Стоян Стоев: Седем хиляди души щяха да ме разкъсат

Стоян Стоев е едно от най-популярните имена в българския волейбол. Като играч бащата на бившия държавен селекционер Мартин Стоев е световен вицешампион за 1970 г., а като наставник е три пъти шампион на страната ни - един път с Миньор (Бухово) и два пъти с ЦСКА. Стоев-старши е водил и националния ни тим за мъже, като записва пето място на европейското първенство във Финландия. Той става и първият треньор в Гърция, класирал местен отбор на финал в евротурнирите - Орестиада за Купата на СЕВ. След като работи и в Близкия Изток - в Ливан, сега Стоян има нова азиатска авантюра - в Иран. Начело на новосъздадения тим на БЕЕМ обаче той прави истински фурор в персийската държава - 10 победи от 12 мача и второто място във временното класиране. В отбора са и двама от родните национали, представяли ни на олимпийските игри в Пекин - Евгени Иванов-Пушката и Иван Тасев. Ето какво сподели Стоян Стоев пред „Топспорт" за новото си предизвикателство.

- Г-н Стоев, начело на БЕЕМ записахте историческа победа през уикенда - 3:1 над шампиона на Иран и Азия Пейкан. Как го направихте?
- Беше страхотно изживяване. Просто момчетата си повярваха и се видя резултатът от нашата работа не само в спортно-технически, но и в психологически план. Шест хиляди души имаше в залата, а отвън останаха десет хиляди. Заради желанието на хората да ни гледат и да ни подкрепят, настанаха и безредици.

- Какви?
- Хиляда души от тези, които не бяха допуснати в залата, разбиха вратата на централния вход и нахлуха вътре. Наложи се полицията да усмири феновете с газ и кучета. Накрая все пак обстановката се поуспокои. Но след края на двубоя един час не можахме да излезем от залата. Седем хиляди души щяха да ме разкъсат - всеки искаше да ме пипне и да ме поздрави. Беше страшно.

- Как се стигна до този бум на БЕЕМ?
- Направихме много добра подготовка в Катарино. Имам и пълното доверие на Евгени и Ванката Тасев, които, въпреки че са на 34 и 41 години, се раздават. Невероятни са нашите момчета. От друга страна, президентът на клуба - Ахмад Садиян, не жали средства, за да можем да работим на спокойствие и високо ниво.

- Какво сравнение бихте направили между Ливан и Иран?
- Иран е богата държава. В Ливан беше много топло, докато градът, в който живеем сега - Бабол, е изключително приятен като климат. Намираме се на брега на Каспийско море. Изморяват ни само разстоянията, които трябва да изминаваме за всеки мач. Ето, сега сме в Паф, на 700 километра от Техеран.

- Колко часа пътувахте?
- Почти цял ден. Първо с автобус минахме най-високата планина в Иран, за да стигнем до Техеран и оттам да хванем самолет. Като кацнахме на другата аерогара, оттам пак ни взе автобус до Паф. Този град е в сърцето на пустинята, разположен е в един оазис.

- Какво е нивото на местното първенство?
- Много силно. Както казах, наливат се много пари. Аз съм благодарен и на мениджъра Парвис, който е женен за българка. Той ми помага много. Президентът Садиян реши да направи отбор в Бабол за първи път в историята. И ние оправдаваме проекта му. По-малко от 6000 души няма на наш мач.

- Усещате ли антиамерикански настроения заради конфликта със САЩ, в който влезе президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад заради ядрената програма?
- Не, поне ние не усещаме подобно нещо. Дори напротив - търгува се почти само с щатски долари и навсякъде се консумира Кока Кола. В баскетболното първенство във всеки отбор има по двама американци

- Свикнаха ли Тасев и Иванов с местните нрави?
- Да, няма проблем. Те са играли в чужбина, така че се адаптират бързо. Ето сега, след мача ни с Паф, ги пускам двамата да се приберат в България за Коледа.

- Идват ли жени на мачовете?
- В Бабол не. В Техеран има специални сектори за жени, но при нас това все още е немислимо. Само съпругите на шефовете сядат в ложата по време на тренировки. Но пък срещите не се прекъсват заради молитви, както е например в Саудитска Арабия. С две думи - Иран е много по-близко до Европа.