Непринуденото и открито интервю, което селекционерът на мъжкия ни национален отбор по волейбол Силвано Пранди даде за предаването "Код спорт" по ТВ+ преди седмица, очаквано получи голям отзвук. В него италианският специалист говори увлекателно за славната си кариера, за различните епохи в този спорт и за една малко непокорна звезда от миналото - Любо Ганев! "Професора" е една от причините да казваме, че Италия диктува модата във волейбола. А от 71-а годишният специалист може да се научат много и все интересни истории.
Точно затова най-любопитното от разказа му е във втората част от интервюто. Акцент в него е мисията му в България и мечтата "трикольорите" да стигнат до олимпийските игри в Токио догодина.
- Г-н Пранди, наскоро вечният за нашия национален отбор Теодор Салпаров заяви, че тимът ни е играл най-грамотно под ваше ръководство. Смятате ли, че можете да помогнете на "лъвовете" да се доближат до модерните тенденции, да подобрите действията най-вече в задното поле, където изпитваме хронична слабост?
- Да, така е. Знам, че моята работа не може да се състои в индивидуално подобрение на техниката на играчите. Според мен това не би трябвало да е работата на националния селекционер. А и няма време за подобни неща. Ще разполагаме с много малко през този период за подготовка. Работата ми ще бъде да оптимизирам единствено качествата на определени играчи, за да могат те да се слеят с отбора. Ще търся положителните им качества, които са важни за тима. Другата задача ще бъде да прикрием и да понамалим негативните неща в играта на някои от тези, на които залагам. Аз ще съм основно насочен към тактическия аспект, защото той е нужен, за да търсим и постигнем добри резултати. Така че ще работя в тази посока. След което отборът ще стигне до определено ниво от технико-тактическа гледна точка и това ще се види след няколко месеца, когато ще се състои най-важната за нас среща. Така че моята работа ще е съсредоточена в тази посока.
- Наследявате на треньорския пост Пламен Константинов. Наясно ли сте с проблемите, които имаше той преди световното първенство и очаквате ли да имате подобни заради балканския нрав на нашите играчи?
- Не исках да получа информация за проблемите, които треньорът преди мен е имал, защото всички наставници и всички щабове имат своя различна философия, начин на отношения и начин на работа. Затова, разбира се, аз съм повикал почти същите играчи, които играеха при Пламен. Но се надявам те да бъдат достатъчно мотивирани, за да дадат максимума от себе си. Засега не мисля за проблеми, които биха могли да дойдат отвън, а повече разсъждавам за това как трябва да играе отборът ни. Ако после се появят проблеми, ще се справяме с тях. Ще ги решаваме по моя начин на мислене и моя поглед върху поведението и живота. Така съм правил през цялата ми кариера. Ще търсим възможност да ги преодоляваме по най-добрия възможен начин.
- Кои са най-близките ви хора в българския волейбол днес?
- Когато ме питат какви спомени имам от българския волейбол и близки хора, обикновено отговарям, че се чувствам наполовина българин. Вероятно ще попитате защо казвам, че наполовина българин? Първо, защото съм се учил много от големите майстори на България, като например Георги Чолов. А когато бях на около 25-28 години Митко Каров и Димитър Златанов бяха двамата най-важни за моето формиране не само като познавач на волейбола, но и като човек. От тези три фигури се вдъхновявам винаги. Когато ги виждам или чувам, най-вече Митко Каров, който идва специално в Италия, защото дъщеря му живее в моя град Кунео и Златанов, защото с Димитър е достатъчно само да се чуем по телефона и все едно не сме се разделяли никога. Участвах в представянето на неговата книга с огромно удоволствие. Това са хората, които тук в България са били много важни за мен и за изграждането ми. След това, ако говорим за настоящия период е ясно, че тук ще изредя имената, за които вече говорихме. За Любо Ганев вече споменах, също и Владо Николов, а и спомените ми с Борислав Кьосев са били винаги свързани с хубави и приятелски чувства. Също така и с толкова много други, които със сигурност забравям и моля да ми простят, че не мога да ги изредя всички в този момент.
- С какво най-трудно свикнахте при предишния си престой в България?
