В третия гейм между отборите на Ревивре (Милано) и Киоене (Падуа) от девети кръг на Серия А1 треньорът на домакините Лука Монти пуска в игра Тодор Скримов. Следват дълги аплаузи от феновете в залата в Бусто Арсицио. Никой не го очакваше, защото това се оказва специален момент. Само 28 дни по-рано българският посрещач се подложи на сложна операция на бъбрек за премахване на тумор, оказал се злокачествен и за щастие диагностициран навреме.

Нападателят говори по темата в специално интервю за "Гадзета дело Спорт":

Очаквахте ли подобно завръщане?

Ден по-рано треньорът ме предупреди, че ако има нужда, ще ме пусне в игра. Попита ме какво мисля и аз му казах, че съм готов. Чувствах се подготвен за мача. Усещането да влезна отново в игра след дълго отсъствие беше много странно. Не бях сигурен в себе си. Имах някой и друг проблем в началото. След това обаче всичко се оправи, благодарение и на моите съотборници. Опитах се да им покажа, че влизам, за да помогна на отбора, а не за да обирам овациите на публиката.

Замислихте ли се за това, което преживяхте преди един месец?

Със сигурност, след мача ми се обадиха доста хора. Беше не особено приятен период от живота ми. И не искам да си спомням за това всеки ден. Но остава важна част от живота ми и от тези моменти може да научиш нещо.

Вие какво научихте?

Банално е. Знаем всички, че здравето е най-важното. Но не се замисляме за това всеки ден. Когато ти се случи нещо подобно, чак тогава започваш да разсъждаваш, че трябва да внимаваш. Затова здравето е преди всичко.

След като се завърнахте в игра по-малко от месец след подобна интервенция, чувствате ли се човек със супер сили?

Не знам как е възможно. Истината е, че очаквах да съм извън терена поне още 2-3 седмици. Въпреки че все се надявах да се върна по-рано. Работихме добре и веднага щом се почувствах готов да правя нещо, постоянно поддържах връзка с клубния ни лекар (д-р Клаудио Бененти, който дълги години работи във волейбола и е бил част от щаба на националния тим на Италия по времето на селекционера Монтали. Именно той е бил непрекъснато до Тодор в трудните му моменти, б.а.) и с физиотерапевта ни (Диего Чериоли, б.а.). Всичко мина добре и в крайна сметка се възстанових по-бързо от очакваното.

Какво означава за вас страха?

През последния месец, ако трябва да бъда честен, се страхувах повече за моето семейство. За родителите ми, за годеницата ми. Колкото за мен, в началото се страхувах, когато все още не бе ясно какво се случва. А всичко стана случайно. Получих разтежение и за да съм по-спокоен, ми направиха резонанс. От прегледа се видя, че има нещо по-сериозно, но какво: киста или тумор? За 2-3 дни не знаех какво да мисля. Тогава наистина ме обзе страх, защото не знаех какво да очаквам и с какво трябваше да се сблъскам. Когато се разбра, че имам тумор, попитах какви са ми шансовете. Обясниха ми, че са го открили навреме и че шансът ми за възстановяване е много голям. И тогава се успокоих. Не исках да се виждам с близките ми, за да няма паника. Опитвах се да бъда максимално спокоен.

Как се съжителства с подобна мисъл?

Имах щастието, че всичко бе за кратко - от диагностицирането до интервенцията, всичко в рамките на една седмица - десет дни. По време на този период мислех само за това, след операцията вече не се замислях по въпроса и не се притеснявах. В началото, дните ми бяха по-сложни, защото като ми съобщиха думата "тумор", наистина се стреснах...

И при всичко това, успявате ли да се съсредоточите за спорт?

Спортът ми помогна много. Веднага след интервенцията, започнах да мисля кога ще подновя тренировки. Всеки ден питах лекарите кога ще мога да се върна. Волейболът бе моята цел през всичките тези дни.

Чувствате ли се по-силен човек?

Да, нещо сериозно премина. Не искам да говоря за спечелена битка, защото все си мислех, че не е кой знае колко сериозно, но в крайна сметка, да, чувствам се по-силен.

След като приключи всичко това, вече мислите само за плейофите с отбора на Милано?

Това ще е трудна задача, но това си ни е целта от самото начало. Няма да е лесно, но имам голямо желание за игра... Ще се раздадем максимално!

Интервю на Джан Лука Пазини, "Гадзета дело Спорт"