Радостин Стойчев даде интервю за в-к "Сега". Ето основните акценти от него:

Кога взехте решението за създаване на новата ви академия? Защо инвестирате в такова начинание?

- Идеята възникна миналата зима, след около три години на различни мероприятия, които организирахме заедно с "Приятели на волейбола" в детско-юношеския волейбол. Решихме, че това не е достатъчно. Влагахме средства, но бяха малко като вода в пустинята. Не постигахме желания ефект. Затова решихме да създадем една школа, където децата наистина да могат при много добри условия да се изграждат като спортисти и същевременно като всестранно развити личности с дух и с морални ценности. Затова беше много лесно да се срещнем по пътя със Сашо Дончев. Неговата мечта е в България да има социално отговорно общество - нещо, което е много близо до нашия проект, така че се разбрахме за около десет минути.

Проектът е съвместен с Матей Казийски. Кой на кого предложи да го осъществите заедно?

- Аз на него. Предложението беше мое, но отношенията между нас отдавна са такива, че това няма никакво значение. Матей за съжаление сега е в Япония, изпълнява ангажиментите си към своя клуб и не може да присъства на откриването. Но това не означава, че той не е максимално ангажиран. Даже напротив. Той много се въодушевява от такива неща, много се ентусиазира. Той не го показва, обаче, без да говори, върши много. А в България обикновено много се говори и още повече се приказва.

Според очакванията ли стартира школата и какви са дългосрочните цели?

- След селекцията, която направиха треньорите, останаха 110 деца. За съжаление в началото не може да приемем всички. Не можахме да се справим и трябваше да отхвърлим една цяла възрастова група за момичета. Но вече мислим как да разширим капацитета за догодина. Планът ни е всяка следваща година да влиза новата възрастова група отдолу и така школата да се разшири по един естествен начин. Всички тези деца ще започнат участие в детско-юношеските първенства, но не възнамеряваме да създаваме професионален клуб. Бъдещето пред нас е много ясно начертано. Искаме всяка година да влиза новата генерация и амбицията ни е до няколко години да имаме между 400 и 500 деца, които да бъдат развивани не само като активни волейболисти, но и като хора, които да бъдат модел за подражание.

Съвсем наскоро бе дадено начало на друг частен проект за волейболна школа - на Владимир Николов. Това ли е единственото възможно бъдеще за развитие на детския волейбол в България при упадъчното положение на клубовете, които нямат средства да развиват свои собствени таланти?

- Аз смятам, че за да вземеш нещо, първо трябва да дадеш нещо. Хубаво е хората, които имат възможност, да дават по нещо. Това е нашият начин, много хора ни подадоха ръка и ни помагат в тази инициатива. Не знам дали това е бъдещето, но както казах, ние не искаме да говорим, ние искаме да направим нещо. Не искам да давам рецепти, просто ще осъществим това, което сме започнали.