- Никога не съм имал някаква невероятна и непреодолима трудност, защото винаги съм се опитвал да се концентрирам напълно върху нещата, които трябва да направя и не оставям никакви негативни усещания около себе си. Толкова хора говорят около един треньор, критикуват за щяло и нещяло. Има такива, които са вечно недоволни и обичат да говорят лошо зад гърба на другите. Нищо от тези неща не ме интересува. Аз знам, че има момент, в който моята роля в частност е и тази на публична личност и затова ще съм поставен под лупа и ще бъда обсъждан от всички. Това е нормално, правилно и показва, че волейболът е популярен спорт тук, в България. Истинските трудности идват само и единствено от противника. Трябва да побеждаваме в мачовете си. Това е единствената и истинска трудност. Но не трябва да се спори с хората и да се влиза в конфликти с тези около мен. Това съм избягвал винаги и през целия ми живот съм се придържал към една турска поговорка, която общо взето казва, че трябва да гледаш напред и да вървиш напред. А когато вървиш, ако се спираш постоянно, за да хвърляш камъни по всички кучета, които лаят, никога няма да стигнеш до целта си. Това съм се опитал да превърна в моя собствена религия и я спазвам винаги.
- Имате репутацията на треньор с твърда ръка и все пак, колко често се е случвало да правите компромиси в работата си?
- Аз вярвам в хората. Аз съм треньор и изисквам от играчите ми да се раздават на тренировки и мачове. Смятам, че това е нормално. Пак ще повторя - аз вярвам в хората. Всеки играч е човек, който мисли, има цел в живота си и иска да я постигне. Нито мога, нито искам да контролирам живота извън терена на състезателите ми. Това е принцип. Ако някой поставя под въпрос волейбола, отбора или мен като треньор, има човешкото право да остане или да си отиде. Ако реши да работим заедно, трябва да спазва едни нормални правила, които са задължителни за всеки един спортист и за всеки един отбор. Аз оставям на тях да покажат доколко имат воля и желание да станат едни наистина важни и добри играчи и да помагат на тима да постига добри резултати. Не ме интересува дали един състезател си ляга в един или друг час, дали посещава късно свой приятел или приятелка. Тази неща не ме вълнуват. За мен важното е в деня на мача да бъдат 100 процента концентрирани и всички със своите лични качества да помагат, за да имаме добър резултат. Това е единственото нещо, което е важно за мен.
- Бил сте 12 години учител по физическо възпитание - какво ви даде тази треньорска работа за по-нататъшното ви развитие?
- Мисля, че съм роден да бъда треньор. И ще ви кажа защо! Когато бях само на 17 и играех в отборите в моя град, най-много обичах да ходя да помагам на треньорите, които работеха с по-малки от мен - например 14-годишни. Школата ми даде много, но когато излязох от нея веднага отидох във Висшия спортен институт, защото там щях да получа най-много. За да мога да стана треньор, да се запозная с научните възгледи за спорта, да познавам психологията, която е много важна част от подготовката на един човек и на един спортист. Когато трябваше да отбия военната служба, избрах офицерско училище в Италия, защото военната школа щеше да ми помогне да разбера гледната точка на военните за това как трябва да се общува, да се поддържа дисциплина и как да се ръководят хора. Както виждате, винаги съм търсил през цялото време работа, която да ме доближава, да ме изгражда като треньор и да ми помага в подготовката ми за това, което винаги е било голямата ми страст. След това бях учител по физическо. Това ми помогна много в първите години на моята кариера, най-вече от педагогическа гледна точка, психологическа също, да се науча как да се държа с момчетата пред мен, защото обикновено проблемите на един преподавател и на един треньор са много близки.
- В дългата си кариера сте се опазили от големи скандали в медиите. Имали ли сте някога проблеми с журналистите? Как гледате на тях?
- Очевидно е, че волейболът не е футбол. Няма такава популярност на световно ниво, каквато имат други спортове. Спомените ми от пресата и публичното мнение не са така интензивни и ярки, като тези на други мои колеги от други спортове. Винаги съм се опитвал да бъда мил и сърдечен, защото съм просто такъв и ми доставя удоволствие да общувам с хората. Това може да става чрез журналистите или хората, които управляват социалните медии. Те са важни, защото чрез тях можем да комуникираме и да разказваме за своята дейност. Затова го правя винаги с удоволствие и винаги съм на разположение.
- Ако говорим с проценти, какви са шансовете на България да спечели олимпийската квалификация, която е през месец август във Варна при положение, че наш съперник ще бъде Бразилия, изключително силен отбор и настоящ шампион?
- Имаме наистина сложна и трудна олимпийска квалификация, защото през август ще срещнем интересни отбори като Пуерто Рико и Бразилия, която е световна волейболна сила. Ако трябва да дам шансовете ни в проценти, бих казал, че Бразилия е фаворит. Очевидно обаче не винаги в спорта фаворитите побеждават. Така че ние ще се подготвим възможно най-добре и ще работим, за да победим Бразилия и това не го казвам, за да се харесам. Това е наистина трудно начинание, но с качествата на отбора ни, които се надявам в месеците дотогава да засиля и с помощта на варненската публика, която познавам като прекрасна отпреди години, смятам, че е постижимо! Тогава почти всички мачове ги играехме в морската ви столица и съм много доволен за това. Такива са спомените ми от онзи период и съм сигурен, че с подкрепата на публиката във Варна и приятелите на българския волейбол от цялата страна, ще се хвърлим в битка за победа над Бразилия, въпреки че ще повторя, че смятам този съперник за фаворит.
