Марек и Левски като че ли не знаеха как да го накарат да разкрие. Ако запази формата си до края на сезон 25-годишният разпределител дори е задължително да попадне поне в разширения състав на националния отбор.

Треньорът на Арда Иван Халачев демонстрира отлична работа начело на състава си като намесите му по време на игра винаги са навременни. Онова, което не стигна на състава е резервната скамейка. Предвид на факта, че тимът се издържа от общинския бюджет обаче е разбираемо защо тя е твърде къса.

Приятно впечатление направиха изявите и на Симеон Александров от Левски Сиконко. Мони, за когото това е първи сезон в основния състав, игра на два поста - като диагонал, и като посрещач. 21-годишният талант от школата на Левски показа страхотен отскок и мощна атака, а когато бе оставян на любимия си пост като посрещач демонстрираше и стабилно за годините му поемане на началния удар. За зрителите остана истинска изненада защо треньорът му Пламен Христов го прати на скамейката в най-решителния момент от мача с Лукойл снощи. Добри думи заслужава и съотборникът му от Александър Симеонов. Бившият разпределител играе за втори сезон като посрещач и показа, че има възможности за развитие именно на този пост.

Съдиите
Хората в черно вместо да бъдат незабележими се превърнаха в главни герои на част от най-завързаните двубои. Груби грешки на реферите имаше и на дербито между Пирин и Левски в зала „Сиконко" и на финалния мач на надпреварата между Арда и ЦСКА, и на срещата между Левски и Лукойл.

Първият съдия на срещата между Славия и Пирин вчера пък само за пет минути отсъди три последователни носени топки на играч на белите при посрещане на начален удар. Нещо, което е в пълен противовес с последните промени в правилата, направени от Международната федерация.

Наказани обаче едва ли ще има, макар че по време на турнира протест отправиха лично спонсорите на Пирин Разлог.