- Сезонът във волейбола е адски натоварен, доскоро водехте битки с Шомон във Франция, където станахте втори в първенството, сега се очертава да нямате лятна почивка... Колко трябва човек да обича работата си, за да си причинява всичко това? Сега сте на 71 години - докога се виждате в голямата игра?
- Никога не съм мислил за волейбола като за работа. За мен той винаги е бил една страст. Поради тази причина аз нямам нужда от почивка, защото когато не съм на тренировка с играчите ми и съм далече от тази атмосфера, имам чувството, че нещо ми липсва. Затова и се получи така, че съвсем скоро след края на френското първенство и само няколко дни по-късно вече съм тук за началото на ново приключение. За мен е истинско удоволствие и приех поканата на българската федерация, защото знам, че емоционално ще изживея един много интересен период. Нямам нужда от почивка. Най-добре се чувствам всеки ден и всяка вечер, когато съм с моите отбори. За мен това е време, което ми дава много повече, отколкото една скучна почивка. Не знам кога ще прекъсна и кога ще сложа край на моята кариера. Не съм си определил някакъв срок за това. Ще спра да тренирам, когато вече никой не иска да ми направи интересно предложение за нови проекти.
- Как поддържате тази добра форма, в която се намирате? Често ли влизате във фитнеса да карате колело?
- Това е моят стил на живот. Винаги е било така. Водя здравословен живот. Обичам физическите натоварвания и обичам да тренирам сам или с приятелите ми. Всяка дейност, която ми помага да поддържам здравето си на добро ниво, е добре дошла. Пристрастен съм, когато съм си вкъщи да правя обиколки с велосипеда, което е едно от другите ми любими неща. Обожавам да правя дълги разходки пеша. Много обичам да поддържам хранителен режим и почивка, която помага да поддържам здравето си. Мисля, че на всички би трябвало да им харесва да правят неща за здравето си. Само това е. Не правя нищо кой знае какво, но се опитвам да изживявам всеки ден по здравословен начин. По начин, който ми доставя удоволствие - да ходя на гости на приятелите ми и най-вече на роднините ми, които са много приятни.
- Как гледа семейството ви на предизвикателството ви в България? Идвали ли са у нас? Харесва ли им?
- Моето семейство прие поканата на българската федерация, защото както синът ми, така и жена ми имат толкова добри спомени и голяма радост по времето, което преди време прекарахме заедно във Варна преди десет или девет години. Те с нетърпение чакат момента да вземат самолета и да дойдат във Варна за три седмици, за да гледат турнира на лигата на нациите и вече са си резервирали дори хотел за престоя си, за да присъстват на олимпийската квалификация. Те изживяват с огромно удоволствие това мое приключение, особено синът ми, който е волейболист и нашият спорт е част от живота му.
- Изглеждате много спокоен човек. Може ли нещо да ви изкара от равновесие?
- Опитвам се никога да не излизам от това, което наричам здрав разум. Това е умствено равновесие, което винаги търся, защото то е важно не само за спорта. Аз интерпретирам живота по начин, че винаги трябва да се наслаждаваме на красивите страни на съществуването ни. Относно грозните неща, се опитвам да правя така, както действам във волейбола - опитвам се да ги минимизирам или ако са неизбежни, да не им обръщам внимание. Те обаче не трябва по никакъв начин да влияят върху настроението ми и върху начина ми на живот, който трябва да бъде живян винаги с наслада и оптимизъм.
- За финал кажете нещо за българските фенове. Какво е мнението ви за тях? Ако искате, им обещайте или пожелайте нещо...
- За мен най-красивите спомени, които съм имал извън терена, с феновете и с хората извън професионалния свят на волейбола, са от периода ми в България преди десет години. Очаквам отново да събера такива хубави спомени с любителите на волейбола, с тези хора, които го изживяват с такава страст. Мисля, че мога да им обещая, че ще се наслаждават на хубава игра. Очевидно е, че спортните резултати понякога са по-добри и понякога не толкова добри и това трябва да се приема. Но най-важното е волейболът да се изживява с удоволствие, с ентусиазъм. Спортът е една от красивите страни на живота и трябва да носи радост. Убеден съм, че българските тифози и любителите на българския волейбол ще бъдат много доволни от това, което ще им покажем.
